Ако СССР си беше научил урока, Чернобил можеше да бъде избегнат

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Взрив на ядрена подводница  К-431 трябваше да светне червената лампа
За отминали събития обикновено не се задава въпроса  „Какво би станало ако….?”, защото те вече са се случили, и последиците от тях са вече известни.  Все още не можем да връщаме времето назад, за да препрограмираме сценария на отделни събития и случки, но можем да се учим от уроците, за да не повтаряме стари грешки. За един такъв урок с давност от преди 3 десетилетия припомня електронното издание на Gazeta.ru.
Тогава през 1985 година- 40 години след атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, и само година преди аварията в Чернобил се случило нещо, което останало незабелязано от широката общественост , но още тогава поставило под въпрос, доколко безопасно е използването на атомната енергия за мирни цели. Това било атомен взрив на една от ядрените подводници,  акостирала на пристанището на Тихоокеанския флот на СССР  в залива  Чажма  за презареждане. Ставало дума за подводницата К-431, която носела на борда си ядрени крилати ракети.

„За четвърт век съществуване на флотилията и въпреки авариите на подводниците К-19 и К-27 ние се научихме да общуваме с атома на ти” „ , спомня си подводничарят Николай Черкашин, цитиран от изданието. По думите му всичко се извършвало „съгласно най-строгите предписания”. За да се извърши подмяна на атомното гориво на подводницата, трябвало да се отвори капака на реактора- половин метра дебел стоманен цилиндър колкото човешки ръст, под който се намирало специално медно покритие, което с годините на експлоатация, буквално се било сляло със стоманата. За да се отвори реакторът било необходимо да се използва специално устройство- хидровзривател.

„Подобно на много други трагедии, и тази започнала с нещо дребно. Парче от електрод попаднало под медното покритие, спомня си той. Вместо сам да провери всички етапи по изпълнение на процедурата, ръководещият операцията офицер наредил това да стори мичманът, който не следял какво се случва от самото начало. Така след като са сменени 180 от прътите с ядрено гориво, процесът по отваряне на капака на реактора трябвало да се повтори. Тъй като моряците не искали да си навлекат проблеми, решили да направят това сами, без да потърсят помощ от по-висшестоящи представители от Техническото управление на флота, които трябвало да наблюдават процеса, и да съставят протокол. Вместо това моряците отстранили предпазителя на капака на реактора. Тогава се случило нещо фатално, тъй като наблизо преминал торпедоловен кораб, който предизвикал вълнение. В резултат на това капакът на реактора излязъл още по-нагоре, и била предизвикана верижна реакция. „Отделило се мощно количество енергия ихвърлило нагоре цялото съдържание на реактора.  Изгорели намиращите се наблизо работници, а работилницата им буквално се изпарила. Тежкият 12 тона капак на реактора полетял нагоре, като достигнал височина от 1000 метра, след което се стоварил върху реактора. Подводницата била разрязана на две пот ватерлинията, и вода нахлула в реакторния отсег. Отломките след взрива се посипали из цялата околност. Само за минути след аварията, радиацията в района се покачила до изключително високи  стойности. Паднал и радиационен дъжд. Нивото на гама лъчите надминало стотици пъти установените норми. Аварията станала в 12:05  часа на 10 август 1985 година”, спомня си Виктор Храмцов, член на комисията по ликвидиране на последиците от аварията на К-431.
Със спасителните работи се заели работниците от кораборемонтния завод и членовете на останалите екипажи, без обаче да имат нужната екипировка и оборудване. Въпреки това само за два часа успели да се справят  с пожара. Специалистите дошли на мястото на аварията едва на третия час. Освен това в продължение на часове хората не можели да сменят заразените си с радиация дрехи.  Те били събирани на едно място и покривани с одеала, взети от торпедоловния кораб.
„Дори аз, който като лекар съм видял толкова много трупове, не бях на себе си, какво да кажем за морячетата, които виждаха целия този ужас”, припомня си още той. Разбира се в този момент почти никой не мислел за радиацията, която се излъчвала от реактора на подводницата. Липсвала каквато и да е първа медицинска помощ в смисъла на това понятие, тъй като навсякъде имало само трупове. 39 души с диагноза „остра лъчева болест” били закарани в местната болница. „Два дни събирахме остатъците от телата, които по-късно изгорихме в поделението. На мястото беше поставена само скромна плоча в памет на загиналите.”, спомня си и лекарят на 9 дивизион и 6 ескадрон от онова време Беорги Богдановски.
На третия ден на мястото на трагедията намерили златен пръстен на един от загиналите моряци. Специалистите успели да установят, че по време на аварията нивото на радиацията в района достигнало до 90 хил. рентгена на час, което надвишава в пъти нивото на радиация при аварията от Чернобил. По думите на Виктор Храмцов, ако след тази авария някой от ръководните органи на СССР тогава е бил предприел нужните мерки, и са били направени ясни и точни анализи на всички ядрени обекти в страната, може би нямаше да се стигне до черната дата 26 април 1986 година.  По официални документи при аварията на К-431 са пострадали 290 души. Последиците от не обаче са видими и днес, въпреки че през 1996 година руското правителство отпусна 36 млрд. рубли за справяне с тях. И досега обаче никой не знае точния им размер.

Мартин Иванов

По материали на Gazeta.ru

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар