Как в Източна Германия търгували със свободата на хората?

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
Затворът на ЩАИ от който затворниците напускали ГДР, Сн: BStU

С рухването на Берлинската стена преди 26 години , а с това и на режима в ГДР изчезнал и един от немаловажните източници за финансирането му в десетилетията на Студената война- търговията с политически затворници. И ако се имат предвид цифрите, които съобщават от Федералната служба за документите на ЩАЗИ (BStU) тя наистина е била важно перо за управляващите в ГДР, които с огромни усилия се опитвали да запазят блясъка на „витрината на социализма”. За времето от 1963до 1989 година Източна Германия е изтъргувала над 33 000 политически затворници срещу което е получила над 3 млрд.
западногермански марки. Централна роля в търговията със свободата на хората по онова време играел един източногермански адвокат- Волфганг Фогел, който организирал всичко, и се посветил на тежката задача да се наеме с отговорността за дипломатическо уреждане на „продажбите” между ГДР и ФРГ. Той е бил последната инстанция, пред която всички политически затворници са молели за правото да напуснат ГДР, като последен изход към един по-свободен живот в Западна Германия. И не винаги Фогел е бил приятелски настроен към хората, както го описват медиите. Така например насилствено изселеният бард и текстописец Улф Бирман го описвакато „светата Майка Тереза на търговията с хора”.

 

От адвокат до „системата Фогел”
 
На адвокатската професия в ГДР не се гледало с добро око, но Волфганг Фогел бил изключение. Произходът му се свързвал със семейство на учители от Шлезия, ето защо имал право да упражнява адвокатската професия както в ГДР, така и във ФРГ. Това се оказало предимство в ролята му на посредник между Изтока и Запада. През 50-те години адвокатстването осигурявало бързо изкачване по етажите на източногерманското правосъдно министерство. Освен това в тези години Волфганг Фогел работи и за ЩАЗИ като неофициален сътрудник. Достигането до върховете на правосъдната система в страната не станало и без помощта на неговия шеф в Държавна сигурност- Хайнц Фолперт. Фогел пишел доносите си с псевдонима Георг, и когато приключел получавал пари от Фолперт. Той бил подкрепян и от главния прокурор на страната Йозеф Щрайт и генералния секретар на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП)- Ерих Хонекер. Така през 70-те години Фогел е избран за отговорник по хуманитарните задачи. Подобно на своя застъпник и Фогел е сред най-висшите функционери на режима в Източен Берлин. Фогел е сред малкото богопомазани юристи, на които е позволено да имат частна практика. Още през 1969 година той отваря собствена кантора, като с течение на годините придобива монопола за разрешаване на всички случаи, които касаят политзатворници изявили желание да напуснат ГДР. Към края на 80-те години в изградената от него система са включени още 20 сътрудници, които работят с всички съдебни инстанции по райони, включително и с бившия Карл Макс Щад (сега Кемниц). Повечето от юристите в кантората му разбира се също били неофициални сътрудници на ЩАЗИ. Фогел бил доста добре известен на западните медии, тъй като в повечето случаи неизменно съпровождал успелите да изтъргуват свободата си политзатворници при напускането им на територията на ГДР. 

Как откупуването на свободата се превърнало в търговия 

 
За кантората на Фогел делата за  „политически  престъпления” се превърнали в част от ежедневието. Съдебните заседания продължавали между 30 и 60 минути и най-често приключвали с осъдителна присъда за две години затвор. Разпитите следвали на всеки 10 минути и в качеството си на защитник на осъдените, Фогел пледирал за „меко” или „справедливо наказание” за обвинените в политически престъпления. Ако търговските преговори с ФРГ към този момент вече били приключили, често се стигало до намаляване на присъдата наполовина. Постепенно преговорите за  откупуването на политзатворници се превърнали за ГДР в една рутинна операция, осигуряваща високи приходи на режима. Цената на глава нерядко достигала до 140 000 западногермански марки. Режимът превърнал търговията със свободата на хората в свое мото на стремежите му към постигане на вътрешна стабилност и признаване на ГДР. За повечето затворници желаещи да напуснат Източна Германия изтъргуването им срещу западногермански марки било единственият начин да напуснат ГДР легално. Арестуването им било само първата крачка по пътя към свободата. Търговията със свободата обаче засегнала не само хората желаещи да напуснат ГДР. По този начин ръководителите на страната можели да се отърват от най-недолюбваните опозиционери, които не искали да напуснат страната. Един от тях бил писателят Утц Раховски. Заради разпространяваните от него забранена литература и стихове, в които критикувал системата, той и приятелите му били следени от Държавна сигурност. Най-накрая заради противодържавната си дейност бил задържан през 1978 година. Със съдействието на правозащитната организация „Амнести интернейшънъл” приятели му помогнали да попадне в списъка на чакащите да бъдат изтъргувани на Запад. Първоначално Раховски обаче не искал да напусне страната. След като двугодишното му наказание почти изтичало, един неофициален сътрудник на ЩАЗИ му заявил , че е нежелан в собствената си страна. „Човек като Вас не заслужава да живее в такава хубава страна”, били думите му. И през ноември 1980 година ФРГ откупила свободата на Раховски. Три седмици преди това е преместен в крило Б на затвора на ЩАЗИ в Карл Маркс Щад, известно като „кафеза за птици”. Оттам придружавани от Фогел всички затворници напускали ГДР с автобус за гисен.  По този път тръгнал и Раховски. Върнал се обратно в източната част на вече обединена Германия през 1992 година.
 
Мартин Иванов
По материали на BStU

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар