Щастието не винаги е у дома

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

За да се чувства човек щастлив, не винаги трябва непременно да живее у дома. Доказват го един поляк, и един германец- намерили своето щастие в Инголщад и Катовице. Историята им разказва „Дойче Веле”. 

„Родинатаза мен е едно чувство, което всеки носи в сърцето си, и място, където можеш да усетиш страстта. Затова дойдох в Инголщад за да работя като инженер за Audi”, казва полският автомобилен дизайнер Камил Лабанович.
„Родината за мен е там, където хората са търпеливи, а тук в Катовице има хора, които печелят от музика, но които се радваш да видиш отново. В този смисъл родината е там-където имаш семейство и приятели”, смята  диригентът на симфоничния оркестър на Полското национално радио  Александър Либрайх. 

Автомобилите създават други мечти. Камил работи от осем години като дизайнер за германския автомобилен концерн Audi. Като екстериорен дизайнер в Инголщад той развива концепциите за колите на бъдещето. Определя рисунките си като сетивни, сякаш изобразява хора, а не автомобили. „Роден съм през 80-те години, и тогава за мен германските коли бяха пример за това, как един автомобил може да бъде толкова добре направен”, разказва дизайнерът. Затова след края на образованието си Камил кандидатства за работа при Audi. Негови са  проектите  Show Cars от 2009 година на  автомобилите E-tron. Междувременно научава немски език за да се разбира по-лесно с колегите си, иначе преди това е общувал с тях на английски. В екипа му повечето дизайнери са чужденци. „Това което ми помага като поляк е спонтанността и бързината да скицирам нещо ново”, разказва Камил. Това според него е много важно в процеса на дизайна на даден автомобил.
Репетиция на симфоничния оркестър на Полското национално радио.  От 2012 година диригент на оркестъра е Александер Либрайх, който е първият германец имащ честта да ръководи полски национален оркестър. Доказателство за процесите на помирение в Европа. Музикантът е избран сред редица други кандидати въпреки че знае съвсем малко полски език. „Той е един труден, но много  поетичен език. Някои неща ги разбирам, но понякога за да кажа какво искам е необходимо да ползвам френски или италиански”, казва диригентът. В полша той получава нови импулси за развитие.  „Колкото и да не е вярващ, човек е убеден че над него има нещо по-високо. За това мисля винаги, когато съм пред оркестъра”, споделя той. 

Вярата в неговите способности. Точно това довежда Камил Лабанович преди осем години в Инголщад. Със своите малко над 1300 жители баварското градче е почти колкото родния му Тири. „Бях много положително изненадан колко красив и древен град е Инголщад. Винаги съм мислел, че това е един индустриален град свързан само с автомобилното производство, в който живеят хора, работещи само в заводите”, не скрива впечатленията си дизайнерът.  Той вече е намерил приятели сред колегите си, с които заедно обикалят из региона в свободното време. Любимото му място е крепостта Арнсберг. Според него приятелите които е открил при идването му в Германия са му помогнали да забрави родното  място. „Чувствам се като гост в Германия, и това сигурно така трябва да бъде, но не мисля че това е чак толкова лошо. Мисля че така човек може да открие нови неща”. 

Александър Либрайх с удоволствие работи на отворен прозорец, и шумът от наблизо преминаващите влакове  го вдъхновява. В Катовице живее в хотел, тъй като на всеки музикант често му се налага да пътува, и да отсъства. Отказал е да живее някъде постоянно, и предпочита да остане при семейството си в Мюмхен. „Трудно е когато си на път, и не можеш да видиш детето си. В  такъв момент е много важно да имаш добри приятели, и да умееш да използваш времето си наистина правилно”, смята Александер. Когато е с приятели музиканти в ресторанта например, предпочита основно азиатската кухня. Той преоткрива планинското градче катовице, което постепенно се оформя като един от най-важните центрове на изкуството и музиката в Полша. 

„Особеното на хората тук е тяхната емоционалност. Усещам многообразието – как например радостта и мъката могат да се сливат в едно. Няма я дистанцията и сухотата в отношенията между хората. Няма формалност, а винаги човек открива нови представи.”, казва Александър. „Мога само да се съглася с това”, отговаря Камил. „Хората в Полша са много по-емоционални. Те не се страхуват да покажат емоциите си, и ако нещо не е като хората, те не го премълчават. Докато хората тук в Германия са малко затворени, конкретни и понякога съм изпадал в комични ситуации, когато в магазина например съм искал да разговарям по-дълго”.  “Да, вярно е че сме малко недодялани в това отношение, но това е строго индивидуално”, допълва Александер.
Камил  често развлича приятелите си с музика както в един местен бар, където се проявява като DJ. Това хоби открива за пръв път тук в Германия където според него за разлика от Полша има много по-силни традиции  към електронната музика.  За Александер пък любимото място в катовице е паркът костюшко, който му напомня за Бавария. Бягането му помага  отново да прекара известно време сред природата.  „Като музиканти ние винаги сме в залата, и почти не виждаме външния свят. Ето защо само в парка човек може да разбере кой сезон на годината  е.
Новата родина промени двамата  , без обаче да им попречи да забравят корените си .Единият ще си остане винаги поляк както сам признава, въпреки че му се е наложило да живее в Германия, а другият- германец в една нова родина, без смяната на мястото където живее  да налага да променя националността си, защото за него е важно да мисли за култура. И това може да се изрази и на двете места независимо дали човек дирижира оркестър, или създава нови модели автомобили. 

Мартин Иванов
По материали на „Дойче Веле”
 

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар