Александър Александров: Фермерите са два вида- родени от ЕС, и такива, за които животновъдството е начин на живот

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Бюрокрацията и липсата на образование пречат на фермерите сами да преработват млякото си

Александър Александров притежава овцеферма в монтанското село Балювица. В някога изоставения стопански двор с финансовата подкрепа на българошвейцарската програма „За Балкана и хората” успява да затвори цикъла и да изгради малък преработвателен цех за мляко.  Получава освен финансова, и консултантска помощ, за да успее да се регистрира  по наредбата за директните продажби. Инвестицията му в цеха за преработване на млечните продукти е около 40 000 лева заедно с помощта по проекта. Причината да затвори цикъла е много проста. Омръзнало му да продава млякото си на безценица. Повечето прекупвачи непрекъснато сваляли цените, и дори бавели плащанията. Той е от малкото късметлии, успели да си върнат парите.

 Всичко прави съвсем сам и с много любов. Сам признава че не е свикнал да седи на едно място, и затова преди да се захване с отглеждане на овце е имал собствен лунапарк, с който е кръстосвал навред из родината. Зарязва люлките преди 8 години. Не му допаднала търговията. „Имах доста свободно време и се завъртях покрай братовчед ми тук в стопанския двор. Той ме накара да си купя 1-2 овце. После станаха 20”, така Александър описва старта си като фермер. Купува един от оборите в двора и още овце. Започват да ги гледат заедно с братовчед си, но постепенно стадото му нараснало, и се отделил от него. Признава че мъките му започнали, когато решил да купи и двора. В момента има 150 овце като всички са аборигенни. Опитал се да направи някаква селекция, но както казва:”сега ние трябва хем да разбираме от селекция, хем да сме животновъди, хем да тичаме по инстанции, и да се занимаваме с глупости”. Голяма част от фермерите в региона по думите му обаче нямат необходимото образование и са неграмотни.

Така изглежда истинското сирене

 Ние животновъдите сме два модела- едните са такива като мен, а другите ги роди Европейския съюз. Последните са вече учени, ходят по инстанциите и използват облагите на субсидиите”, признава чистосърдечно фермерът.
Не  ползва пасища под аренда. Купил си е собствена земя. В района влязоха най-различни фирми, които когато отиваш да кандидатстваш за земя под аренда не можеш да пребориш. Опитал се е да кандидатства за субсидии по мярката за млади фермери, но не му харесали условията. „Всички, които са кандидатствали по тази мярка мои познати, сега връщат пари”, казва той.
Условията според него не са направени добре. Прави простата сметка, че при отпуснати 50 000 лева за пет години средно на месец по тази мярка се падат по 700 лева в рамките на този срок. „Като извадиш осигуровките, какъв бизнес може да се прави?”, пита Александър. В същото време за да направиш ферма са необходими и заеми, по които лихвите у нас са 14%, докато в Швейцария са безлихвени. 

Потомствен производител на сирене
 
Александър се оказва потомствен млекопреработвател. Дядо му е бил преработвател, завършил специално училище в град Кула. Фермерът признава, че всичките му продукти са по БДС. За да се научи да прави качествено сирене, две години черпи опит от бай Иван- стар мандраджия с огромни познания. В момента обаче липсва обучение на животновъдите, които искат да затворят цикъла, и да започнат производство на млечни продукти. Подобни занаятчийски курсове има в Италия и Франция. Заа да се получи истинско сирене, хигиената при работа  за него е закон. 

„Досега не съм срещал хора които да разбират, и с които да мога да водя сериозен разговор за качеството на сиренето”, категоричен е Александър. Според него ако на Запад животновъдството е семеен начин на живот, то у нас е обърнато на бизнес. „Съберем ли се с хора като мен си говорим за ежедневните проблеми и болестите при животните, докато с другите фермери, онези родени от ЕС главната тема са кой колко субсидии ще вземе”, продължава разказа си фермерът. 

Пораженията от Синия език са причина за по-ниската плътност на млякото. Заради заболяването фермерът  е изгубил 100 овце майки. Трябва да изхвърли още 40-50 овце, и отново да започне да гради стадото. Ниските изкупни цени са причината много от фермерите да се отказват. През лятото кравето мляко се е изкупувало в региона  между 30 и 40 стотинки за литър, а овчето по 1,00-1,30 лв. за литър. При 150 овце Александър произвежда във фермата си средногодишно по 14 килограма сирене. Освен във фермата Александър продава овче сирене и мляко на пазара в кв. „Борово” в София. Лошото според него е, че хората на неговата възраст и под 40 години не познават вкусът на истинското сирене. Фермерът гледа с оптимизъм на бъдещето, планира в близко бъдеще да започне да отглежда и крави. „Досега правих мандра, сега е време да обърна внимание на животните”, заключва  с усмивка фермерът. 

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар