Задава ли се първата война за водата

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
река Вахш

Проект за нови енергийни мощности  може да доведе до безводие в Северна Азия

Все по-малко са хората, които са склонни да спорят по въпроса за пренаселеността на планетата ни. Суровините са на път да се превърнат в злато, за което да се водят  не една и две войни. Това не е откъс от нов фентъзи роман, а самата реалност.  Заради недостига на храни в менюто дори на европейците ще влязат различни видове буболечки. И ако при храните все още има взаимозаменяеми суровини, то за сега човек все още не е измислил заместител на водата. Именно тя може да е в основата на нова война за суровини  и мястото и може да се окаже Средна Азия, а причината- желанието на Киргистан с помощта на Русия да изгради нови енергийни мощности  на трансграничните реки, пише електронното издание на Gazeta.ru. За това предупреди президентът на Узбекистан  Ислам Каримов.
Срещу проекта, който заплашва да пресуши реките в региона се обявиха и други съседни страни като Туркменистан и Таджикистан. Тревоги създава и фактът, че Аралско море също е на път да се превърне в пустиня. За да се реализират мащабните проекти е необходимо съгласуването му и приемане на обща позиция от страните, през чиито територии преминават реките.

Според Каримов проектът за изграждане на нови ВЕЦ-ове в региона в бъдеще може да доведе не само „до противоречие, но и до война”. Той нееднократно призова за намеса на ООН и организиране на многостранна експертна среща преди въобще да се пристъпи към подписването на каквито и да е споразумения. Критиките на Каримов са насочени именно срещу Русия и Киргзстан, които според него искат да пристъпят към реализацията на подобен мащабен проект без да е налице международна експертна оценка и съгласие на съседните държави. 

 

река Нарин


Новите мощности могат да доведат до спад в производството на плодове и зеленчуци 

Узбекистан е против изграждането на ВЕЦ Камбаратин 1 и Горно Наринската ВЕЦ, които трябва да са разположени по течението на извиращата от Тяншан река Нарин- един от притоците на Сърдаря. Като цяло влияние оказват най-вече страните намиращи се на изток от течението на високопланинската река като Киргизстан и Узбекистан и по-малко  Таджикистан. Каримов алармира, че построяването на ВЕЦ Камбаратин може да доведе до недостиг на вода за напояване на селскостопанските площи в Узбекистан. Това ще доведе до спад в производството на плодове, зеленчуци и ядки, които са сред основните експортни  агропродукти, и се изнасят в 43 страни по света включително за Малайзия, Сингапур и Виетнам. Ежегодно страната произвежда между 15 и 18 млн. тона плодова и овощна продукция, което носи на хазната около 1,5 млрд. долара. Делът на износа на плодове от Узбекистан е 10% от общия експорт на страната. Хроничен недостиг на вода в региона има и в момента. Така по информация на портала 12news.uz властите в съседен Киргизстан вече съкратиха 20 пъти притока на вода от Джалалабад (област в Киргизтан) до Наманганска област в Узбекистан, намираща се на десния бряг на Сърдаря. По данни от 2011 година населението и възлиза на 2,44 млн. души. Площта на тази област е 7400 км². Вследствие на това пострадаха киргизкия град Октом и узбекистанския- Актам, които в миналото са били съединени в едно населено място, а след разпадането на ССР са разделени от границата между вече независимите централноазиатски държави. И докато от киргизка страна оправдават това със засушаването в региона, то според Узбекистан това си е просто „съседски шантаж”, заради съпротивата на Ташкент срещу изграждането на водноелектрическите централи в Средна Азия. Освен за земеделието, изграждането им може да има пагубно влияние и за акваторията на Аралско море, считат в Узбекистан. През септември проблемите свързани с Аралско море дори бяха предмет на обсъждане на най-високо ниво в ООН. За последния половин век акваторията му е намаляла 4 пъти, а обема на водата в него- 10 пъти, в следствие на което неколкократно се е увеличил процесът на минерализация. 

Пустинята настъпва

Пустинята в Приаралска област според експерти настъпва все повече. Всяка година вятърът разнася до 75 млн. тона пясък и соли, следи от които са открити не само в Европа, но дори на Антарктида. Още през 2009 година Русия и Киргизстан подписаха договор за строителството на новите ВЕЦ-ове, но след това проектът е преустановен. Върнат е към живот през 2012 година. Според плановете само Камбаратинската ВЕЦ може да произвежда до 4,4 млрд. квтч. електроенергия. Инвестициите в обекта се оценяват на 2 млрд. долара, а срокът на изпълнение 15 години. Електростанцията не само ще покрие потреблението на ток в Киргизтан, но част от произведената енергия може да бъде изнасяна. Тъй като отделните републики не могат да се договорят за проекта, Москва не бърза с неговото реализиране. Няма яснота и по още един проект за електроцентрала с мощност 3,6 хил. MW. По поречието на река Вахш в Таджикистан. Проблемът е и с остър политически оттенък. Докато Киргизстан е член на Евроазийския икономически съюз, то президентът на Узбекистан неколкократно вече заявява, че страната му няма намерение да влезе в тази организация наподобяваща СССР, и никога няма да допусне на своя територия чужди военни части. „водното премирие’ изглежда още по-крехко особено на фона на изявленията на Каримов и неговия таджихски колега Курбангули Бердимухамедов по време на срещата им в Ташкент, и опит да се успокои населението, че никой няма да остане без вода- счита политическият анализатор Алексей Мухин. 

В действителност средноазиатските републики могат да постигнат единна позиция по въпроса за контрола на енергоресурсите в региона и за участието им в транснационалните енергийни проекти, но според него между тях в момента текат икономически пазарлъци. Мухин не споделя мнението, че местата на които се планира изграждането на нови енергийни мощности са с висока степен на сеизмичност, и по тази причина ще изискват по-големи инвестиции. Основният спорен въпрос по думите му е на кой и на каква цена да бъде продаван произведения в тези централи ток.

Мартин Иванов

По материали на Gazeta.ru

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар