Когато дойде есента

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Няма друг сезон , през който всичко да е окъпано в злато- короните на дърветата, а земята, застлана  с килим от  златистожълти  есенни листа. И вятъра ги вдига, сякаш разрошващ сламенорусите коси на непознато момиче. Разхождайки се по този златист килим имаш чувството, че сякаш галиш косите и. Запечатваш го за да го запазиш за себе си, защото дори в началото на ноември  багрите са толкова красиви, че ако изчакаш до следващата есен, едва ли ще са същите. 

„Есента е втора пролет, когато всяко листо е цветче.” – Албер Камю

„Тъгата ми, когато е до мен, обича есенния, мокър ден; харесва голото дърво, харесва вятъра студен; разхожда се по мократа морава.” – Робърт Фрост

„До  вчера беше лято,  но август вече мина.
Приготвя листопадът  най-тихата лавина.“
Иван Манолов
 

               

„Тази есен е като момиче:
гледаш ли го с влюбени очи,
то изглежда много по-красиво.
И сред зима пролетно цъфти…“

Елица Ангелова

„И макар че тази есен
охлади добрата песен
на дървета и прозорци,
на вериги от листа,
тя придаде на града ни
красота като в съня ми,
но живота му от лято
осоли като сълза.“

Петя Дубарова

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар