Неясни законови промени спъват инвеститорите в земеделски земи

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Законът за собствеността и ползването на земята е изменян над 60 пъти за 24 г.

„Сегашната нормативна уредба за земята се характеризира с разпокъсаност, нестабилност и липса на прозрачност”, заяви по време на форум на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) Ивайло Иванов член на УС на асоциацията. Законите които регулират дейността в сектора по думите му в момента са над 30, освен това липсва ясно разпределение на правомощията между централна и местна власт.
Това дава лош сигнал за всички компании, решили да инвестират в покупката на земеделски земи, тъй като във всяка една от областните дирекции едни и същи процедури свързани с покупката на земя могат да протичат по различен начин. Като пример за нестабилност той даде това, че само закона за собствеността и ползването на земеделска земя е претърпял над 60 изменения за последните 24 години. Това води до липса на предвидимост и стабилна визия за развитие. Приемането на решения без предварително да са подложени на обществено обсъждане също спъва бизнеса в сектора, тъй като хората не могат да реагират на бързите промени например свързани с приемането на проекти по различните мерки по ПРСР. Освен това липсва прозрачност относно ползвателите на земите. Както е известно всеки един ползвател подава декларация в съответната общинска дирекция по земеделие,  която е задължена да публикува в специален регистър на ползвателите на земи в даденото землище. „Половин България е направила това, само 3-4 области между които Шумен и Хасково не”, допълни той. Този регистър дава ясна представа за арендния статус на земите в дадения регион.

Напоследък все повече се говори за създаване на единен кодекс за земята, който да включва закони като този за опазване на земеделските земи, за собствеността и ползването на земеделските земи и за арендата. Върху сектора обаче има цели 26 закона, които оказват пряко или непряко въздействие като закона за кадастъра, за държавната собственост и за кооперациите. Интересен е фактът, че договорите на кооперациите за наеми и аренди  например все още са освободени от вписване тъй като  се считат за договори за съвместно ползване. Това води до неяснота при покупката на даден имот, който вместо да е свободен, може да се окаже с 15 годишен договор за аренда и може да доведе до ограничаване на правата на новия собственик. Оказва се, че закона за ТКЗС-тата от 1945 година все още не е отменен. „Управляващите наистина трябва да разберат, че съгласувнето на готвения кодекс за земята със всяка една страна, ще е в основата на създаване на устойчиво земеделие”, каза експертът. Той трябва да създаде необходимия баланс на интересите на собствениците и ползвателите на земеделска земя. Сега съществуващия закон за арендата по думите му определено дава много по-големи предимства на ползвателите, тъй като след даването на земите си под аренда, собствениците остават с почти  вързани ръце. Освен това при изграждане на нова пътна инфраструктура, ВиК и газопреносна мрежа трябва да се търси баланс между частните и публични интереси. Според практиката  собствениците или арендаторите на земя се компенсират собезщетения за пропуснати ползи вследствие на  отчуждаване на земеделска земя за най-малко 10 години. От асоциацията апелираха за създаване на работни групи включващи представители на всички заинтересувани страни за обществено обсъждане на кодекса за земята, който да доведе освен до създаване на по-ефективно земеделие, до намаляване на административната тежест и минимизиране на разходите. 

Комасацията със задължителен елемент- ключ към създаване на устойчиво земеделие

Според БАСЗЗ устойчивото земеделие може да се постигне не  само с доброволно комасиране на земите както е в момента, но и с уедряване със задължителен елемент „което да напълни блоковете”. Доброволната комасация трябва да е по-скоро изключение от правилото. Освен че комасацията у нас е доброволна се финансира изцяло от държавата, докато в Европа има страни като Полша и Чехия например където този процес е задължителен и 75% от него се финансира от ЕС, а 25% от държавата, като Словения дори си е извоювала 100% европейско финансиране. 

 Важно е също така землищата за които се предвижда реализация на комасационни проекти да се обвържат с инвестиции и в изграждане на хидромелиоративни съоражения. „Напояване правиш-там, където собствеността е твоя”, категоричен е Иванов. Инвестициите в напоителни системи според него са невъзможни ако земята се ползва само под аренда. Друг проблем пред инвестициите в земеделски земи е и административната тежест. Сега например преди дадено землище да премине към Агенцията по кадастъра се поддържа от аграрното министерство, което възлага тази дейност на външни фирми да извършват всяка промяна на собственост или разделение на земята. При приключване на договора на дадена фирма от министерството се обявява нов конкурс, който често се протака по половин година заради обжалвания. Това възпрепятства издаването на скици на имоти, които са в процес на комасация. Таксите за издаване на скици също са различни, и ако в общинските служби на скица се заплаща по 4 лева, то в Агенцията по кадастъра цената отива на 20 лева. За улесняване на инвестициите е необходимо освен това уеднаквяване на процедурите за получаване на сумите за т.нар. „бели петна”. Сега всяка община иска различен брой документи за получаване на парите без те да са описани в закона. Това води до масови обжалвания на решенията на общините  от страна на собственици и  ползватели на земеделски земи.
Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар