Алабастърът- бялото съкровище на Тоскана

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Познат от древни времена, в наши дни камъкът възвръща славата и блясъка си

Някога хълмовете  край градчето Волтера в италианската провинция Тоскана  са били на дъното на море. Там се намира и едно от находищата на алабастъра, бял камък познат още от 4-ти век преди Христа,  когато  етруските са го използвали за изработката  на различни произведения на изкуството и погребални урни. „Материалът е много красив  и качествен за обработка. Още тогава хората са го предпочитали пред други не толкова лесни за преработка материали,   разказва пред  „Дойче Веле”, Фабрицио Бурчиани, директор на Музея на  етруските. По думите му в древността само богатите етруски  семейства  са могли да си поръчват красиви произведения на изкуството от този благороден камък. 

 С  упадъка на етруските, и алабастъра загубил своя блясък и дори  мраморът станал по-ценен от красивия камък. Тъй като през 16-ти век бил  по-евтин от стъклото, алабастърът  често се използвал за направата на прозорци в местните църкви.
Нещата се променили, когато  в края на 18-ти  век Марчело Феи, местен благородник от Волтера създал първото занаятчийско училище за преработка на алабастър. С това настъпило времето на повторен разцвет на този материал.
Днес сувенирни магазинчета предлагащи най-различни  бели фигурки  могат да се видят из целия град. Във Волтера мнозина се изхранват от производството на кичозни фигурки от алабастър, които се продават като топъл хляб на туристите.  Камъкът е мек и много лесен за обработка. „Това е един особен материал. Горещ е,а  на допир е много гладък и издава добър звук”,  казва майсторът Алберто Чили, показвайки току що направена чиния от алабастър. Работи с камъка от 35 години и признава, че страстта му към него  все още не е отминала. 

Веднъж годишно в градчето се организира дори специален фестивал в чест на алабастъра. Той привлича и десетки търсачи като например една група белгийци. Показва им го Роберто Бианки, един от последните собственици на мина за добив на алабастър в региона. Запознат добре с качествата на материала и може съвсем точно да определи кой камък за какво е подходящ. 

През 80-те и 90-те години на 20 век заради  икономическите  трудности  повечето мини били закрити. Вместо скъпи склуптури магазините  започнали да купуват масово произведени фигурки от алабастър. 

Нещата обаче са на път да се променят, и алабастърът скоро може да заеме отново полагаемото му се място. Принос за това ще имат студентите от единственото в света занаятчийско училище за преработка на алабастър което все още съществува във Волтера. С изкуството си те искат да придадат на материала един нов имидж, точно по подобие на техния духовен баща- Марчело Фей, който възродил за изкуството белия камък. „Мисля че алабастърът е материал, от който може да се изработи всичко, както малки, така и големи неща”, споделя една от студентките. Той по думите и  пасва навсякъде,  и е съкровището   на Волтера, което всички трябва да пазят и съхраняват. 

Мартин Иванов 

 
По материали на „Дойче Веле”
Снимка: „Дойче Веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар