Доц. Светлана Григорова: Носталгията по „яйцата на баба” кара потребителите да търсят яйца с по-наситен цвят на жълтъка

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Счита се, че  синтетичните оцветители добавяни към фуража на птиците  са причина за редица странични ефекти при хората

Доц. Григорова какъв трябва да е естествения цвят на яйчния жълтък и дали опитите на индустрията за изкуствено завишаване посредством добавки за промяна в цвета му са предмет на някаква мода или са свързани с вярването, че колкото по-обагрен е той- толкова по-полезен е за човешкия организъм?

Оцветяването на яйчния жълтък се определя  напълно от фуража – то е от бледо жълто до оранжево-червено по 15 степенната скала на Рош и зависи от съдържанието на оксикаротиноиди (ксантофили) в дажбата, тъй като носачките не могат да синтезират пигменти, но имат способността да ги транспортират непроменени от фуража  до яйчния жълтък.
Опитите на индустрията за повишаване цвета на яйчния жълтък са свързани с предпочитанията на консуматорите той  да е по-наситен (оранжевочервен), което си има своята история.  То е свързано с носталгията по „яйцата на баба”, чиито кокошки се отглеждат на двора и могат да кълват на воля трева и други растения богати на каротиноиди . Като дете си спомням коментарите на домакините в магазините за хранителни стоки и помежду им, как яйцата на баба са с толкова ярки жълтъци, а тези купените са бледо жълти. Изисквания за по-интензивен цвят на яйчния жълтък имат и производителите на майонеза, сладкарски изделия и други клонове на хранителната индустрия които използват яйца или яйчен прах.
 
Какви са основните методи за подобряване цвета или пигментацията на жълтъка?

За коригиране цвета на яйчния жълтък кокошките носачки се хранят с комбиниран фураж съдържащ каротиноиди от  естествени или синтетични  източници или синтетични оцветители (бои).
 
Използването на изкуствените добавки във фуражите е по-евтино за индустрията, но дали е по-безопасно за животните и хората, които са в края на хранителната верига? Кой трябва да осъществява контрол за това какви съставки и в каква доза се използват за обогатяване на фуражите?

Често за повишаване на интензивността на оцветяване на яйчния жълтък към фуража на носачките се добавят синтетични оцветители (бои) или синтетични каротиноиди (такива са жълтия и червения карофил, кантаксантина, астаксантина и  други добавки добити по синтетичен път), тъй като са по евтини. В някои страни като Австралия и Норвегия използването им е забранено. Счита се, че те са причина за редица странични ефекти при хората – алергия, канцерогенност и други. Освен това синтетичните каротиноиди са с пъти по-малко активни от тези получени от естествени източници. Като потребител предпочитам яйца с бледи жълтъци пред такива, добити по този начин.  Официален контрол за безопасността  и качеството на фуражите се осъществява от Агенцията по храните. Иначе всяка една нова хранителна добавка или нов фураж се изпитват от научни колективи с цел да се определят оптималните им количества които могат да се съдържат във фуражите. Въз основа на получените резултати фирмите производители на яйца дават предложения на производителите на фуражи за процентното съдържание на гореспоменатите изпитвани фуражни компоненти.
 
По време на семинар изнесохте информация за използването на естествени подобрители на фуражите за птици, които позволяват подобряване цвета на яйчния жълтък. Кои са най-често използваните естествени подобрители,  и сравним ли е ефектът от тях с този от изкуствените?

Според френски специалисти минималното съдържание на каротиноиди в смеските за носачки трябва да  е 23-25 mg/kg . Най-често единственият източник на ксантофили от естествените  компоненти  в комбинираните фуражи за носачки е царевицата, която съдържа жълтия пигмент лутеин и оранжевия зеаксантин. Когато фуражът е на база царевица  (63%,) се получават яйца с цвят на жълтъка 8 по скалата на Рош, при заместване на половината от царевицата с пшеница, интензивността на жълтъка намалява с 2-3 единици по Рош. През последните години има предложена стратегия за частично заменяне на жълтите пигменти с червени-астаксантин, ликопен и кантаксантин – тяхното използване осигурява почти 15% повече жълти ксантофили. Често използвани естествени източници на каротиноиди във фуражите за носачки могат да бъдат люцерновото брашно, отпадъчни продукти от консервната промишленост – доматено олио, доматена пулпа и кюспе, отпадъци от производството на сокове от моркови и други. Освен това, че повишават концентрацията на яйчния жълтък естествените  източници на пигменти обогатяват яйцата с астаксантин, ликопен, лутеин и бета каротин, които са с подчертано антиоксидантни и противоракови свойства, което се посреща добре от потребителите.

´Какво е съотношението в световен мащаб при употребата на изкуствени и естествени добавки за фураж?

   
Не мога да отговоря на този въпрос с точна цифра, защото нямам информация за отделните страни, но с изключение на държавите, в които изкуствените добавки са забранени, използването на синтетичните подобрители на цвета на яйчния жълтък определено взема  превес. Причината е че производителите на фуражи се стремят да намалят себестойността им и правят сметка за всяка стотинка.
 
Големи тревоги през последните години предизвикват  редица случаи при които във фуражите и храните на животинска основа са открити следи от диоксин. Какво влияние оказват тежките метали и токсините върху качеството на яйцата, месото и млякото?

Тежките метали имат токсичен ефект, който е свързан с потискане на активността на някои ензими, нарушаване на обмяната на цинк, калций и фосфор. Високите дози на тежки метали във фуражите водят до увеличаване на остатъчните им количества в черния дроб, бъбре ците, месото, яйцата и млякото , понижаване носливостта при птиците и увеличаване разхода на фураж. При много високи количества на кадмий например, кокошките престават да носят. Други не по-малко вредни освен за животните, но и за човека като потребител на животинска продукция вещества  са микотоксините, които се произвеждат от различни видове плесени, замърсяващи фуражите. Най-опасни, и най-добре проучени от тях са афлатоксините,  които са устойчиви на високи температури, силно токсични са , и се натрупват във всички вътрешни органи, като част от тях отиват в млякото и яйцата. Установени са и промени в химичния състав на месото – повишено водно съдържание, намаляване количеството на белтъчини и мазнини, както и биологичната пълноценност на месото. 

С кои предизвикателства трябва да се справя съвременната животновъдна наука и основно тази и част, свързана със създаването и внедряването на нови фуражи?

 
Във връзка с новите изисквания на Европейския пазар за качествена и безопасна  за човешкото здраве храна, се засилва търсенето на естествени биологично активни вещества, стимулиращи продуктивността и подобряващи здравния статус на селскостопанските животни и птици.  Алтернатива на растежните антибиотици и синтетичните хормони в промишленото  животновъдство са фуражните добавки от групата на пробиотиците, органичните киселини, билковите екстракти, водораслите и др. Алтернатива на синтетичните пигменти и оцветители, които се добавят към фуражите са природните източници на пигменти. Целта на съвременната животновъдна наука е да изпитва различни алтернативни източници на биологични активни субстанции и да определи оптималната им концентрация във фуражите.
Недостигът и непрекъснатото повишаване на традиционните източници на хранителни вещества за фуражите като царевица, соев шрот налага, необходимостта от търсенето на техни алтернативи. Такива през последните години се явяват сухият спиртоварен остатък от пшенично и царевично зърно, рапичен шрот получен при производството на биодизел  и други отпадъчни продукти. Забраната на ЕС за използване на трупно брашно като фураж, въведена  заради болестта луда крава също наложи търсенето на негови алтернативи. 

За Вас като учен кой път се оказа по-труден до Берлин, или до Костинброд?  
 
Колкото и да звучи парадоксално, пътят към Берлин се оказа много по-лесен, отколкото този до Костинброд. Без да искам се върнах в спомените си 24 години назад. След успешната защита на дисертацията през 1991г се завърнах в Костинброд, но тъй като бяха отменили наредбата с която Комитета по наука и култура тогава задължаваше институтите обявили докторантури да назначават докторантите за сътрудници след защитата  за мен настъпи период на безвремие и едва 1995 година бях назначена след спечелен конкурс за сътрудник  в Института по птицевъдство , в секцията по хранене на птиците. Дисертацията ми беше свързана с качество на суровото мляко, но се наложи за да запазя ценза си на научен работник да сменя направлението. Така  през 2001 г при обединението на животновъдните институти на територията на Костинброд се прехвърлих в отдела по „Хранене на селскостопански  животни и технология на фуражите“, за да мога да работя и с други непреживни животни, не само с птици. Преди 1989 година Институтът по Животновъдство в Костинброд процъфтяваше и смея да твърдя че беше един от най реномираните Институти в областта на животновъдството с модерна за времето си апаратура, поради което и приех да съм техен докторант-аспирант тогава. Плеяда български учени в областта на животновъдството са излезли оттук. След 1989 г нещата се обърнаха, нямаше дълго време конкурси и моето поколение почти липсва в науката, което доведе до луфт и оголване на научния потенциал-вече бях поела този път и тъй като винаги съм била последователна продължих по този нелек път. Мисля че това е мястото ми в този живот тук у нас.

Мартин Иванов 

Интервю за сп. „Агроном“

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар