Историята на един гондолиер

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Венеция е известна не само със площад Сан Марко и своите канали, но и с гондолите разкарващи ежедневно туристите до най-големите забележителности на града.  А най-добре човек може да ги разгледа от водата. Лучиано Пеличиоли е един от около 500-те професионални гондолиери, който се грижи за това, да остави у гостите на Венеция незабравими спомени от пътешествието  им. В професията е вече повече от четвърт век. 

„Работя с удоволствие като гондолиер. Още като дете баща ми ме вземаше на лодката с него, учейки ме да греба”, разказва пред „Дойче Веле” историята си Лучиано. Това по думите му е част от венецианския начин на живот. Гребането е тясно свързано с Венеция.

 „Толкова е красиво. От гондолата човек може да види града по съвсем различен начин”, споделя една туристка от Англия.  Лучиано управлява гондолата си само и единствено благодарение на мускулите си, използвайки специални гребла.  Дори и сега  след толкова дълги години работа, не е никак лесно да маневрираш с една 10-метрова лодка из тесните венециански канали.
Венецианските гондоли са истински произведения на изкуството. За своята лодка, изработена по поръчка Лучиано Пеличиоли е платил  50 000 евро. Направена е от девет вида дърво. Вилките  на греблото също са съобразени с теглото му. Лодката разбира се е украсена и със семейния герб. 

“Това е гондолата ми, която носи името на съпругата ми Стефания. Като истински венецианец  нямам книжка  за кола. Имам право да пътувам само с лодката си по вода”, продължава шеговито разказа си Лучиано,  развеждайки група английски туристи през Сан Поло, най-старата част на  града. Тук  все още живеят около 500 жители. Въпреки това за туристите е нелека задача да намерят правилния път сред десетките криви улички и канали. 

„Свързан съм  много емоционално с тази част на Венеция, тъй като тук съм израсъл, учил съм се да плувам и греба. Родителите ми също са израснали тук”, признава гондолиерът. 

Професията гондолиер както може да си представите, съвсем не е нова.  Традицията и е толкова дълга че ни връща чак до 11-ти век. Тогава венецианците  дори са пътували в в покрити гондоли. С разпространението си гондолите се превърнали в едно съвсем обичайно транспортно средство, като междувременно бройката им надминала 10 000. Днес са останали около 500, предназначени преди всичко за туристите. 

 Лодката на Лучиано традиционно може да се открие на Канал Гранде при моста Риалто, завършен в далечната 1591 година, и свързващ кварталите Сан Марко и Сан Поло. Мостът се числи сред най-големите забележителности на Венеция, и е привлекателно място за множество туристи. 

Лучиано сам привиква клиентите си. Това е част от работата му. „Добър ден сеньора. Пътуването с гондола струва 80 евро”, казва нормално той. А цената важи за 45-минутно пътешествие из каналите на Венеция. Всеки  гондолиер трябва да спазва определени правила. На тях се учи посещавайки специално училище, където изучава освен това историята на града и чужди езици. 

„Да си гондолиер винаги е било професия-мечта за мнозина. Има обаче само около 400 късметлии- професионални гондолиери, упражняващи професията си на концесия. Ние сме част от Венеция. Благодарение на професията си можем напълно да се потопим в града”, признава Лучиано.  Той полага грижи за клиентите си често по 14 часа на ден. Гондолиерът  обаче никога не пее на туристите си, а разчита на услугите на професионален певец.

Мартин Иванов
 
По материали на „Дойче Веле”
Снимки „Дойче Веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар