Когато земеделието е в кръвта ти

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Фермерът Борислав Митов не вижда бъдещето си по-далеч от земята 


Борислав Митов е млад фермер, който е  стартирал бизнеса си с обработката на 8 000 декара земи, и към момента обработва около 45 000 декара в общините Омуртаг и Антоново. Първите 7-8 000  декара е обработил със специална машина. Тъй като районът е полупланински и не може да се възползва от възможностите за изграждане на хидомелиоративни съоражения. Почвата е слаба за отглеждане на интензивни култури, затова се насочва основно към зърнопроизводство.
Въпреки това всяка година разработва по около 1 000 декара нови земи. Още в началото успява да изгради модерна база за съхраняване на зърното. Преди две години печели наградата за най-модерно малко и средно предприятие, а в началото на 2016 година е отличен с приза на фондация „Еврика” за Млад фермер. Завършва Аграрно инженерство в АУ Пловдив през 2007 година и признава, че земеделието му идва отвътре. „Така съм го чувствал. От малък съм покрай баща ми, покрай машините и то се свиква”, признава фермерът. Двете му сестри също са в бранша. Лоши или добри разпоредбите на новата Програма за развитие на селските райони според него трябва да се спазват. Избора на това какъв вид култури да отглежда се обуславя от региона, в който се намират земите му. „Нашият регион е малко по-слаб, и не може да очакваме добиви каквито има например в Добруджа и Плевенско”, признава Борислав. При пшеницата средните добиви в неговите землища е около 400 килограма от декар, като много малко полета се отглеждат от две три години насам. Средните ренти които дава също не са от най-големите и през миналата година са достигнали до 30 лева, като  повечето арендатори е сключил дългосрочни договори. Продължава да увеличава земята, което налага непрекъснати инвестиции в модернизация на изградената до момента зърнена база. 

Един от перманентните проблеми е с работната ръка. Така е обаче в редица други браншове.  „Няма научени хора. Когато имаме нова машина се налага да обучаваме персонала”, продължава фермерът. Успява с упоритост тъй като по думите му малцина са вярвали че точно в този регион някой ще успее да се задържи. Минали няколко години и всички разбрали че трудно ще се откажат. Печели най-вече от отглеждането на пшеница и слънчоглед. Поддържа и отглежда и български и чужди сортове зърнени култури, но признава че западните сортове постепенно изместват българските. При пшеницата например ако преди години съотношението е било 80 на 20, сега е 50 на 50. От българските сортове пшеница отглежда „Тодорка” и „Енола”. Повечето фермери действат на принципа проба-грешка. Освен зърнени и маслодайни култури сее и някои протеинови култури като нахут и грах. 

И ако е вярна максимата за крушата, която не пада по-далеч от дървото, то и  Борислав не вижда своето бъдеще по-далеч от земята, която го е отгледала, и му е дала хляба в ръцете. 

Мартин Иванов 


Създайте своя сайт бързо и лесно с Oxxy
 

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар