Скромна манифактура в Тюрингия възражда производството на ангорска вълна в Германия

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

50% от продукцията отива за износ

Родината на ангорските зайци според някои трябва да се търси около град Анкара, или както е бил известен до 1930 година като Ангора.
Предполага се че те са пренесени от Азия в Европа от моряци, като впоследствие множество френски и немски зайцевъди са допринесли за усъвършенстване на породата, която днес се радва на интерес сред редица любители на животните заради прекрасната вълна. Всъщност има две разновидности на ангорския заек- френска и английска. В миналото Германия е била водещ производител на ангорска вълна в света. Днес обаче е останала само една малка манифактура, която се опитва да възроди производството на ангорска вълна. 

„Няма друга вълна която да  е толкова мека. Ръчната и обработка намирам за единственото, което бих правила. Обичам зайчетата, и намирам за прекрасно да правиш нещо хубаво от тях”, казва за „Дойче Веле” модната дизайнерка Клер Метц, която с помощта на ангорските зайци е осъществила мечтата си, да произвежда собствена вълна. А ангорската вълна е пет пъти по-топла от овчата. Може да се остриже подобно на нея директно от зайците и след това да се обработи. По правило ангорските зайци трябва да се стрижат на всеки 2-3 месеца. Козината им нараства с по сантиметър на седмица. Клер ги остригва ръчно с ножица. Шнурпси е един от най-големите зайци който отглежда и през годината дава по един килограм ангорска вълна. В малката и ферма има общо 30 ангорски зайци. „Преди около 20 години Германия е била водещ световен производител на ангорска вълна. Днес много хора се връщат към нея, и се сещат за зайците. Тогава се питат дали е необходимо да се убиват за да се произвежда тя”, разкрива Андреас Гьобел, който също е част от манифактурата „Зайденхасе”. Знанията за преработката на  ангорската вълна и продуктите от нея по думите му са били почти изгубени. 

Колкото по-възрастни са зайците, толкова по-мека и хубава е вълната им. Клиентите предпочитат най-вече необработената ангорска вълна, а Клер предлага вълна от всеки един заек. Така според нея се получава вълна с 20 различни естествени цвята-бял, черен, жълт. Шнопси разбира се също е дал своя принос. Вълната от него е прилежно опакована и надписана. Въпреки че ангорската вълна е по-скъпа от обикновената, малката манифактура намира добър пазар за нея. Половината от производството отива за износ. Интерес към нея има от Австралия, САЩ и Япония. Клер сама обработва вълната. От нея могат да се произвеждат шикозни плетива в най-различни цветови вариации, но Клер не може да плете. „Опитах веднъж, но плетенето ми се стори доста скучно и го оставих на някой друг”, признава дизайнерката. Защото това което я прави щастлива, е да отглежда своите пухкави зайчета. 

Мартин Иванов

По материали на „Дойче Веле”
Снимка: „Дойче Веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар