Оцеляването на гъбопроизводството- мисията (не)възможна!

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Ниска производителност и липса на държавна подкрепа поставят сектора на ръба

Едва ли има сектор в земеделието у нас, чиито представители могат да се похвалят, че в условията на свободен пазар и конкуренция е достатъчно рентабилен и продукцията му  може да се конкурира успешно с вноса особено от страните в ЕС, на които единствено може да се противопостави с по-рентабилно и по-голямо производство.
Усетиха го и производителите на плодове и зеленчуци, които се надяват все пак до 2020 година секторът им да не остане приоритетен само на думи, а в него да влязат така необходимите живителни инвестиции. Какво да кажат гъбопроизводителите, които се оказаха сред непечелившите в новия период на Програмата за развитие на селските райони в периода 2015-2020 година. Мисията им да подобрят условията си на работа, а оттам и на качеството на производството зависи както от тях, така и от държавата. С тази цел да направят мисията възможна, техни представители изложиха проблемите и болките си пред депутатите в парламента.

„Произвеждаме по начин  по който са произвеждали дедите ни. Себестойността на продукцията е много скъпа заради сериозната конкуренция на полските производители. Делят ни 3-4 години от край на гъбопроизводството в България”, сподели мрачните си прогнози  Атанас Димитров от Съюза на гъбопроизводителите.  За разлика от България във фермите за производство на гъби в Полша са инвестирани по 700-800 000 евро, а има и такива при които инвестициите достигат до 50 млн. евро. Основните проблеми на българските производители са свързани с липсата на средства, и неритмичното производство.

Повечето ферми са разпокъсани, а производителите- бедни. Според него съществува реална опасност с изчезването на сектора да се стигне не само  до загуба на поминъка на хората и на десетки работни места, но и  до изчезване  на знанията за производството на гъби. Една от  причините за технологичното изоставане на гъбопроизводството е, че то не попада сред приоритетните сектори за финансиране с пари от Европа. „Искаме децата ни да останат да работят в нашето селско стопанство, а да не ходят по полските, германските и белгийските ферми”, заяви още той.

Според практиката в Европа при кандидатстване за подпомагане със субсидии гъбите не се характеризират по биологичен признак, а по мястото което заемат в хранителната индустрия. Производителите поискаха и у нас в подобни случаи гъбите да се класифицират не като сапрофит, а като зеленчук. Това би им позволило да кандидатстват равноправно за подпомагане по различните мерки на ПРСР.

По данни на гъбопроизводителите след 1990 година се наблюдава драстичен спад в производството на гъби печурки и в последните години то е паднало до 7 500 тона. Годишното потребление на гъби варира между 13 500  и 15 000 тона.  65% от гъбите на пазара ни са внос от Полша. Фермерите ни нямат средствата за да изградят оранжерии, които да произведат целогодишно големи количества гъби, а големите супермаркети  „не търпят дупки”. Те по думите му искат по 1 000 килограма 365 дни в годината. „Ние обаче можем да направим малка фермичка, която да произведе само по 100 килограма гъби на всеки десет дни”, заяви Димитров.  За да се постигне непрекъснато производство на гъби са необходими най-малко шест оранжерии, в които гъбите да са култивирани на вълни така че да позволят непрекъснато производство  30 дни в месеца. В Пазарджишко например положението е трагично, защото повечето ферми за гъби са в руини, и има само единици, които оцеляват на инат. Няколко проекта на гъбопроизводителите не са били одобрени за подпомагане поради това, че не са събрали необходимия им брой точки.

За да стъпят на крака гъбопроизводителите имат нужда от не повече от 15-20 млн. лева.  „Срещнахме се с колеги от Дания и Германия. Видяхме фермите им, те са готови да ни покажат и да ни научат“, каза той. Ако на запад работят на 4-та фаза компост, българските фермери са на 2-ра фаза. Разликата е, че производството на гъби в единия случай е 30-40% на тон компост, а в другия едва 18-20% при условие че няма разлика в цената на компоста. Производителите в страни като Германия и Полша имат по 9 кампании за прибиране на реколтата годишно, докато у нас те са едва 4.

Вместо да се внасят гъби от тези страни според  Анатоли Георгиев могат да се подпомагат няколкостотин български производители, които да задоволят потребностите на пазара. „Най-лесно ми е да поръчам три тира с гъби седмично и да дам 150-160 хил. лева разходи, но защо тези средства да не остават у нас?”, запита той.

Цената на гъбите у нас може да варира между 1 и 5 лева за килограм в зависимост от качеството и при условие че се стигне до недостиг на предлагане на суровина на пазара, докато в Полша тя годишно не надминава 0,90-1,00 евро на килограм. Българските производители могат да са конкурентноспособни на тези от Полша само при понижени разходи за енергия. Тогава обаче не винаги успяват да реализират продукцията си на време, и са принудени да я продават на фирми за бланширане на гъби, които им извиват ръцете, тъй като цените са им далеч под нормалните за пазара. За да се конкурентноспособни според тях цената на гъбите у нас целогодишно трябва да е на нивото от 1 евро.

Гъбопроизводителите могат да кандидатстват за подкрепа колективно

Един от вариантите за подпомагане на сектора на гъбопроизводителите е да кандидатстват като се обединят и създадат група  от производители. Заместник министър Васил Грудев потвърди пред участниците в дискусията, че вече има създадена подобна група. „Вече имаме една призната група, на базата на която членовете и ще могат да получат допълнителен брой точки по същите мерки. Например по Мярка 4.1 няма да вземете допълнително точки за приоритетен сектор, а за това че участвате като група от производители”,поясни  той. Освен това дадена група или организация могат да кандидатстват по Мярка 9 за подпомагане за различни административни дейности. „Възможно е през 2017 година да обмислим варианти за подпомагане на гъбопроизводителите и по de minimis”, допълни още Грудев. Той още веднъж потвърди че производството на плодове и зеленчуци и животновъдството са приоритетните сектори за подпомагане в новия срок на ПРСР. „Тя беше фокусирана към секторите с голямо социално значение, тези които загубиха възможностите си за конкурентноспособност през последните 20 години”, каза заместник министър Грудев. Големият интерес за кандидатстване по Програмата през миналата година, е довел до възможността да се финансират проекти само в тези сектори. В тях трябва да се изравни конкурентноспособността спрямо други сектори като зърнопроизводството.

Освен колективните инвестиции по Мярка 4.1 които ще са допустими още през тази година, може да се финансират и индивидуални инвестиции, когато те са направени в интерес на цялата група.

Слави Кралев– директор на Дирекция  „ПАзарни мерки и организации” в МЗХ посъветва производителите включени в регистрираната група да я трансформират в организация, защото така ще имат възможност  за подпомагане и по една от пазарните мерки. По нея всички производители на плодове, зеленчуци и гъби включително ще могат да правят така наречените оперативни програми със срок на валидност от 5 години, в които ще могат да се включват най-различни инвестиции. Липсата на популярност по тази мярка е заради доста ниското финансиране със средства от Европа, което възлиза на 4,6% от оборота на производителите. От аграрното министерство са променили наредбата така че производителите да имат възможност и за допълнително национално съфинансиране.

Каквото и да се случи, съдбата на истинските  гъбопроизводители е само в техните ръце, но без каквато и да е помощ от страна на държавата мисията за оцеляването им изглежда по-скоро невъзможна. За да стане възможна, трябва и подкрепа за която в момента сякаш са закъснели, но само държавата е тази която може да приложи все пак някакви механизми за да подпомогне тези хора. А както се оказа има подобни механизми стига да се приложат ефективно и правилно, гъбопроизводителите могат да живнат, и да не изпращат децата си на гурбет по чуждите ферми и стопанства, а да ги оставят да работят у нас. Или както се каза защо трябва да е при Ханс и Джон, а не при Селим и Анатоли?

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар