С помощта на crowdsoursing храните стават част от споделената икономика

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Как Farmhopping търси кратките пътища между производители и потребители на храни?

Все повече динамичният и бързо развиващ се свят в който живеем ни кара  да пестим време, средства  и енергия. Един от начините да се постигне това е споделянето, а споделянето на все повече дейности създава своеобразна икономика. Сега в част от нея се превръщат и храните без които не можем, а във времената когато в различни части на света хората изпитват хроничен недостиг на храна, пестенето и споделянето и с околните е нещо задължително.
И пътищата за това са най-различни- от създаване на малки фермерски пазари, на които клиенти и дребни производители да могат да общуват по между си, през позабравените кооперативи-обединяващи хора желаещи да се хранят с качествена и здравословна храна до създаване на специални онлайн платформи, които с помощта на crowdsoursing да служат като посредници между едните и другите. Какво е crowdsoursing ли? „Използване на колективната интелигентност”, отговаря ми кратко и с усмивка  Роси Митова, съосновател на платформата farmhopping. Това според нея е да се възползваш от тълпите за да можеш да направиш нещо по-добре, отколкото сам можеш да го направиш. Например обичайният маркетинг на даден продукт е свързан с реклами в социалните мрежи или други канали  като използваш дадена стратегия. „За разлика от това чрез кооперативите които правим, идеята е да се възползваме от отделните координатори и така тълпата да ни помогне да популяризираме farmhopping”, допълва тя. Така се изгражда една своеобразна мрежа от потребители, до които храните предлагани на платформата могат да достигнат. 

„В началото когато стартирахме farmhopping концепцията беше различна. Идеята е била да се помогне на отделните ферми по малко по-общ начин”, продължава Роси. Всичко тръгнало от една ферма от Пирин, която имала затруднения за намиране на пазари. Така се стигнало до там всеки да може да сподели отговорността на фермера като си закупи една овца от стадото му и да покрие годишната издръжка на животното, срещу което да може да получава мляко. Това всъщност е изначалната форма на crowdsoursing. Подобна практика обаче се оказала доста трудна за прилагане и ръководене. Тогава в платформата се включили и ферми от САЩ, Египет и Индия. Най-накрая се стигнало  до там, че потребностите на хората  от чиста храна  спомогнаха за промяната на  концепцията на farmhopping. Създателите и постепенно се ориентирали към това да намерят най-краткия път между производителите, и крайния потребител. 

Трудностите за малките производители са свързани най-вече с легализирането им. 

„Разбирам защо се налагат промени при онлайн търговията с храни, защото на никой не би му било приятно да се натрови с мляко от неизвестен производител, но със слагането на повече ограничения няма да се решат проблемите”, коментира Роси предвижданите в бъдеще промени в закона за храните които ще задължат онлайн търговците на храни  да имат и физически магазини. Според нея би било по-ефективно  да се улесни регистрацията на малките производители като се включат в списък, и се образоват потребителите. 

В тази връзка според нея  crowdsoursing като концепция би могла да изиграе много положителна роля, защото е част от едно световно движение, чиято цел е чрез споделяне да се промени консуматорското поведение на хората. „Така и ние от farmhopinng искаме клиентите да си поръчат храни, които да платят предварително, защото идеята е фермерът да произведе толкова, колкото е поръчано”, обяснява тя. По този начин се избягва вариантът някой да си поръча 15 килограма картофи, а след това да реши че му трябват само 2. Загубата на храни според Роси  известна като food waste е проблем на глобално ниво. Всеки производител по думите и сам решава как да представи продукцията си. На сайта могат да се намерят предложения за  опаковки от по 200 грама сушени гъби до цели телета. 

Платформата farmhopping е създадена като е черпен опит основно от Франция където в стремежа си да защитят устойчивото земеделие група потребители и производители създават през 2010 година платформата La Ruche Qui Dit Oui. В превод това означава „Кошерът, който казва Да”. Целта е създаването именно на въображаеми кошери от потребители и производители които да споделят информация за това какво продават или купуват. Подобен „кошер” се образува при регистрацията на 4-5 производители и 10 пъти по толкова потребители. Всеки кошер си има управител,, който веднъж седмично изпраща информация за наличните предложения на храни в прясно или преработено състояние до всички членове.  Кошерът казва Да, когато поръчките покрият минималната квота от всеки земеделски стопанин. Доставката става в рамките на 48 часа, като се гарантира, че  храната е била съхранявана само един ден. Към 2014 година във Франция работят 628 кошера, а други 134 са в процес на развитие. За 4 години мрежата обхваща над 430 000 потребители и 4 474 производители на храни. За поддържането на мрежата от „кошери” работят над 30 души. Подобни „кошери” вече са създадени в Италия, Испания и Белгия. Сред предимствата на тази система са по-висока ефективност на местната търговия, увеличаване доходите на фермерите и по-ниски цени на храните. В случая те са по-ниски от тези на други канали на разпределение като магазините например защото разходите за транспорт и опаковане са по-ниски,  а практически няма такива за реклама. Така даден фермер получава над 80% от приходите, а останалото отива за заплащане на служителите и покриване на различни оперативни разходи. 

Доказателство
за това, че хората все повече се обединяват в споделянето на общи интереси свързани с популяризиране и запазване на местните храни и намаляване до минимум на разхищението на храна е и Италия. Там от 90-те години на миналия век възникват специални групи от потребители, които си поставят за цел да пазаруват общо храни от малки местни производители, спазвайки етичните принципи за устойчивост при производството. По последни данни до момента в страната има близо 2 000 подобни групи, а оборотът който регистрират достига до 90 млн. евро годишно. Производителите обикновено биват избирани директно чрез посещение на фермите, или се приемат предложения от други групи. За разлика от Франция тук всички които координират  работата на групите, работят доброволно.   Идеята на всички е да живеят според разбиранията си, без да се преследват каквито и да са користни цели. Повечето от потребителите в тези групи са недоволни от сегашната система на разпространение, от която нито те получават евтина храна, нито фермерите печелят от това, че произвеждат качествени продукти. 

Чрез подобни групи или кооперативи и с помощта на концепции като crowdsoursing освен че се намалява разхищението на храна, се понижават и здравословните рискове, което води до повишаване и на устойчивостта на регионалните хранителни системи. А в дъното на всичко  това е един нов тип икономика- икономиката на споделянето. 

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар