Холандски експерти: Кооперирайте се за да инвестирате по-добре

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

В Холандия произвеждат 4 пъти повече плодове от нас на 2/3 от земята с която разполагаме ние

Ключът към създаване на високотехнологични, интелигентни и пазарно ориентирани овощни градини се крие в ясното взаймодействие между властите, науката и бизнеса, стана ясно по време на семинар за холандския опит в овощарството, проведен в рамките на специализираното изложение АГРА 2016 в Пловдив.

По време на семинара гостите от Холандия споделиха опита си в това, как да се управлява рационално една овощна градина, и посъветваха българските си колеги макар и с по-малки площи с овощни насаждения да се кооперират за да могат  да инвестират по-добре в машини или внедряване на нови технологии. Според тях 50% от малките фермери и 90% от производството трябва да се обединят, за да може да се разчита на повече средства за инвестиции.  А оказва се за да създадеш една модерна овощна градина не е никак евтино. В Холандия например струва  между 20 и 25 000 евро на хектар, като разходите зависят от различни фактори:от местоположението и типа на дърветата, посадъчния материал през  наличната транспортна инфраструктура до напояването. Там отглеждат основно ябълки и круши, като насажденията с различни сортове са разпределени почти по равно- по около 8 000 ха . Любопитен е фактът, че площите с овощни насаждения в Холандия се равняват на 2/3 от тези у  нас, но от тях фермерите произвеждат 4 пъти повече плодове отколкото българските им колеги.

Там подбора на сортовете ябълки  например дори се съобразява с вкусовите предпочитания. Ако продукцията е предназначена предимно за износ за някои страни като Великобритания, то се предпочитат по-сладки сортове ябълки, докато местните потребители обичат по-кисели ябълки. Тъй като местните производители на овощни насаждения залагат преди всичко на превенцията, отколкото на лечението на растенията, при създаването на градините те проектират и различни мерки за предпазването им, като изграждане на мрежи срещу градушки както и такива за предпазване от насекоми. При замръзване пък се практикува пръскане на цветовете на дръвчетата с вода. Освен това овошните насаждения получават сертификати, че не са заразени с вируси. Овощарите в Холандия използват освен традиционната форма на подреждане на дръвчетата с разстояние от 1 метър между тях, и така наречената V-образна форма. Насажденията с круши са по-интензивно развити от тези с ябълки, и на хектар се падат около 5 000 дръвчета. Още един елемент на превенция е използването на т.нар. зелени защити срещу вредители. Важно за производителите е, че  ако искат да получат по-ранно плододаване трябва да се  прилага балансиран растеж на овошките. Всички машини използвани за обработката им пък са снабдени със съвременни GPS системи.

Яснота по веригата производител-потребител

За разлика от България, където не се познават вкусовете и желанията на потребителите, в Холандия има пълна яснота по отношение на това, и се знае кой какви сортове за какъв пазар да произвежда, какво желае потребителя, и какво търси търговеца, какви ще са цените и др. , което позволява по-голяма предвидимост при планиране на производството. Още една причина която кара холандските овощари да инвестират във внедряването на най-различни иновации в производството е и това, че човешкия труд не е никак евтин. Ако в Германия заплащат на сезонните работници по 8 евро на час, то в ниската земя тарифата скача до 15 евро на час. За сравнение в Полша трудът на хората е оценяван на 2 евро на час.
 Някои сортове плодове могат да се запазва до 12 месеца, което  е свързано с изграждането на модерни помещения за съхраняването им. Качеството на продукцията също е от важно значение, и затова при прибиране на реколтата се използват и модерни машини за подбор на плодовете.

Къде сме ние?

Логично в подобни случаи, при които става въпрос за използване на модерни високотехнологични решения за създаване на ефективно овощно производство идва и въпросът Къде сме ние? Въпреки че в повечето ябълкови градини у нас вече се използват някои подобни технологии като различни модели на метеорологични станции например, българското овощарство все още остава разпокъсано и нееднородно. Има обаче и примери за здружаване на производителите с цел постигане на по-ефективно и пазарно ориентирано производство.

 „Никога не съм предполагал, че холандците са толкова силни в овощарството. Това сега ми идва като гръм от ясно небе”, сподели производителят Петър Димитров. Още през 2012-2013 година той и няколко производители решават да направят сдружение. В началото по думите му са изпитвали огромни трудности с посадъчния материал и земята. Постепенно с практиката  успели да намерят верния път за развитие, и прозрели че ако обединят усилията си, ще имат по-големи шансове за реализация на продукцията и оптимизиране на производството. След като уточнили правилата на работа, от края на 2014-та  година фермерите вече са признати за група от производители. Благодарение на това те могат да си изградят инвестиционните намерения в един по-дългосрочен период от пет години, като размера на инвестициите може да достигне до 1,5 млн. евро годишно, от които 75% се покриват от европейско и местно финансиране. През 2014 година фермерите са инвестирали 3 000 лева за поставяне на защитни мрежи на насажденията от ябълки които отглеждат върху 400 декара площи, както и за закупуването на  най-различна техника сред която и три самоходни машини за бране.  В най-близко време групата от производители планира да увеличи с 200 декара насажденията с ябълки, и да си закупи още три трактора заедно с нови пръскачки. „Опитваме се да окрупним производството, събирането и съхранението на продукцията”, сподели още Димитров. Те са успели да реализират продукцията си на пазара през миналата година. През 2017-2018 година планират да закупят още две машини за бране на ябълки, нови трактори и допълнително техника, както и да разширят с още 170 декара нови насаждения. В края на пет годишния период, когато групата им трябва да прерасне в организация на производители по думите му те ще обработват около 900 декара с ябълки. До 2020 година е възможно групата от производители да нарасне до 20 членове, изрази надеждата си Димитров..

Основните предизвикателства пред сектора у нас

За основните предизвикателства на сектора на овощарството у нас говори Николай Вълканов от inteliagro. „Сред най-големите е работната ръка, с който се сблъсква не само земеделието, но и икономиката заради липсата на квалифицирани специалисти’, смята Вълканов. Друго предизвикателство е пазарът, тъй като българското производство е ориентирано преди всичко към вътрешния пазар, а тази част от него, която отива за износ се предлага на ниско платежни пазари. За да се подобри достъпа на фермерите до финансиране за изграждане на модерни и високо технологични овощни градини според него е необходимо да се засили сътрудничеството между държавата, производителите и банковия сектор. Устойчивото търсене на плодове, както и стремежа за все по-здравословно хранене са нещата, от които българските производители на плодове могат да се възползват. „Технологично сме доста изостанали от страни като Холандия например, но имаме предимството да използваме вече наложили се модели на изграждане и управление на овощни градини”, смята анализаторът. Те според него не трябва да се налагат едно към едно, а да се адаптират към нашите условия. Производителите трябва също така максимално да се възползват от предимствата, които им дава европейското финансиране до 2020 година, защото политиката на ЕС е свързана с намаляване на субсидиите в бъдеще. Това на което според него трябва да се разчита,  е на създаването на пазарно ориентирани модерни стопанства, и всяка една градина от тук на там трябва да се създава с ясната идея каква продукция ще се произвежда, и къде ще се реализира тя. „Не можем повече да разчитаме на това, че някой е длъжен да купи това което сме произвели и то на цената на която ние искаме”, убеден е Вълканов. Тъй като земята навсякъде става доста ценен ресурс производителите трябва да се опитват да произвеждат колкото се може повече качествена продукция от единица площ, която да задоволява нарастващото потребление. Предпоставка за намаляване на зависимостта на производителите от сезонна работна ръка според него е въвеждане на почти пълна механизация на производството. Инвестиции в качеството на продукцията, нейната  следберидбена заготовка и маркетинга са ключът към отваряне на по-платежоспособни пазари. В момента според последните данни българският износ на плодове е ориентиран най-вече към по-ниско платежни пазари като Русия и Румъния, като има единични случаи за износ на продукция за Англия и Виетнам. А сред най-перспективните пазари са страните от Югоизточна Азия, които освен че бележат ръст, са и по-високо платежоспособни. За да могат български качествени плодове да се реализират на тези пазари обаче според него са необходими големи инвестиции за създаване на нови насаждения, които да дават висококачествена продукция, която да може да бъде транспортирана на големи разстояния.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар