Как едно иновативно решение може да съхрани богатството от организми в почвата?

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

В последно време  специалистите все повече говорят за устойчиво управление на почвите и за хранене на растенията, а не за торене на земята. Страната ни е една от малкото в света, в която над 50% от територията и е покрита с плодородни почви, подходящи за земеделско ползване. „Те не са даденост, и много лесно могат да се загубят”, смята  проф. Светла Русева, директор на Института по почвознание, агротехнологии и растителна защита „Н. Пушкаров”
Интензивната човешка дейност и ерозията на почвите обаче води до постепенното им обедняване.

Както е известно почвата се състои от минерална и органична част. Органичната част пък представлява почвеното органично вещество, което при минерализация освобождава хранителни вещества. Крайната степен на разлагане на органичните вещества пък е известен като  хумос, чието изчерпване води до обедняване на почвите. 

А той  всъщност представлява органичен въглерод, и не случайно е наречен диамантът на почвите, които все по-често се разглеждат в бъдеще като естествени хранилища на една нова и неизчерпаема енергия която да е в основата на въглеродната икономика. С цел съхраняване на почвеното органично вещество  екип от учени сред които и проф. Мартин Банов са разработили иновативен субстракт в който се включват утайки от пречиствателни станции за отпадни води и ферми  и хумосен слой от места където се извършва строителна дейност. Съдържащите се в него утайки се унифицират  като се внасят допълнително микроорганизми. „Тази технология позволява намаляване на въглеродния отпечатък в земеделието чрез вкарване на иначе депонираните утайки от отпадъци в почвата и го правим полезен”, казва проф. Русева. Така например с помощта на утайки са били рекултивирани близо 700  декара в хвостохранилище „Росица” между Пазарджик и Панагюрище. 

Разработеният от учените иновативен субстракт за сега може да се използва успешно при рекултивирането на свлачища, крайпътни насипи и  укрепване на ски писти. Ако не се направи рекултивация и не се създадат условия за затревяване, последните  по думите на проф. Русева са като една рана в планината. За сега експертите не препоръчват използването на субстракта за земеделски земи.. „Едно от основните изисквания за влагане на утайки от пречиствателни станции в земеделски земи е чистотата им от гледна точка на бактерии, които са с различна степен на опасност”, смята тя. И учените продължават да работят в тази насока,  с цел намиране на достатъчно доказателства за пълната им безопасност. 

Този иновативен субстракт по думите на проф. Мартин Банов е пример за това, как науката разрешава един комплексен проблем. „Отпадъците всъщност представляват суровини и благодарение на новата ни разработка ние превръщаме един отпадък в продукт, който може да се използва дори в земеделието, ако са изпълнени необходимите изисквания”, убеден е той.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар