Да пренапишеш музиката на … Вивалди

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
Screen+Shot+04-01-16+at+10.16+AM

Създаването на ремикс на дадено парче не е нещо ново, когато се касае до стилове като поп или електронна музика, но да вдъхнеш нов живот на музиката на барока, и то не каква да е музика, а едно от най-знаковите произведения на Антонио Вивалди  „Годишните времена” е нещо необичайно. То е публикувано за първи път през 1725 година в Амстердам и се превръща в един от символите на бароковата музика. Един германски композитор на филмова музика решава да пренапише музиката на Вивалди.
Това е Макс Рихтер, който разделя произведението на Вивалди, като написва отново някои негови части. „Интересното което прави вивалди е начинът на поставяне на нотите. Последователността се гради на тях, а не на звука”, казва за „Дойче Веле” композиторът. 

Звуците според него са великолепни, но  всичко все пак е нотен текст. „Трябва ше да работя с нотите, някои от тях да пренапиша и накрая се получи нещо като ремикс, един аналогов ремикс на хартия”, допълва той. Чрез интензивната си работа с нотите Макс Рихтер иска да преоткрие граматиката на Вивалди,  да направи отново  „Годишните времена” слушаеми и да ги възроди, след като дълго това произведение е било считано за незначително. С идеите си да композира по нов начин музиката на Вивалди Рихтер убедил да се включи в проекта и британския цигулар Даниел Хоуп. В резултат на това през 2012 година се появил албумът с ремиксирания вариант на „Годишните времена”, който впечатлил критиците въпреки че от оригиналното произведение на италианския композитор била запазена едва ¼.

Рихтер например използва написаното от Вивалди в частта Лято за да пресъздаде музикално малко по-жизнено и ритмично представата за този сезон. „Музиката е била част от мен откакто се помня. Когато като дете например седях в колата, работех мислено върху някаква композиция, която доразвивах на следващия ден, нещо за което нямах нужда нито от хартия, нито от молив, защото всичко бе в главата ми”, разкрива композиторът. За него това е било едно нормално усещане. Признава, че по-късно е бил доста изненадан, когато забележел, че не всички хора имали подобно усещане. Роденият в Германия композитор прекарва детството си в Лондон, където учи пиано. Когато е на 13 британците избират за премиер Желязната лейди, и за всички представители на изкуството в страната настъпили тежки времена.

 „Имахме един продавач на мляко, който идваше редовно и ме слушаше как свиря. В онези времена това беше една от малкото професии, която човек на изкуството можеше да упражнява, и много от тях работиха като млекари или пощальони”, разказва той. Оказало се че техният млекар бил композитор, който освен мляко започнал да му носи и експериментална музика. По-късно Макс Рихтер следва при италианския композитор Лучано Берио във Флоренция. Берио е известен като експериментатор и един от пионерите в електронната музика. Днес макс Рихтер работи като композитор, музикант и продуцент. В своето студио в Берлин пише музика за балет и театър. „Композирането е като да намериш  отговора на даден въпрос. Имаш идея, поръчка или композиционна задача, тогава белият лист пред теб е като едно открито пространство. Става въпрос за това да изчислиш нещо. Да намериш музиката, която да даде отговор на този въпрос,”, разкрива Рихтер.

А със  своя ремикс той  не просто решава една задача, а пренася в съвременността  музиката на барока вдъхвайки и нов живот.

Мартин Иванов
 
По материали на „Дойче Веле”
Снимка: „Дойче Веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар