Китайското чудо Годжи бери настъпва и у нас

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
godji+beri+2

Неясната класификация на растението поставя българските производители в неравностойно положение

Любов към екзотиката, вяра в мистериозната лечебна силана годжи бери   или стремеж за увладяване на нови и незаети  пазари кара земеделците у нас  все повече да се обръщат към отглеждането на това  далечно и не чак толкова познато растение.
И докато учени и специалисти все още не са дали единна оценка какво е годжи бери- плод, етерично маслена култура, нещо като  домат или друг вид инвазивно растение дори пречещо на биоразнообразието , българските производители колкото и малко да са те,  вече са се обединили в асоциация за да защитават интересите си. За сега в нея членуват едва петима производители, като най-малката площ на която се отглежда годжи бери е 0,5 декара, а най-голямата достига до 24  декара. Българска фирма вече предлага наши сортове годжи бери, като два от тях JB1 и JB2 са в период на сертификация. Производителите или са биологични или в процес на преминаване от конвенционално към биопроизводство. Основният проблем пред производителите на годжи бери е, че не е ясно какво растение е то. „Експерти на МЗХ ни казаха, че то се разглежда като етерично маслена и лекарствена култура, а има и друга класификация по Наредба 3 като угари”, заяви по време на среща с депутатите в парламента  Теодора Георгиева, председател на  „Българска асоциация годжи бери”. Според нея подобна класификация е неправилна и поставя производителите на тази култура у нас в неравностойно положение спрямо останалите  производители. Според специалисти като проф. Валентин Личев ръководител на катедра „Овощарство” в АУ Пловдив и доц.Гандев, директор на Института по овощарство към Селскостопанска академия годжи бери е определено като многогодишен плододаващ овощен вид растение, който може да се отглежда дървовидно или храстовидно. Освен това по думите и има и друга класификация която го определя като  ботанически вид и част от семейство „Соланоцея”, а плодовете му се причисляват към плодовите зеленчуци.

Липсата на единно мнение в науката ни  за това какво е годжи бери според заместник министъра на земеделието Цветан Димитров е пречка за включването на растението в каквато и да е документация. „Работата трябва да си свършат научните институти, които дават съвсем различно определение на годжи бери”, заяви той. Според него научната общност трябва да се обедини  по въпроса как да бъде записано това растение, преди да бъде включено в документите  на  МЗХ. То според него не може да се запише автоматично в нито една наредба, още повече че обществото е доста чувствително на темата кои земеделски култури са приоритетни.

godji+beri+1Производителите са категорични, че не може да има спор по това дали годжи бери е храна или не, и то напълно се покрива от дефиницията за това какво е храна в закона за храните, тъй като може да се консумира в прясно в суров и преработен вид. „Пазарът ни е залят и във всички търговски обекти се предлага както прясно, така и изсушено годжи бери внос от Китай”, каза още Георгиева. Според нея 1/3 от предлаганите на пазара количества са от родни производители.  Базирайки се на традиционната му употреба в Холандия и Англия вече са признали годжи бери като храна. Производителите се надяват, че ако се класифицира годжи бери като овощен вид, ще могат да кандидатстват за подпомагане по някои мерки от ПРСР като 4.1, 6.1 и може би 4.2 . Инвестициите в едно стопанство за отглеждане на годжи бери са много сериозни според нея, защото се изисква изграждане на модерна капкова система за напояване, и конструкция за вдигане на растенията, които могат да се отглеждат и  наколно.

Лек от древността…
 
Че годжи бери идва от древността спор няма. Доказва го и историята, която расказва, че някога по време на династия Тан край стените на тибетски храм в Хималаите се отглеждало растението годжи с малки червени плодове. В продължение на години плодовете на растението попадали в кладенеца на храма. Монасите които пиели от водата били в доста добро здраве и нямали видимите за възрастта им от около 80 години  белези като бели коси или опадали зъби. Мнозина вярват, че първите лечители тръгнали именно оттук и предали своите познания чак до китай и Индия. Годжи бери е описано от китайския лечител Тао Хун Цзин в неговия „Канон за лекарствените растения на свещения земеделец”. За някои лицият както още се нарича годжи берито е с неоспорими лечебни свойства , и подобно на други китайски чудеса като копринената буба, и годжи бери дълго време грижливо е било пазено   от чужди очи, за да не бъде изнесено извън Поднебесната империя.  А днес въпреки че Великата китайска стена отдавна вече не е пречка пред изнасянето на тайните на Изтока , годжи бери печели все повече привърженици. И има защо, защото има богато съдържание на над 20 минерали и 18 аминокиселини. Неговите здравословни качества потвърждава и Теодора Георгиева по време на дискусията.

Годжи бери- нишов продукт с предпоставки за инвестиции

„Въпреки че не е традиционна земеделска култура, годжи бери може да се развие като нишов продукт с висока добавена стойност, което създава предпоставка  за инвестиции в отглеждането и преработката му”, смята Георгиева. Интересен факт е, че у нас растението не е непознато, и по данни на БАН вирее по географските ни ширини още от 1898 година. Освен това почвеното разнообразие в страната също предполага възможност годжи бери да се отглежда на различни места както в равнинни местности, така и в планински и полупланински такива. И сега има производители, които го отглеждат в планински райони край Мездра или Тетевен  например. Добивите варират според метода на отглеждане, но средно са по 1 кг от растение. Насажденията влизат в плододаване още в първата или втората година,и отглеждането на годжи бери може да се превърне в алтернатива дори и за производителите на тютюн. За българските производители с оглед и на липсата на каквито и да са квоти на ниво ЕС, пазарът на годжи бери представлява една неусвоена до момента ниша. Перспектива за развитие на пазара е и непрекъснато увеличаващото се потребление на годжи бери.  Производители от близки до нас страни като Сърбия, Македония, Полша, Гърция и Румъния вече активно работят за развитие на пазара на замразен и пресен плод на годжи бери. Теодора Георгиева допълни още, че отглеждането на годжи бери може да подпомогне и заетостта като даде пример че при отглеждане на 100 декара с годжи бери целогодишно могат да са заети най-малко по 10 души, а в кампанията по прибиране на плодовете на растението им те могат да достигнат до 100.  По време на дискусията между производители и депутати  възникна идеята за организиране на специален научен форум с цел изясняване мястото и ролята на годжи бери сред културите.

Мартин Иванов 

Снимки: Българска асоциация годжи бери

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар