Двойственият живот на един музикант

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Screen+Shot+04-06-16+at+04.18+PMМаксимата „Музикант къща не храни” е добре известна, но един музикант показва, че правилата , винаги имат изключения. Денят е 24 март 2016 година, а след като Московската филхармония под ръководството на Юрий Симонов вече е изпълнил първата композиция- адажио на Симон Барбър е време за следващото в програмата –  „ШАломо”,еврейска рапсодия за виолончело и оркестър. Облечен с черна риза и с не особено модерна прическа на сцената под аплодисментите на цялата зала се появява главният солист- виолончелистът Сергей Ролдугин, който трябвало да се превъплати в това произведение в еврейския цар Соломон.
За него спокойно може да се каже, че живее два живота. В единия от тях- известен на всички, той е признат за майстор в областта си, и е един от известните виолончелисти в Русия. Другата част от неговия живот до съвсем скоро беше скрита от очите на обществеността под завесата на икономически тръстове и офшорни компании, опериращи с милиарди долари, и получавали по сметките си дарения във вид на невъзвърнати заеми на богати бизнесмени в страната, и които са контролирали дейността на някои от най-стратегическите предприятия на Русия. И ако за основната си професия на музикант Ролдугин може да говори с часове, то за онази потайна част от своя живот той почти не иска да говори. Как на един виолончелист се отдала възможността да построи подобна колосална империя? Отговор на този въпрос заедно с журналисти от десетки издание търсят и колегите им  от руското издание „Новая газета“.

Най-добрият приятел на президента
 
„Володя учеше заедно с моя брат. Живеех в друг град, и когато се озовах в Ленинград, моят брат ми разказа за Вова. Той дойде при нас, и ние се запознахме. Това бе май през 1977 година. Срещнахме се и не се разделихме повече. Той ми беше като брат. По-рано когато нямаше къде да отида, отивах при него и там спех и се хранех”, това разказва за запознанството си с Владимир Путин музикантът в биографичната книга за президента „От първо лице”. Ролдугин не просто е приятел на президента, нещо с което през последните години се хвалят мнозина, а човек, с който е свързана голяма част от миналото на президента. В цитираната книга то е сред най-споменаваните лица. Той не само е бил страничен наблюдател на живота на Путин, но още от младежките му години е бил съучастник в някой от най-важните събития в живота му. Двамата често са участвали в улични битки в неспокойния по онези години Санкт Петербург, заедно са пели песни из нощен Ленинград и заедно с него и симпатичната Люда, тогава все още не Путина са посещавали местните театри. “Преди заминаването  за  Германия se роди  Маша (малката щерка на Путин). Моят тъст имаше вила, и след като я взехме от родилния дом, потеглихме натам.  Там живяхме Володя, Люда, аз и съпругата ми…Разбира се отпразнувахме раждането на Маша…Бяха такива танци до вечерта:, разказва още Ролдугин. Който станал кръстник на първородната дъщеря на бъдещия руски президент. За разлика от други приятели на Путин влезли в класацията на Forbes с богатството си по време на управлението му, Сергей  Ролдугин не беше известен с нищо до скоро. Единственият му актив както се знаеше в общественото пространство до момента бе миноритарен дял в руската АКБ, известна като банката на приятелите на президента. „Аз не съм бизнесмен, и нямам милиони”, заяви той в интервю за New York Times през 2014 година.

Благодарение изтичането на информацията от компанията „Мосак-Фонсека”обаче узнахме за връзките на виолончелиста с компании опериращи не просто с милиони, а с милиарди долари. Тези офшорки биха могли да получават средства от хора близки до него като семейство Ротемберг, Сюлейман Каримов и Алексей Мордашов, които изработвали милиони рубли в съмнителни сделки. След това тези средства били инвестирани в покупката на стратегически активи в страната, както и за реализацията на проекти на лица близки до президента Путин.

Офшорната империя
 
След края на изпълнението му към Ролдугин в коридора на консерваторията се устремяват бивши ученици и фенове. Преди репортерите на „Новая газета” да се доберат до маестрото, пред него застава млад човек-бивш ученик или син на близък приятел. ‘Сега се занимавам с финанси и работя за Външноикономическа банка”, започнал бързо той. „Е, аз съм далеч от това, вижте дори виолончелото ми е старо”, отвърнал музикантът, след което се запознал с журналистите на вестника. Когато го попитали за офшорките с оборотите от милиарди долари, той не се скрил (откритостта е едно от най-добрите му качества), но отклонил отговора на въпроса с думите: „Деца, сега не мога да дам никакви коментари. Трябва да видя какво мога да говоря и какво не. Боя се да давам интервюта. Когато отказах на ваши германски колеги, те написаха, че Путин така е наплашил приятелите си, че те се боят да говорят. Разбирам че това са доста важни неща. Занимаваш ли се с бизнес или не?  Откъде и чии са парите?Всички тези неща ги знам. Това са деликатни въпроси”, съгласил се виолончелистът.

Тогава журналистите съобщили на маестрото имената на офшорките и сделките със стратегически активи в страната вчастност „КАМАЗ”, „АВТОВАЗ” и „Видео Интернейшънъл”, и директно го попитали, дали има отношение към тях. „Аз бях свързан с този бизнес много отдавна, още до времето на Перестройката. Така се получи. И нещата след това се развиха като се стигна до тук. С тези средства се подпомага  Домът на музиката (в Санкт Петербург оглавяван от Ролдугин), но това е предмет на друг разговор”, казал музикантът обещавайки на журналистите да поговорят след няколко дни. Този разговор така и не се състоял.

Впрочем съдейки по документите става дума за офшорни компании регистрирани не преди Перестройката, а в периода 2006-2009 година, и просъществували до 2014-2015 година когато били закрити. Основни в тази история са четири компании, две от които принадлежали на музиканта, а останалите били свързани с хора близки до него. Вчастност Ролдугин е бил собственик на Sonnette Overseas регистрирана на Британските Вирджински острови  и International Media  Overseas )IMO) от Панама. Интересите на приятеля на Путин в тези компании бил защитаван от предприемачите  Олег Гордин и Александър Плехов (и двамата свързани с банка Россия). Те от своя страна са акционери в Sandalwood Continental и Sunbarn Ltd, компания всяка от които имала  своя роля. Като обезпечение някои от тях получили стотици милиони долари от кипърската  банка RCB Bank, значителем дял в която има държавната VTB. След това средствата били разпределяни между останалите компании за различни дейности. Част от компаниите били използвани за контрол на крупни пакети от акции в руски компании или  играели ролята на технически фирми, чрез които се изчиствали лоши кредити.

Но вместо тях често била прилагана една и съща схема: две от компаниите имали едни и същи сътрудници, документите им били част от общ пакет, а много от сделките се сключвали в един и същи ден, и тези компании били управлявани  от едно и също място- банка „Россия”.

Откъде идват парите?

 
Съдейки по изтеклите документи общият оборот само по сметките на Sandalwood Continental е съставлявал около 2 млрд. долара. В отчета за 2009 година е записано, че активите на компанията се равняват на 18 млрд. рубли. Оборотите на останалите компании от мрежата ако може да се съди от документите са по-малки, но също се изчисляват в стотици милиони долари. Откъде са тези пари? Източниците на финансиране на компаниите свързани с Ролдугин могат най-общо да се разделят  на три: съмнителни извънборсови сделки с акции на най-големите държавни компании като „Роснефт” и „Газпром”; дарения от руски бизнесмени; преференциални заеми от кипърската  банка RCB Bank.

Търговия с акции
 
Например през 2010 година принадлежащата на Ролдугин компания IMO е трябвало да приключи сделката за покупката на акции на „Роснефт” от друга офшорна компания. В Панамските досиета има два договора- един за покупката на акциите и друг за прекратяването му. В какъв смисъл? Компанията на Ролдугин за прекратяване на договора получила компенсация от 750 хил. долара. Журналистите попаднали на информация и за други подобни сделки с компании свързани със Сергей Ролдугин. Подобни финансови операции позволили заработването на милиони долари просто ей така от въздуха. Любопитното е че подобен способ на неизпълнение на договорите за покупко-продажба на акции  са използвани от мошеници в делото „Магнитски” с цел създаване на фиктивни връзки и кражба след това на данък печалба от бюджета. В някои случаи договорите били изпълнявани, но в повечето музикантът изваждал късмет. Компаниите му купували пакети от  акции  на руски предприятия, а на следващия ден ги препродавали на същите но при печалба от по 400-500 хил. долара. Контрагентите на Ролдугин в тези операции винаги излизали на печалба. Техни били и компаниите свързани с инвестиционния фонд „Тройка Диалог”, а по-късно „Сбербанк” след покупката от последния на „Тройка”. От двата фонда отказаха коментар по сделките.

Мениджърите на Ролдугин знаели как да се държат на пазара и как  да бъдат променяни стойностите на акциите. Но тук няма никакви магии. Запитани от журналистите експерти смятат, че реално тези сделки въобще може да не са били сключени, и на повърхността са само документи за разплащане от други източници. В полза на тази версия е и това, че някои договори се прекратявали  със задна дата, когато колебанията на пазара вече били известни. Документите от тези сделки били показани от журналисти на швейцарския Sonntagszeitung на Марк Пит, професор по наказателно право и криминология в университета на град Базел и бивш член на Групата за разработка на финансови мерки срещу прането на пари. „Тези транзакции са много подозрителни, и трябва да са като червена лампа за банките”, коментирал експертът.
Защо банките не са реагирали на тези транзакции? В случая  със Сергей Ролдугин обяснението е много просто. Компаниите свързани с него дължали пари на задгранични дъщерни дружества на руските банки, които съдейки по документите не са подложили клиентите си на щателна проверка. Например когато през 2014 година компанията IMO открила сметка в швейцарското  подразделение на „Газпромбанк”, Сергей Ролдугин като бенефициер е трябвало да декларира дали се явява лице с политически връзки, и дали има познанства с други такива лица. В общия случай руският музикант давал отрицателен отговор, въпреки че по това време информацията за връзките му с Владимир Путин е била обществено достъпна.  Според Марк Питу  по швейцарските закони „Газпромбанк” е била длъжна да провери твърденията на Ролдугин. „Не виждам причина защо това не е направено, в такъв случай  тя не би му разрешила да си открие банкова сметка. Ако банката е приела фалшива декларация за произхода на парите, то това е направено в нарушение на швейцарското законодателство”, заяви още той.
Даренията на бизнесмени

Сделките на крупни руски предприемачи с компании на Ролдугин напомнят за тези от 2010 година, разказва Сергей Колесников, работил по-рано с други близки приятели от обкръжението на Путин. След това Колесников напуснал Русия като написал в открито писмо до тогавашния руски президент Дмитрий Медведев, че руски олигарси са правили дарения на приятели на Путин, а 35% от тези пари отивали към  сметки на офшорни компании. В случая с Ролдугин парите идвали не от пожертвования в директния смисъл, а от плащания с неясна икономическа цел. Така например през 2007 година компания на Ролдугин е получила заем от офшорната Levens Trading от 6 млн. долара с лихва под 2% на годишна основа. Само няколко месеца по-късно срещу 1 долар заемодателят опростил същия дълг на приятел на руския президент. Levens Trading най-вероятно е свързана с руския бизнесмен Алексей Мордашов. Друг пример за подобни плащания е случай от 2009-2010 година, когато Sunbarn Ltd е сключила няколко типови договора за консултантски услуги на обща стойност 30млн. долара с офшорните компании Jabiru Consultants и Pearl Kite Trading.  Според условията на договорите  Sunbarn Ltd е трябвало да предостави информация за инвестиции в русия , а една от компаниите Jabiru Consultants била акционер в „Северстал-втормет”, структора която също се свързва с Мордашов. Въпросният бизнесмен е споменат и в писмото на Колесников като един от хората даващи дарения на лица близки до Путин. Самият Мордашов е отказал да коментира сделките на Ролдугов.  В Панамските досиета има иформация за предоставяне на заем на Sundbarn Ltd от три офшорни компании свързани с бизнесмена Аркадий Ротенбергг, бивш спаринг партньор по джудо на Владимир путин. В резултат на това Sundbarn Ltd е получила заеми на стойност най-малко 185 млн. долара с под 2% годишна лихва. Изданието напомня, че през 2016 година Ротенберг е номер 1 в класацията на руския Forbes на най-богатите руснаци с имущество оценявано на 555 млрд. рубли. В резултат само на тези сделки компанията на Ролдугов получила правото да оперира с 4,2 млрд. рубли с годишна лихва под 2%. В изтеклите документи има и информация, че една от компаниите а  на Ролдугин е получила право да се разпорежда с 200 млн. долара заплащайки за това само 1 долар на друга офшорка- Ove Financial Corp. .

Банкови кредити
 
Това е друг от важните  източници  за финансиране на офшорните компании на Сергей Ролдугин. Според документите за периода 2010-2012 година в кипърската RCS Bank е открита кредитна линия на Sandadwood Continental в размер на 650 млн. долара, което означава че компанията е можела да използва кипърската банка като бездънна торба с пари за финансиране на най-различни проекти.  Някои договори за кредити били така съставени, че дори юристите на вече печално известната кантора Монсак Фонсека са се усъмнили дали банката ще си получи някога парите. На подобно мнение е и Марк Пит според който в тези кредитни договори не е посочено адекватно обезпечение, каквато е обичайната практика при нормалните договори.
 
За какво са харчени парите? 
 
Част от средствата акомулирани  от офшорките били инвестирани в Русия, като тези инвестиции условно могат да се разделят на две- за отдих и за покупка на стратегически активи. През 2011 година свързаната с Ролдугин Sandadawood Continental отпуснала заеми за около 200 млн. рубли на руската „Озон” за срок от 10 и 20 години  с лихва под 1% . Година по-късно „Озон” станала собственик на голям участък земя в Приозерский район, където се намира курорта „Игора”, където по информация на Reuters през 2013 година се е състояла сватбата на дъщерята на Путин. През същата 2011 година Sandadwoood Continental предоставила „джентълменски” заем от 40 млн. рубли  на компанията „Лагуна”, със седалище в споменатия курорт. Други 50 млн. рубли са предоставени като заем от компания свързана с Ролдугин на руската „Норд Хаус”, която притежавала хотелски комплекс в град Сортавала в Република Карелия. Днес тези имоти са собственост на ООО „Дача Винтера’, като на това живописно място на брега на Ладожкото езеро е разположен луксозен хотел клас премиум със същото име.  Всички тези компании са свързани по един или друг начин с банка „Россия”и нейния съсобственик Юрий Ковалчук.

Инвестиции в стратегически активи
 
Офшорните компании около Ролдугин са контролирали компании в най-различни сфери от производители на камиони до търговци на  телевизионна реклама. Една от тях е „Видео Интернейшънъл”- най-големият търговец на ТВ реклама в Русия, която компания доскоро се свързваше и с името на починалия във Великобритания Михаил Лесин, бивш министър по печата и съветник на Путин. Още през 2010 година медиите в Русия съобщиха за преминаване на компанията под контрола на структури близки до банка „Россия”, сред които и офшорни компании на Ролдугин. Операциите по придобиването и са предшествани от приемане на  различни законодателни инициативи, които са могли да окажат влияние върху стойността на компанията. По това време тя е контролирала 70% от рекламния пазар, , но след законови промени един играч можел да контролира само до 35% от пазара. И нещо любопитно. След смяната на собствеността на „Видео Интернейшънъл печалбите и не намалели вследствие на промените в закона, защото вместо директни договори с телевизионните канали тя започнала да сключва консултантски. По данни на руската статистика 20% от компанията се държат  от кипърската Med Media Network  с единствен акционер компанията на Ролдугин IMO.

Дълги години акционер в „КАМАЗ” е била кипърската Avtoinvest Ltd принадлежаща на фонда „Тройка Диалог”, който според съобщения на медиите през 2008 година дори увеличил дела си в „КАМАЗ” до 5%. Информацията косвено се потвърждава от Панамските досиета. Така чрез скрити договорки фондът е могъл да действа като клиент на по-влиятелни играчи сред които и Ролдугин. Още през 2007 година Avtoinvest Ltd е предала делата си на  офшорната Avto Holdings Ltd. Така един от най-големите акционери на „КАМАЗ” бил подчинен на никому неизвестна офшорна компания, 15% от които принадлежали на Сергей Ролдугин чрез неговата Sonnette Overseas.  Нещо повече Avto Holdings имал право на обция за следващите 10 години да закупува Avtoinvest Ltd, чийто съсобственик Ролдугин имал правото срещу 100 хил. долара да получи контрола върху един от най-големите акционери на „КАМАЗ”.

Аналогични договори са сключени между различни офшорни компании на Ролдугин и „АВТОВАЗ”, в които разликите били само в датите, имената на компаниите, придобитите дялове и сумите. Смисълът обаче бил същият- в компании близки до Ролдугин оставали големи пакети от акции на стратегически руски предприятия, придобити срещу смешни суми.

Владимир Путин се е доверявал най-много на свои приятели от времето в  Санкт Петербург (Ленинград), много от които заради  своята ненаситност загубили доверието му. Ролдугин както се вижда е бил изключение. Източник  на „Новая газета” потвърдил това, Путин е имал нужда точно от човек като Ролдугин, на който може да се довери напълно. Освен това виолончелистът никога не се е облагодетелствал от близките си отношения с Путин и  „в нашият кръг той е известен като княз Мишкин”, заявил източникът. Запитан как да го наричат пък човек близък до Ролдугин отговорил: „Пазителят, това би било най-точното определение.

Превод: Мартин Иванов
По материали на „Новая газета”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар