Тубата- един музикален инструмент търсещ своето място под слънцето

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
Screen+Shot+04-15-16+at+05.21+PM

Нейният звук наподобява по-скоро силен зов, и не изглежда толкова секси както  този на саксофона или елегантен колкото флейтата. Но германският музикант Андреас Мартин Хофмайер се опитва да докаже, че тубата също има своето място под слънцето, а звукът на тубата  наподобява например  дракон във Вагнеровата опера  „Зигфрид”.

.„Композиторите почти винаги я слагат сред басовите инструменти, когато например искат да изобразят с музика нещо извънредно или някакъв природен катаклизъм”, казва хофмайер за „Дойче Веле”. Операта  „Любовта към трите портокала”  на Сергей Прокофиев е едно гротескно произведение, и в подобни  на него музикални произведения винаги в употреба влиза и тубата.  Дълго време тя е считана за духов инструмент втора класа. И към свиренето на туба често се преквалифицирали най-вече саксофонисти от третата възраст.  С изпълненията си Хофмайер обаче показва, че в този инструмент се крие една неподозирана прелест. Първо се изявява с духовия оркестър La Brasbanda. Междувремено започва работа като солист в един класически оркестър и още първия издаден диск с музика му носи наградата Ехо през 2013 година. Той е първият тубист, носител на подобна престижна награда.

Като инструмент тубата е изобретена през 1835 година в Берлин, като създаването му е провокирано от развитието  на винтила за помпане на въздух, като най-накрая се постига един силен басов звук. Първоначално тубата е била използвана в пруските военни оркестри. Класическите композитори се отнасят с нерешителност към този инструмент. Антонин Дворжак например композира едва 7 тона на туба за своята девета симфония. „В сравнение с цигуларя който   изпълнява поне 20 000 тона за същите пари, това е добре . Ако един цигулар на тон взема по 1,5 цента, то един тубист получава по 21,43 евро на тон”, пресмята музикантът.  Като дете Андреас Хофмайер искал да свири на ударни инструменти, но по-късно дошъл тромпетът, а след него и тубата. Като младеж почти не се е упражнявал да свири на туба, защото според него тубистите са много слабо мотивирани. Едва когато отива да следва в академията на Берлинските филхармоници, Андреас преоткрива тубата. „Този инструмент толкова ме  очарова, че реших и аз да свиря на него, така както на своите инструменти свирят кларинетистите и флейтистите”, разкрива той.  И се усъвършенствал дотолкова в свиренето на туба, че вече преподава като професор на студентите в Залцбург, наскоро дори написа книга за себе си и своята туба. Заедно с един китарист пък изнасят кабаретни концерти из цяла Германия. И всичко това в името на…. тубата.

Мартин Иванов
По материали на „Дойче Веле”
Снимка”Дойче Веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар