Нова книга проследява етнокултурните паралели на българите в балканско-кавказкото пространство

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
5 (100%) 1 vote
IFEMI

Предизвикателствата на теренната работа отвеждат авторката доц. Ружа Нейкова до Афганистан и Пакистан

Наскоро в Института по етнология и фолклористика с музей по етнография беше представена книгата на доц. Ружа Нейкова- „Етнокултурни паралели по пътя на българите в балкано-кавказкото пространство и Поволжието”.

„Това е едно мащабно и значимо изследване, истинско явление в хуманитаристичната научна литература”, каза  по време на премиерата доц. Веселка Тончева. Темата за етнокултурните паралели между българи, чуваши, татари и други народи в този ареал не е нова, но е недостатъчно изследвана. Авторката е събрала богат теренен материал, подкрепен с исторически и археологически данни. Един от сериозните приноси на книгата е  че авторката се опитва да вникне в семантичното родство между отделните народи  чрез събирането на общи „паралелно съхранени по-ниски древни пластове на традиционната памет, които се излъчват от различни равнища на фолклорните наследства” .

Теренната работа и проучванията и върху един огромен литературен масив обхващат един дълъг период от време. Първите експедиции на доц. Ружа Нейкова в Поволжието, Татарстан, Чувашия и  Астрахан  датират от 2002 година.  Посещава още Кабардино Балкария, Северна и Южна Осетия, като достига до Таджикистан, Узбекистан, Афганистан, Иран и дори Пакистан. „Ружа  Нейкова не търси удобството на кабинетния стол, а предизвикателствата на теренната работа”, заяви още доц. Тончева. Периодът на изследването и обхваща фолклорното развитие  на обредната култура на чуваши, алани, балкарокарачайци и осетинци в периода 18- средата на 20 век.

Тя избира да покаже на българския читател непознатото и интересното от историята на Поволжието и Северен Кавказ. В изследването си авторката поставя на критичен анализ зороастризмът, чиито проявления откривани най-вече в погребалната обредност са знак за иранската принадлежност на старите  българи. Тя обаче остава вярна на твърдението, боравейки с различни източници, че изучаването на сравнителната етнокултурна история на българите има нужда не от съмнителни отговори, а от добре зададени въпроси.
По време на представянето на книгата бяха показани и фрагменти от бъдещия филм за теренните проучвания на доц. Нейкова в тези далечни земи, като всички имаха удоволствието да се докоснат до фолклора на хората от онези толкова интересни и малко познати територии на кавказ и Поволжието, от където идват несъмнено следите на древните българи. „Винаги съм си давала сметка, че историческите извори са едно, археологическият хоризонт второ, но зная колко са оскъдни”, заяви доц. Нейкова.  Трябваше според нея да се види какво има под тях, какви са живите култури, какви са вярванията на тези хора, какви са моделите им на поведение? Останало ли е нещо което да ни сближава? Синтезът на толкова култури отвежда специалистите до много стари пластове от култури, които си взаимодействат. Напоследък според нея все повече се оспорва становището, че чувашите са наследници на древните българи, и се смята че и татарите могат да са били такива. Знае се къде е била Велика България например, но не се знае достатъчно за това кои са били съседите на българите, и с кои други народи са били в контакт . Това са неща, за които по време на своята работа тя е намирала много малко данни, но се надява някои от тези въпроси да получат своите отговори в бъдещи проучвания.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар