Морис Микерс- фотографът на сълзите

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Screen+Shot+04-29-16+at+07.40+PMНеговите снимки са произлезли сякаш от един друг свят, но все пак изобразеното върху тях не прилича нито на планета,  нито на снежинка или клетъчно ядро. Така изглеждат сълзите,  увеличени 40 пъти под микроскоп. Тези необичайни снимки са дело на холандския фотограф  Морис Микерс. Преди да започне да твори тези необичайни произведения, Морис работи в една медицинска лаборатория.
Днес благодарение на своя проект Immaginare of tears се връща към корените си. „При този проект човек трябва да работи доста грижливо. Не може да се бърза. Всяка ръка трябва да  е на точното място и  да си в състояние на покой, а накрая се получава един прекрасен резултат”, казва пред „Дойче Веле” Микерс. Сълзите за своите снимки получава от доброволни дарители. В началото това били членове на семейството и познати, които идвали  в студиото му в Ден Хааг. „Най-много ме очароват сълзите, когато са естествени и в резултат на някакви емоции, защото зад тях винаги се крие някаква история”, признава фотографът. Освен емоционалните Микас различава още два вида сълзи- такива наречени  базални и произведени с помощта на вятъра, които се създават след естествено овлажняване на очите. Другите са изкуствено създадените сълзи например при рязане на лук. Той е експериментирал с различните видове сълзи, за да види дали не може да намери някакви различия по между им. Особено трудно е да се съберат емоционални сълзи.
„Опитах но установих, че ако не съм под натиск не мога да плача. Ако вкъщи например гледам някой тъжен филм, мога да плача като някое бебе, но по команда не е леко“, казва една от доброволките по проекта  Вес Лунтунган.

Screen+Shot+04-29-16+at+07.41+PMСлед като са събрани, сълзите кристализират под микроскоп. Този процес може да продължи до 30 минути. Само един портрет се състои от около 250 сълзи. Холандският фотограф дори е написал специална програма позволяваща му да заснеме получените под микроскоп изображения. Резултатите зависят от много фактори- свързването на сълзите, температурата и влажността на въздуха при процеса на кристализация.  Никоя сълза не е подобна на друга. „Веднъж една приятелка дойде при мен, и заплака, защото баща и беше много болен. Тя ми дари сълзите си. Това бе нещото, което най-силно оказа влияние върху мен. Беше напълно реално, уникално и  без какъвто и да е натиск”, разказва Морис. Неговите фотографии родени от сълзите намират прием далеч не само в родната му Холандия. През лятото му предстои да открие изложба в Сингапур.

От пътуванията си е разбрал, че различните култури възприемат сълзите по различен начин. „Когато веднъж в Куба  разказах за моя проект един човек ми каза:”Аз искам да плача емоционално, ако искаш ще пробвам”. Излиза така, че в сравнение с Холандия в други части  на света хората са по-емоционални, и могат да дарят част от емоциите си”, смята той. И ако всички сълзи се състоят от вода, сол и мъничко хормони и протеини, за Морис Микас всяка картина от сълзи е уникална сама по себе си, така както техните истории.

Мартин Иванов

 
По материали на „Дойче Веле”
Снимки: „Дойче Веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар