TTIP- тъмната страна на глобалната търговия

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
dx590_2745346
Снимка: Shutterstock

Или как Америка се опитва да наложи  на европейските потребители ГМ храни и месо пълно с хормони

Сключването  на търговското споразумение между  Европа и САЩ известно с абривиатурата TTIP би било „шанс да се организира търговията на глобално ниво”. Но на каква цена, и кой ще плати негативите от това урегулиране на търговските отношения между глобалните играчи? Отговорите дават  240 страници документи от преговорите  между САЩ и Европа за създаване на свободна зона за търговия , разсекретени от „Грийнпийс” .
„Правим това, за да предизвикаме дебат, за повече прозрачност в едни скандални и непрозрачни преговори, от които са засегнати милиони хора в Европа и Америка”,  заяви по време на конференцията re:publica 2016 ръководителят на политическия отдел на „Грийнпийс”в Берлин Щефан Круг.

Истинският потърпевш ще са европейските потребители, тъй като Вашингтон се прицелва към една от най-щекотливите за тях теми  -здравословната и качествена храна. И ако до момента това бяха само съмнения, вече е самата истина. „Документите потвърждават нашите опасения за това, което американците искат да постигнат със споразумението в хранителната индустрия”, заяви в коментар за „Зюддойче Цайтунг” Клаус Мюлер, председател на Германския съюз за защита на потребителите. Някои медии в Германия като NDR,WDR и „Зюддойче Цайтунг”  получиха копия от документите разсекретени от „Грийнпийс”.

От тях става ясно, че Вашингтон е заплашил да отмени облекченията за внос на европейски автомобили, ако Брюксел не се съгласи да увеличи вноса на американска аграрна продукция. В това число влизат генномодифицирани храни и месо от животни, отглеждани с помощта на хормони за растежа, храни върху употребата на  които в голяма част от страните на Стария континент съществува строги забрани .

Джак Бобо има само една мисия, влизайки в мястото на конференцията, една зала без прозорци в американската столица Вашингтон. Неговото послание гласи: „Само генните технологии ще решат конфликта между земеделието и околната среда”. За да стане обаче факт това, хората трябва да ги приемат. „Ябълката” смята той „е продуктът, който може да промени мнението на потребителите”. И  като лобист на американската  геннотехнологична компания Intrexon, с  интереси както в медицината, така и в земеделието  трябва да се погрижи за това.

Със светнали очи Бобо обяснява за т.нар Arctic ябълки, такива които не покафеняват, когато човек ги разреже. Първото поколение от тези генномодифицирани ябълки скоро трябва да се появи на пазара. Определяни са като „месото” на плодовете, и са бели на цвят като вечните арктически ледове.

Сън или кошмар? 

За европейските потребители и екозащитници разпространяването на генномодифицирани растения може да се окаже като сценарий за филм на ужасите, подобно на вноса на месо от животни  при чието отглеждане са използвани хормони за стимулиране на растежа.

В Европа обаче и двете неща са повсеместно забранени. Според оценки на различни институции например все още не е ясно какви последици за здравето на потребителите би имало използването на подобни храни. Не се изключват и вредни последици за околната среда. Обратно зад Океана генетичните храни и месото с хормони се предлагат свободно на пазара. Американските производители искат с помощта на споразумението за свободна търговия да наложат  продукцията си и на европейския пазар. Само един поглед в тайните документи показва, че основна тема на спора между страните е степента за оценка на риска. При това се касае за коренно различни основи. В САЩ важи така наречения научен принцип, според който даден продукт може да се счита за сигурен толкова дълго, докато не се докаже противното. В Европа се следва точно обратния принцип, и се залага на  превантивните мерки. Това означава налагане на забрана за употреба при наличие на най-малки съмнения от опасност за човешкото здраве.  Документите показват как американската страна се опитва да ликвидира следвания от Европа принцип.  На много места се подчертава следваният от САЩ научен принцип. Американската страна иска при оценка на риска да се вземе предвид това  всяка от страните да гарантира, че „са налице съществени научни доказателства”. ЕС не отказва директно това, но държи  в бъдеще всяка от страните да запази своите норми за оценка на риска. „Всеки да опазва хората, животните и околната среда според разбиранията си.”

Но какво все пак означава „научно”„На пръв прочит звучи разумно, но зад него се крие една перфектна концепция, която позволява по всяко време да се задържа законодателният процес”, смята Бербел Хьон от партията на Зелените. Тогава всяка забрана за употребата на даден продукт може да се преодолее с възражението, че липсват достатъчно научни доказателства за вредата от  употребата му.

Така според американското мнение всяка необоснована от научна гледна точка забрана,би се считала за „излишна техническа пречка за търговията”, затова американците искат нейното „редуциране или пълна отмяна”.  Това може да доведе до влошаване на законите защитаващи потребителите, околната среда и  всички работещи или промяната им за неопределено време, счита Хьон. „Под научен принцип мнозина разбират независими изследвания, но това е погрешно”, допълва Кристиян Тен от Testbiotech, критично настроена към генните технологии организация. „Документите за използване на генномодифицирани растения, които видяхме идват от индустрията, и няма никакъв независим контрол.” Става дума предимно за развитие на нови технологии. Според Тен това може да доведе до пренебрегване на предпазните мерки, още повече, че се очаква през следващите години американските компании да залеят пазара с най-различни нови технологически решения за отглеждане на растения и животни.

Начините за разрешаване на  „модерните агротехнологии” трябва според американската страна да бъдат директно записани в договора. Там се казва между другото, че „излишното изопачаване на нещата, което пречи на търговията, трябва да бъде редуцирано”. Това може да означава при наличие на някакви съмнителни рискове за здравето, те да се подложат не  на детайлно проучване , а възможно по-бързо на проверка.   ЕК продължава да отрича за това, че следвания принцип за оценка се намира под натиск от страна на Вашингтон. Един поглед в документите обаче показва, че изобщо  не се изключва разрешаване на продажбата на  генномодифицирани храни или на месо съдържащо хормони на растежа. Американският министър  на земеделието Томас Вилсак   не пропуска случай да омаловажава възприетата в Европа практика за отглеждане на животните. „Ако разрешението за употреба на храните не се основава на научни изследвания а на исканията на политиците, това ще задуши икономиката”, смята той.

Германският конституционен съдия Петер-Тобиас  Щол счита въпроса за оценката на риска за решаващ; той намира за оправдан  страха на голяма част от противниците на TTIP, че споразумението за свободна търговска зона може да доведе до намаляване на  защитата на потребителите. „Трудно ми е да си представя, че в бъдеще може да няма никакви стандарти”, казва той, цитиран от „Зюддойче Цайтунг”. „Изненадан съм как германската страна иска чрез TTIP да узакони американския принцип за регулация”, казва още той.

Критиците на споразумението са притеснени и от обозначенията върху храните. Вашингтон отхвърля възприетата в  Европа практика за това. производителите  да са задължени да посочват върху опаковката на храните всички съставки включително и наличието на генномодифицирани организми. Американската страна вижда в това единствено ненужна пречка за търговията, която може да доведе до по-големи разходи за производителите, и да е основание за даване на погрешни указания за риск от употребата на даден продукт. Подобна интерпретация бива критикувана и от страна на американските потребители, които от години безуспешно  настояват за ясно обозначаване на ГМО в храните. Големите концерни в хранителната индустрия и агробизнеса обаче хвърлят годишно милиони долари за кампании, които да попречат на това. „Опитът на американските ни колеги показва, че винаги трябва да има една ориентирана към защита на потребителите регулация, която да спира подобни намерения”, счита Клаус Мюлер.

Мартин Иванов
По материали от Интернет

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар