Юлия Пробст: За глухите хора в Германия все още има пречки пред свободната комуникация с околните

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
Screen Shot 05-04-16 at 06.58 PM

Жестомимичният език според младата активистка  има своя собствена граматика

„Хората с увреден слух в Германия все още нямат възможност на свободен избор на комуникация с околните”, заяви в интервю за германската интернет телевизия dcpTV Юлия Пробст, която е един от най-големите активисти, борещи се за правата на глухите във федералната република.
Според нея до преди 5 години около 20% от предаванията по обществените телевизии например са били снабдени със субтитри, които да ги прави достъпни за хората със слухови увреждания. Днес има някои канали като RTL, които излъчват футболни срещи със субтитри, но по думите и по отношение на  достъпа на глухите до информация особено в частния сектор все още има какво да се желае.

Какво  още може да направи обществото за да се подобри комуникацията на хората с увреден слух? „Ние имаме нужда от още преводачи на жестомимичен език. Тук на re:publica 2016 например за пръв път през тази година има такъв преводач, който се намира в информационния център, и ние можем да го ползваме по всяко време. Но ако аз имам нужда от някаква медицинска помощ тук в Берлин, или от друго съдействие, тогава не мога да ползвам услугите му извън събитието, и това е проблем”, казва Юлия. Проблемът е че все още има много малко частни организатори на събития, които работят с преводачи на жестомимичен език, които да се използват. Може да се окаже така, че човек с проблеми със слуха да отиде на някое събитие, където да не е осигурен подобен преводач.

Освен с помощта на преводачи, биха ли могли посредством  новите технологии да се направят събитията по-атрактивни за хората с увреден слух , като в същото време се спестят разходи? „Трябва да се каже направо, че инклузията струва пари. Всяка услуга струва пари, но разбира се има различни възможности като например live субтитри, и това е добре за хората със много слаб слух от гледна точка на граматиката на езика, но глухите хора имат нужда от преводач на жестомимичен език, защото езикът на жестовете има своя собствена граматика”, счита тя. Проблемът при организирането на големи събития  според нея е, че обикновено преводачът е доста далеч, и хората с пълна загуба на слуха рядко могат да поставят въпросите си. „Има различни услуги, но повечето от тях имат по-скоро недостатъци”, допълва тя. Най-добрият начин да се задоволят потребностите въобще на хората с увреждания по време на събития е, ако в началото организаторите предоставят  формуляр за попълване, в който да са изброени най-различни потребности като рампа за инвалидни колички, специална тоалетна, асистент за незрящи или субтитри, и всеки да избере сам. Другото при инклузията между хората с различни потребности е да се използва помощта на експерти.

Защо глухите имат проблеми с разбирането написаните изречения в субтитрите? „Това не може да се каже за абсолютно всички, но причина за това повечето глухи хора да не разбират написания текст е образованието в училище, което за глухите е на едно по-ниско ниво”, смята Юлия. Мнозина от глухите деца, които напускат училище са още в началните класове. Според нея глухите ученици имат нужда от часове по немска граматика, която да бъде обаче обяснявана с езика на жестовете. 90% от всички глухи хора според нея  са родени и живеят в семейства с напълно чуващи родители, и увреждането на слуха им е настъпило вследствие на различни заболявания, или са загубили слуха си по-късно. Те могат да научат добре нормалния език, но това не може да се каже за всички. „Мнозина от тях учат жестомимичния език за пръв път в училище, но има и такива деца в семейства на глухи родители, за които езикът на жестовете е „майчин””, твърди Юлия.

Според нея най-важният период от развитието на едно дете със слухови проблеми е между 3-та и 5-та година, когато то усвоява голяма част от езиковата комуникация. И ако тогава не се получат основите например по немска граматика, то този език ще си остане завинаги  „чужд“ за тях. Нейният опит я е научил, че въобще в комуникацията с хора с увреждания има две групи от хора -на такива които не се страхуват да питат, и с тях няма проблеми, и такива, които се страхуват. Според Юлия  хората трябва да са по-уверени и да видят какво ще се случи. Но по думите и здравите хора често задават и глупави въпроси като „Не би ли искала да чуваш?” Това според нея е като да питаш някоя жена дали не иска да стане руса. „Аз съм глуха, и такава съм израснала,  защо  да променям идентичността си?”, пита Юлия, и си пожелава да имаме съзнанието, че живеем в общество, което всеки да може да общува със другия без значение дали някой е имал лош ден, не може да чува или седи в инвалидна количка.

Мартин Иванов
със съкращения

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар