Как технологиите правят модерното земеделие по-ефективно?

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Screen+Shot+05-05-16+at+03.15+PMЗемеделието отдавна не може да се свърже само с широко разпространените представи за къртовска работа на полето, и привлича все повече хора. Не само това, но към тази област се ориентират и все повече компании, имащи за цел да вкарат най-различни иновации било то в зърнопроизводството, отглеждането на плодове и зеленчуци или животновъдството.

Земеделието и новите технологии оказа се че присъстват и на тазгодишната конференция re:publica 2016 в Берлин, която е мястото за среща на стотици специалисти и блогъри свързани активно с комуникациите в интернет пространството. Един от хората свързан  обаче не само с технологиите, но и със земеделието е Даниел Вернер, представител на компания от Хановер, който разказва за интернет телевизията dcpTV кои са последните иновативни решения в земеделието, които се предлагат на фермерите с цел не само да улеснят работата им на полето, но и да я направят по-ефективна.

Част от тези иновации са възможността за сателитно наблюдение на обработваемите площи и събирането на специфични данни с помощта на различни сензори. „Днес ние следваме тази тенденция за все по-тясна връзка между земеделието и технологиите, която се наложи в последните години, и изхождаме от това, че сега наблюдението на обработваемите площи се извършва по различен начин в сравнение с миналото”, казва Даниел. Това означава според него, че наблюдението не е еднакво за целия обем от обработваеми площи, а се правят точни анализи на основата на специфично наблюдение на отделни парцели. Ако в миналото фермерите са наторявали еднакво всички обработваеми площи, сега технологиите позволяват да се определи в кои райони почвеният потенциал например е по-добър и дава  възможност с по-малко торене да се получат по-високи добиви. По думите му има и райони, където дори и да се наторяват по интензивно обработваемите площи заради по-слабият им потенциал не може да се получат очакваните високи добиви. „Ние сме разработили точно такива технологии, които позволяват да разделим обработваемите площи на отделни парцели, и с помощта на сателитни данни с давност до 10 години назад  да  се определи ефективността им”, казва специалистът. С помощта на тези данни се проследява какво е било засявано на определените площи, и какви са били добивите. На базата на тези данни се съставя специален алгоритъм, който показва къде добивите са били по-добри, и къде не. Данните се съпоставят година по година , и се прави  една карта с различните зони, на които може да се види къде в обработваемите площи добивите са били най-ниски, и къде най-високи. Или по-просто казано къде расте повече, и къде- по-малко. „Това е основата на работата ни, И с нейна помощ можем да определим чрез проби на почвата къде какво торене мож да се прилага”, разкрива Даниел Вернер.

Съвременните трактори според него теоретично позволяват операторът сам да настройва къде и с колко да наторява обработваемите площи. Интересното е, че според германските закони когато става въпрос за големи машини заедно с оператора в тях трябва да има още един човек, който да следи за това къде и колко се наторява.

По време на фазата на растежа има редица фактори, които могат да бъдат предвидени, но времето не е сред тях. „Ние можем да изчислим какво ще е времето за следващите три дни, прогноза каквато дават например традиционните метеорологични служби, защото при торенето или пръскането с препарати за растителна защита фермерите трябва да имат някакви гаранции в краткосрочен план какво ще е времето- дали ще вали ли не”, разяснява експертът. „Ние обаче дававме не само краткосрочни прогнози, но правим и така наречените исторически прогнози, които са много важни за посевите”, допълва той и дава пример с царевицата която иска много вода. Данните позволяват да се установи количеството на вода в почвата, и да се изчислят средно какви количества валежи са необходими за оптималното развитие на посевите. Освен това може да се определи гъстотата на растенията на отделните площи  и да се изчисли каква трябва да е оптималната дистанция между растенията за да може натрупаната влага в почвата да е достатъчна. Може да се събират и  т.нар Re Time Kinematik данни от специални станции  разположени на земята, които получават информация от сателит. Тези системи може да са разположени в мрежа върху различни сгради, и не е нужно да са непременно на полето. Събраните данни могат да се използват от всички системи, с които разполагат съвременните машини за селскостопанска работа. „Всеки трети трактор на пазара е снабден с подобни системи, и всяко стопанство което обработва голям обем от площи има поне един такъв трактор”, допълва Даниел Веррнер. Предимството на подобни модерни машини е, че „човек може да се облегне назад, и те сами да вършат работа”. Мнозина оператори на подобни машини единствено наблюдават дали няма да се появят някакви нередности в процеса на работа, преглеждат ръководството за експлоатация или просто си сърфират в интернет.  

Каква друга употреба в земеделието има тази автоматизация и събирането на данни? „С тяхна помощ може да се оптимизира цялата работа на един или друг парцел с обработваема земя, и това е нашата цел с по-малко разходи на средства да постигнем по-добри резултати”, отговаря Даниел. Мнозина фермери според него дори разполагат с  квадрокоптери, които им позволяват ежедневно да получават информация за състоянието на посевите. С помощта на HD камера, само на около метър височина например могат да се получат данни за това дали различни вредители не са нанесли щети върху растенията, разпознавайки  типични белези по листата. Разбира се за да се установи степента на щетите от повечето вредители са необходими лабораторни анализи, но има и такива, за които е достатъчен само един поглед от въздуха.  

Внедряването на всички тези технологии изисква средства, означава ли това, че те са достъпни само за големите стопанства? „Не, защото повечето фермери се кооперират за да закупят една или друга техника, която да ползват заедно. Всеки си стопанисва своите 50 или 100 хектара земя тук или там, но решава, че има нужда например само от една сеялка, два трактора и един комбайн, които са на разположение в кооперацията”, отговаря специалистът. Практиката е показала според него, че този принцип на коопериране функционира много добре.

Следващото технологично предизвикателство пред земеделието, върху което в момента работят изследователите, е внедряването на роботи на полето, които могат да наблюдават развитието на посевите, и да събират данни за растежа на всяко едно отделно растение. „За сега обаче подобни технологични решения нямат особено приложение на пазара от една страна заради това, че дейностите извършвани от самите роботи са силно ограничени, и от друга когато се създадат такива пълнофункционални роботи, те трябва да са по джоба на фермерите. За истински ефективно земеделие биха били нужни например 10-тина подобни роботи,  от които само  един може да струва 100 000 евро, и това да накара фермера да предпочете да си купи трактор вместо робот”, заключава Даниел.

Мартин Иванов
По материали от Интернет

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар