Велоеволюция по холандски

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
Не е нужно човек само да пише, но и трябва да види. А  аз видях и се убедих още със стъпването си на ниската земя, че холандците са истинска велонация. Видях първите велосипеди от най-различен калибър, цвят и форма още на летището.Докато жадно попивах гледката, едва не блъснах красива русолява холандка, която със звънлив смях избегна сблъсъка. Бързам да уточня, че местните са доста практични и разчитат на това колелото да върши работа, макар и да поскърцва, отколкото да робуват на лайфстайл или модни тенденции. Не видях нито един електробайк за сега , а повечето от колелетата бяха дори ретро или демоде, които са немислими да се видят по софийските улици. Могат спокойно да бъдат определени като двуколесни таратайки. 🙂
На холандците обаче хич не им пука дали карат таратайки или не,  за тях е важна независимостта в придвижването  и свободния дух, който може да се усети само върху две колела, защото градският транспорт си е лукс-билетчето е само 3,70 евро, но за разлика от нас никой не скача. Повечето са усмихнати и доволни, защото винаги имат алтернатива. 🙂
Вярно за целта имат и инфраструктура със специални велосветофари, а велотрасетата са повече от пешеходните зони. Почти на всяка автобусна спирка има истински велогаражи, алеите са осеяни с велостоянки, а при Plaza, огромен търговски комплекс в центъра на Айнтховен  има и закрити велогаражи. Изпитах истинско удовлетворение особено на гарата, където видях стотици велосипеди на едно място.
Тук имаш усещането, че колелото е издигнато в култ. Често можеш да видиш холандците да карат на малки групички, или някоя девойка безгрижно да се вози на багажника на нечий велосипед. И понеже у нас е разгара на абитуриентските балове, съм любопитен да видя и тук как би изглеждало подобно събитие. Не би ме учудило ако видя  90% от абитуриентите накачулени на старите велосипеди. Безценно! Би било неописуем колорит, също както една велосипедистка караща на багажника мирно седящото си куче. Съжалих че не успях да   я снимам, но се утеших че няма да е последната, защото това тук си е част от велокултурата на хората.
Мартин Иванов
София-Айнтховен
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар