Биопроизводството у нас- фрагментирано, неустойчиво и зависимо от субсидии

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
images-1

Между ¼ и 1/5 от регистрираните у нас биологични производители в началото на годината отпадат в края и, се казва в анализ посветен на тенденциите в развитието на биопроизводството. Това според експертите е белег на неустойчивост, и е най- голямото текучество сред 19-те страни- членки, за които има налични данни за поне една година от 2010 до 2014 г.

Сертифицираните площи с биологично производство или в преход към такова в България нарастват близо четири пъти между 2009 и 2014 г, като през 2010 година се е наблюдавал най-интензивен ръст, когато са се удвоили. През 2013 година те вече са достигнали до 56 хил. ха . Въпреки динамичното развитие, страната остава сред тези с най- слабо разпространено органично земеделие в ЕС, както в абсолютен, така и в относителен план. Едва 1% от земеделската земя се използва в това направление. България е и с най-висок дял площи в преход от общите ангажирани с биопроизводство сред страните-членки – над 2/3, при 10% средно за ЕС.

Това е предпоставка предлагането на продукция в тази пазарна ниша тепърва да нараства все по- интензивно.По-детайлен поглед в структурата на площите в страната обаче разкрива тенденция, поставяща под въпрос устойчивото развитие на органичното земеделие. Нарастването на площите след 2009 г. се дължи почти изцяло на тези в преход, докато вече сертифицираните остават сравнително стабилни – между 9 и 15 хиляди хектара. Това е показателно, че едва малка част от площите, за които е стартирана процедура достигат до етап производство на биологична продукция, а част от вече сертифицираните площи отпадат.

Най-разпространената биокултура в България е меката пшеница с над 6 хил. ха площи. Сред останалите култури, които се отглеждат по биологичен път са ядките, етерично-маслените култури, слънчогледът и лозята. Най-разпространено е отглеждането на листните зеленчуци и ядките, чиито площи почти изцяло се отглеждат по биологичен път. Над половината от площите с меки плодове (без тези с ягоди) са сертифицирани или в преход.

Потенциал според експертите  има отглеждането на някои култури, типични за биологичното производство, които в момента изостават в сравнение с конкурентите си на единния пазар.

Слабо развито биоживотновъдство

В органичното отглеждане на животни и производството на био продукти    от животински произход в България изостава значително в развитието си спрямо растениевъдния отрасъл. То се практикува в единични, малки стопанства, които дори съвкупно имат символичен дял в общото производство на животинска продукция. Причини за това са както трудности за животновъдния сектор като цяло, така и по- късното му включване в обхвата на подкрепата по ПРСР.  В рамките на ЕС страната ни е на опашката както по абсолютен брой, така и по дял на отглежданите по органичен начин животни. Малко над 1300 животни е броят на едрия рогат добитък (0,2% от общия за страната), като от 2012 г. насам не се отчитат сериозни признаци на развитие.

Въпреки, че се счита за традиционно направление на животновъдството, едва около 7 хил., или 0,5% от всички, са био овцете в страната. 1% (около 3 хиляди) от козите в България се отглеждат по биологичен начин. Близо половината от общия им брой за ЕС е концентрирана в Гърция. По официална статистика в страната има точно 500 домашни био птици от общо 34 млн. в ЕС и нито едно прасе отглеждано по биологичен начин.

Бум в отглеждането на биопчели, но не и в производството на мед

В последните години у нас се наблюдава силен ръст в броя на отглежданите по биологичен път пчелни семейства. Само между 2011 и 2014 година техният брой се увеличава почти 4 пъти, а делът на биопчеларството от 58% в края на първото десетилетие на 21-ви  век с е увеличава до 1/3 от общото.

Въпреки бумът в биологичното пчеларство през последните години, произведеният биомед е с относително стабилен дял от 15-20% от общото производство. Средният годишен добив в България за 2013 и 2014 г. е съответно 14 и 9 кг. на био пчелно семейство.

Една от причините за разцвета на биологичното пчеларство е подпомагането със средства по ПРСР. То е включено в програмата още в първия период 2007-2014 година, когато субсидията е 18,4 евро за пчелно семейство без значение дали стопанството е сертифицирано, или се намира в преход. През новия преходен период вече има разделение, и при стопанства в преход помощта е до 35 евро, а за биологични стопанства- до 25 евро за пчелно семейство. Тези помощи остават най-високи в сравнение с останалите конкурентни направления.

Помощта играе важна роля за разпространението на био пчеларството, но превръщането й в основна причина за навлизане в него застрашава трайния характер на развитието му, считат експертите. Показателно за мотивите на някои фермери е изоставането на производството на био пчелен мед, спрямо ръста в  броя  на пчелните  семейства. Възм
ожно обяснение от една страна е наличието на сив сектор и отчитане на по-малко от реално добитите количества, а от друга – съществуването на кошери, чиято основна цел е не производството на мед, а получаването на субсидия.

Налагането на пчелния мед като традиционна част от българския износ е обективна предпоставка за ръст и в бъдеще. По данни на ФАО България е шестият най-голям износител в Европа. Основни дестинации са Германия, Гърция, Полша, Франция, Белгия, Австрия, Италия и САЩ, повечето от които, както стана ясно по-горе, са едни от най-развитите пазари за органична продукция в света.

Проблеми пред биологичното производство у нас:
 
–    силно ограничен вътрешен пазар на биопродукция;
–    разминаване между предлагане и търсене на биопродукти на пазара тъй като  интересът към биопроизводството нараства по-бързо от степента на доходите;
–    фермерите са в зависимост от публичната подкрепа поради факта, че заради ниската покупателна способност на потребителите не успяват да реализират продукцията си като биологична;
–    степента на разпознаваемост на отделната продукция означена като „био”, „еко” , „домашна” и др. ;
–    малкият размер на стопанствата е основна пречка за производителите да се възползват от големите пазари за биопродукти в Европа;
–    подпомагането играе важна роля в развитието на сектора, но нарушава баланса между търсене и предлагане и може да доведе до създаване на изцяло погрешен модел за дадено конкретно стопанство;
–    условието за дългосрочно поддържане на поетия ангажимент  за развитие на биологичното стопанство е пречка пред фермерите за гъвкаво връщане към конвенционалното производство с цел минимизиране на загубите;

Пътят за развитие на успешно биологично производство според експертите се крие в следното:

 
–    концентриране на усилията върху износа на биопродукти за прясна консумация и на суровини за биопроизводството;
–    постигане на високи стандарти за качество и количество;
–    обособяване на малко на брой, но по-големи и ефективни стопанства;
–    висока степен на коопериране не само между малките, но и между големите производители;
–    концентриране на производството в направления, където страната ни има предимства и в конвенционалното стопанство;
–    внедряване на последните агротехнически практики, и инвестиции в подготовка на собствени специалисти;
–    изграждане на бизнес модел изцяло на пазарна основа, и надграждането му с инструментите на публичната подкрепа;

По материали на inteliagro.bg

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар