Време е зърнопроизводителите у нас да сменят не само кожата, но и нрава си

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Вместо да се насочат към животновъдство, те пак търсят лесни субсидии в супер атрактивни сектори

 

Коментар за Nivabg.com

Ниските цени на зърното и обилната реколта вече   поставят зърнопроизводители пред избор накъде да насочат част от натрупаните през последните години капитали, но малцина от тях сигурно ще се насочат към слабо атрактивни сектори като отглеждане на животни, създаване на овощни или зеленчукови градини, и не е трудно да се сетим защо.
Защото освен че са слабо атрактивни, те са и ниско субсидирани от държавата и от ЕС, и средствата за тях отпускани дори и сега са в пъти по-малко от парите, които получават зърнопроизводителите. Да, тези сектори вече са приоритетни, и уж ще получават повече пари за подпомагане, но за сега всичко остава в бъдеще време, когато се чакат някакви промени в схемите за субсидиране.

Да, лишиха зърнопроизводителите от субсидиите за техника, но във всяка нормална държава щом имаш хиляди декари земя, не получаваш пари за техника, защото се смята, че можеш да си позволиш да си купиш такава, или да се кооперираш със съседа за да ползвате заедно  трактори и комбайни.

 Да, цените на зърното не са високи, и повечето зърнопроизводители биха били на загуба, ако продават сега и на тези цени от по 300 лева за тон, но при изключително високи добиви не само у нас, но и в глобален мащаб, и при натрупаните запаси, няма как да са високи.

Но защо не предвидиха по-рано че ситуацията ще се промени в техен ущърб и не разпределиха бизнеса си, като не изградиха например преработвателни мощности за зърното, или не се пренасочиха към отглеждане на други култури, различни от зърнените?  Защо чакат само на цените на зърното и на парите от Европа, при положение че са секторът с най-мощни капитали и могат да се насочат и към други  земеделски сектори и да създадат продукция с много по-висока добавена стойност- без значение дали от самото зърно или като започнат да отглеждат животни . За сведение техни колеги в Холандия например освен зърно отглеждат картофи, цвекло и лук, а субсидиите  от ЕС са  едва 4% от оборота им. Това означава, че предвидливо са потърсили други ниши и други пазари в случай че на пазара на зърно настъпи стагнация както в момента. А голяма чат от нашите зърнопроизводители разчитат единствено на отглеждането на пшеница, царевица и слънчоглед.

 Има и такива които са решили да пренасочат  бизнеса си, но отново към атрактивен сектор като  производство на етерични масла, като дори в Добруджа  заменят  житните с лавандулови поля, но целта е пак създаване на един първичен продукт, който да намери лесен пазар на запад, а след това у нас да се върне като съставки в скъпа козметика. Сектор, който също е добре субсидиран и от Европа, особено ако се премине например към биологично отглеждане на лавандула. Сектор, за който и на малките деца е ясно, че има бъдеще за развитие, докато  другите като производството на мляко, месо, плодове, зеленчуци  и сирене ще продължават да тънат в брюкселска мъгла, и да разчитат на нищожно  подпомагане колкото да оцелеят. Но на масата човек не слага салата от лавандула, а от краставици и домати, не пие етерични масла, а мляко.

 Крайно време е някои хора да разберат, че за да тръгне земеделието у нас, не трябва да се разчита само на субсидии за богоизбрани сектори, а да се промени не само кожата,но и нрава, и мисленето. В това се крие тайната за създаване на едно устойчиво и комплексно земеделие, в което отделните сектори се развиват според спецификите на различните региони, а не според това дали и колко атрактивни за подпомагане  са те.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар