Вместо да правят сметки, в сектор Мляко да се опитат да повишат качеството на млечните продукти

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
DSCF6992(1)

Производители и преработватели да се разберат за парите от Брюксел в името на потребителите 

Коментар за Nivabg.com

Само преди няколко дни стана ясно, че  Брюксел ще подпомогне европейските фермери  с нови 500 млн. евро заради погрешната си политика и твърдоглавието на брюкселските зелки, които дълго време  не искаха  да признаят, че млекопроизводството се намира в  сериозна криза. Но темата не е кризата, а поредното сгрешено  мислене на  част  от производителите и преработвателите  у нас.
От предвидения пакет от средства, за страната ни бяха заделени 5,8 млн. евро, което е 1,6% от общата сума. България  произвежда едва 0,33% от млякото в ЕС. На фона на това, колко пари биха взели другите страни (за Германия например са предвидени 58 млн. евро) сигурно подобна сума от 5,8 млн. евро не са много, но на фона на дела  на производството ни  от общия май съвсем не са малко. Появиха се обаче първите изчисления.

Според заместник председателя на Асоциацията на млекопреработвателите Симеон Присадашки отпуснатата от Брюксел  сума се равнявала на 2,5 ст. за килограм мляко. Вместо обаче да  правят сметки, всички, които са част от млечния сектор да се разберат как най-правилно да бъдат разпределени тези средства, част от които се дават не за стимулиране, а за редуциране производството на мляко и представляват един вид финансова квота. т.е. който има свръхпроизводство получава по-голяма инжекция за да може да компенсира фермерите заради понесените евентуални загуби от намаляване на производството. В тази връзка в Германия изчислиха, че от предвидените за това 150 млн. евро за всеки килограм редуцирано мляко, европейските фермери ще вземат по 14 евроцента.

Българските млекопроизводители няма какво да намаляват, тъй като както стана дума нашето производство е минимален дял от този на ЕС.

350 млн. евро от финансовия пакет  са за реализирането на програми за подкрепа на  млекопроизводителите в самите страни членки. Те ще са за специфични мерки, които да повишат гъвкавостта на отделните производители, като част от парите се насочат към малките стопанства. Освен за тях, Брюксел е предвидил средства за въвеждане на по-екстензивни методи на производство, за повишаване квалификацията на фермерите, за мерки за опазване на околната среда и за коопериране на производителите.

И след като производството на мляко у нас не се нуждае от намаляване, то логиката подсказва, че трябва да се търсят възможности за подобряване на вътрешния пазар на млечни продукти. В  случая това може да стане чрез стимулиране производството  на повече качествени млечни продукти, защото вече май не можем да се гордеем нито с българското сирене, нито с българското кисело мляко.

Да, наблюдават се изключения от подобно правило, и то сред множеството бутикови фермички, предлагащи все още качествени продукти, но в по-голяма част от търговската мрежа, където се търси  количество, а не качество, съвсем не може да се каже, че те са качествени. Доказателство  за това е и последното изследване на Асоциация „Активни потребители” от преди два месеца, в което се констатира, че специално при сиренето всеки шести продукт в магазините  е с добавени чужди мазнини.

До септември, когато се очаква да станат ясни  детайлите както  на европейските, така и  в националните  програми за подпомагане, фермерите и производители на млечни продукти имат време да променят не само мисленето си, но и да се споразумеят как най-добре да се изразходват тези допълнителни 5,8  млн.евро, така че да се гарантира устойчиво производство на качествени млечни продукти, които да намират път до всички  потребители, а не пак да отидат само за малцина богоизбрани производители и преработватели. Това може да стане само с много работа и трезва оценка на състоянието на пазара.

А възможности за други източници на финансиране за млекопроизводителите не липсват. От такива например в условията на текущата криза се възползват датски и холандски млекопроизводители. Голяма част от тях освен че продават млякото си, търгуват и с фосфатни емисии. Дори по време на протестите в Холандия в края на май местните фермери бяха притеснени не толкова от ниските изкупни цени на млякото, които не са от вчера и днес, колкото с това, че им забраняват употребата на торове заради повишени количества на фосфати в почвата, а следователно им налагат и ограничения върху търговията с емисии.

Какво пречи например на по-крупните млекопроизводители у нас, някои от които са и млекопреработватели да потърсят хем подобни начини за допълнителни източници на средства, хем наистина да започнат да предлагат качествени  млечни продукти на крайния потребител. Да,това става с пари, но не просто получени на калпак и за килограм мляко, а дадени за постигане на ясно и точно определени цели. Цели, чието постигане да удовлетвори всички страни, защото не всички са производители и преработватели, но всички са потребители.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар