Последната Олимпиада на ГДР

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post
От 17.09. до 2.10.1988 година в Сеул се провеждат XXIV Летни олимпийски игри. От Комисията отговорна за опазване архивите на ЩАЗИ (BStU) припомнят в публикация, каква е била ролята на източногерманските тайни служби по време на последния голям спортен форум за ГДР.
Снимка: Сеул 88 Победителките от женската щафета в плуването на 4ь100 м св. стил- Кристин Ото, Катрин Майснер, Даниела Хунгер и Мануела Щелмах. Изт: BArch, Bild 183-1988-0922-136
Снимка: Сеул 88 Победителките от женската щафета в плуването на 4х100 м св. стил- Кристин Ото, Катрин Майснер, Даниела Хунгер и Мануела Щелмах. Изт: BArch, Bild 183-1988-0922-136

След игрите през 1976 година Източна Германия най-накрая получила възможност да покаже по време на Олимпиада пред света, каква спортна нация е, тъй като предходните две летни олимпиади в Москва 80 и Лос Анджелис 84 минаха под знака на бойкота – съответно на Запада и Изтока. Така освен че представители на „двата свята” се събраха отново в Сеул, тези игри се оказаха последни за отбора на ГДР и за времето на Студената война. Едва ли някой е предполагал, че след четири години в Барселона, противопоставянето на политическата и спортната сцена между двата лагера вече ще е в историята. Но да се върнем малко преди края.

Участието на отбора на ГДР в Сеул е оценено като истински успех от службите както става ясно от един доклад на Главен отдел 20 (HA XX), като междувременно е определен и контрола над спортистите, като от ЩАЗИ дори са пресметнали, че 55,2% от златните медали са щели да бъдат спечелени от състезатели на социалистическия лагер.

Освен това от службите прогнозирали, че ГДР ще се класира втора по брой на спечелените медали, изпреварвайки САЩ и естествено Западна Германия. „ФРГ се дистанцира ясно от отбора на ГДР, въпреки че те също постигнаха върхови резултати”, смятат от държавна сигурност.

От ЩАЗИ са очаквали Източна Германия да спечели 37 златни, 31 сребърни и 30 бронзови медала. В споменатия доклад те са били разпределени по спортове и клубове, като дори са били изброени имената на спортистите, които евентуално е трябвало да се окичат с тях. (Официално Източна Германия печели 37 златни, 35 сребърни и 30 бронзови медала, и в общото класиране по медали наистина заема второто място, изпреварена само от СССР .б.р.).

Олимпийската делегация на страната се е състояла от 593 спортисти, официални лица и журналисти. Отговорност за подсигуряване на делегацията е поело Министерството на Държавна сигурност.

За целта е създадена оперативна група, чиито задачи са определени в специален документ. Освен това в Сеул 88 на разположение са били и неофициални сътрудници на тайните служби. Не е било предвидено използването на спортисти като неофициални сътрудници, тъй като по време на игрите е трябвало да се концентрират в върху постиженията си на терена.

Ролята на ЩАЗИ в Сеул

Избраните да участват на ЛОИ в Сеул са предварително проверени от службите, като са били проучвани дали имат роднини или приятели на Запад, защото възможността за бягство зад „желязната завеса” е трябвало да бъде сведена до минимум. От ЩАЗИ също така внимателно са следели за някакви необичайни промени в начина на живот на състезателите в олимпийския отбор. Някои от документите за Сеул 88 са унищожени през 1989 година, но са възстановени от Отдела за мануална реконструкция на документите на ЩАЗИ в комисията, успели да съединят късчетата хартия.

Към тези документи се числят и докладите на служителите на ЩАЗИ за резултатите по време на игрите в Сеул, както и наблюденията за живота в южнокорейската столица.

Спортът, политиката и ролята на ЩАЗИ

Според един от спортно-политическите лозунги на източногерманските социалисти по време на международни спортни прояви, състезателите на страната е трябвало да спечелят максимален брой медали, само заради това, винаги да се класират по-напред от федералната република. Тази идеологическа основа важеше с пълна степен и за игрите в Сеул.

А те се явяваха плацдарм, на който „с участието и постиженията си спортистите от социалистическия свят трябваше да победят Запада на негова територия, с което да му нанесат спортни поражения и така да демонстрират на международно ниво идеологическите и човешки предимства на социалистическата система”.

От ЩАЗИ трябвало да се грижат не само за сигурността на спортистите, но и да намалят до минимум риска от бягство в чужбина на водещи източногермански спортисти.

Всички които избирали бягството, били заклеймявани от функционерите на ЩАЗИ като „спортни предатели”, като са следени от службите дори след преминаването им във вражеския лагер.

Онези от спортистите за които е преценено, че имат желание за бягство, или че съществува риск от извършване на опит за такова, са определени като „неблагонадеждни” и за тях се затваряли всякакви възможности за участие в международни състезания.

От друга страна от МДС им подсигурявали в страната тренировки и възможности да възстановят политическия си престиж чрез постиженията си на спортния терен. От ЩАЗИ следели особено внимателно да се пази строга тайна по отношение на приемания от спортистите допинг. Извън системата трябваше да излизат само спортните успехи на състезателите, на които да се основава политическото убеждение.

Няколко месеца след края на игрите в Сеул, през януари 1989 година неофициален сътрудник на ЩАЗИ докладвал, че в същото време службите трябва да се погрижат за бъдещето на източногерманския спорт. Причина за това станала дискусията, че от МОК щели да предприемат мерки срещу станалите известни през 1988 година случаи на спортисти, хванати с допинг. А очевидно е било известно, че 138 източногермански спортисти са спечелили медалите си посредством използването на „стимулиращи средства”. В секретния документ те са маскирани като съкращението UM (СС). Ако повече не трябвало да се използват подобни средства според него, по-добре би било повечето спортисти да бъдат изтеглени от активна състезателна дейност, преди да се стигне до отмяна на постиженията им.

В една информация на Главен отдел 20/3 (HA XX/3) отговарящ за проблемите с допинга в елитния спорт от 23.06.1989 година се акцентира върху всеобхватните последствия след уличените с допинг спортисти в Сеул. Докладчикът на ЩАЗИ допуска в бъдеще както национален, така и международен допингконтрол. Това становище се приема като официална позиция.

„Основното становище на спортното ръководство на страната е, че ГДР е срещу използването на всякакъв допинг в спорта, и е за всеобхватната му забрана”, се казва там.

В документа пише още, че от началото на 1989 година използването на стимулиращи средства в юношеския спорт вече не можело да има място. При спортовете изискващи високи постижения, даването на стимуланти е било редуцирано на 50%, но все пак са останали 600 спортисти с „потвърдени програми”, т.е. такива, които са продължили да приемат допинг.

От HA XX/3 са обърнали внимание върху това, че не е изключено даването на положителни допинг проби от източногермански състезатели при международни проверки по време на тренировки.

Въпреки десетките подозрения за това, че на спортистите от ГДР са били давани стимуланти, до момента не е направено подробно проучване на практиките за даване на непозволени средства. Допингирането на състезателите в някогашната ГДР е било в ръцете на спортните функционери, които са били подкрепяни от ЩАЗИ. Тези практики имат дълга предистория, следи от която се откриват и в тези документи. След 1990 година те са използвани като доказателство по време на различни процеси срещу лица, принадлежали към източногерманската държавна допинг система с цел доказване на вината им и налагане на съответните наказания.

Мартин Иванов

по материали на BStU

Снимки: BStU

Колко медали са очаквали от ЩАЗИ за ГДР от Сеул 88 по спортове

Спорт Злато Сребро Бронз
Лека атлетика 6 11 10
Гимнастика 1 3 4
Плуване 11 8 9
Скокове във вода
Колоездене 3 2 1
Гребане 8 1 1
Кану 3 4 2
Ветроходство 1
Бокс 2 1
Борба 1
Фехтовка 1
Джудо 2 1
Вдигане на тежести 1 1 1
Спортна стрелба 1 1
Хандбал (мъже)
Волейбол (жени)
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар