Фаенца показва многообразието на керамичното изкуство

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post
Замисляли ли сте се какъв е произхода на думата фаянс? Да, свързан е с името на малко италианско градче в провинция Емилия Романия- Фаенца. И има защо. Защото то е прочуто в цял свят със своята керамика, и съхранява образци на това изкуство от Средновековието та до наши дни. За хилядолетните традиции в грънчарството там ни разказва „Дойче Веле”. В града се съхраняват произведения на изкуството от Средновековието до наши дни

Screen Shot 09-02-16 at 03.30 PMФаенца е град, който е възникнал още във времената на древните римляни с повече от 2 хилядолетна история. Най-красивото място тук е „Ди Пиаца дел Пополо” със своите фонтани и старинния си дворец. Още в I век след Хр. тук започнала да се произвежда керамика, използвана обикновено за ежедневни нужди. През Средните векове грънчарството достигнало своя разцвет.

„Керамиката е в кръвта ни. Ние се учим на грънчарство още в училище”, казва местен младеж. За друг керамиката е нещо типично за Фаенца, както от културна, така и от историческа гледна точка. Днес във Фаенца има около 40 занаятчийски работилници за производство на керамични съдове, в които работят над 1 000 грънчари и художници. Особено красиво изрисувани са керамичните съдове на една от тях, намираща се на „Пиаца дел Пополо”. Тук човек може да види мотиви от всички епохи, но най-често срещани са такива, свързани с Фаенца. Художничката Паола Сантони рисувасъдовете според желанието на клиентите.

Screen Shot 09-02-16 at 03.30 PM 001

„Има изключително многообразие от мотиви. Палитрата е широка, и мога да нарисувам това, което всеки пожелае”, казва Паола. Времево мотивите според нея се разполагат от трети век, та чак до днес. Бутиците за керамика са накацали почти на всеки ъгъл. От рисуването на стария градски герб до модерни мотиви се специализира собственичката на един от бутиците.

Усещам керамиката най-вече когато я пипам”, казва Анна Кристина Синтони. Признава, че прави ръчно „всички детайли от декорацията” на съдовете. Върху стената на една къща в града също могат да се видят наредени глинени чинии изрисувани с местни мотиви. Най-старите образци на керамичното изкуство от 7-ми век могат да се видят в резиденцията на местните благородници.

Своята работилница наблизо разполага и Джино Джеминиано, който създава със страст различни произведения от керамика. „Ако тази глина се изпече става черна. Трябва да се пече при 1300 градуса”, разяснява майсторът.

Разнообразието на керамиката и нейната история от 4 век насам се пазят в Музея на керамиката, разположен в реставриран старинен манастир. Посетителите в него могат да видят съкровища на керамичното изкуство от цял свят, и от всички епохи. Особено важна е така наречената „бяла чиния от Фаенца” от средата на 15 век. От това време порцеланът започнал да се нарича с името на града- фаянс. Една чиния от 1555 година пък показва как синият цвят е навлязъл в декорацията на керамичните съдове. Седемнадесетото столетие също донася нови идеи в развитието на керамичното изкуство. Във Фаенца започнали да се произвеждат цели порцеланови сервизи.

„Когато хората станали по-заможни, все по-често започнали да купуват керамика. Постепенно те започнали да си купуват нови съдове за всеки празник. После изведнъж се появили сервизите за чай, кафе и дори горещ шоколад, които направили керамичните съдове много популярни”, разказва Моника Гори, уредник в музея.

Някои художници през 20 век дори създали свои собствени музеи във Фаенца, в които показват ултра модерни склуптори от керамика в бяло и сиво. Такива например е създал Карло Цаоли. Някои от произведенията на тези творци на съвременното керамично изкуство са много предпочитани сред колекционери от Северна Италия.

„Това са произведения на декоративното изкуство. Моят баща е мислел за керамиката не като някаква собственост, а просто е създавал красиви неща”, казва Марко Трамонти, чийто баща е рисувал върху големи керамични съдове.

Керамиката от Фаенца е като празник за очите, традиция която малкото градче пази ревниво и до днес.

Мартин Иванов

по материали на „Дойче Веле”

Снимки: „Дойче Веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар