Горди саксонци донесли полъха на Ренесанса край изворите на Огоста

4 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 4 Email -- Filament.io 4 Flares ×
5 (100%) 1 vote

IMG_20160824_172220През шеснайстия век, когато османския ятаган все още шествал победоносно из Европа, а Балканите отдавна са превърнати в провинция на могъщата Османска империя, едно градче разцъфтяло икономически и културно с добива на руда и злато край изворите на река огоста. Това бил Чипровци, град   чиито блясък не продължил дълго, но оставил трайни и забележими следи в историята ни.

В основата на разцвета му станала група саксонски рудари, заселила се в района в края на Втората българска държава , и донесла със себе си своя основен поминък-рудодобива. В интересната, но донякъде и непозната за по-широк кръг от хора съдба и история на хората от това градче ни потопи уредникът на музея Ценко Горанов, допълван от сладкодумната и пълна с енциклопедични знания Ани Костова, която също е работила в музея, и за която историята се оказа не просто професия, а призвание. Радващо е да видиш подобни хора, обичащи работата си, и милеещи за родния край, разказващи за случили се събития, сякаш са ги преживели или непосредствено са станали свидетели на случващото се.

IMG_20160824_172232Според Ани в миналото изворите на Огоста са били известни като  „българския Клондайк”. Освен нови технологии за производството на руда, саксонците донесли край Огоста и нова религия-католицизма, а с него и полъха на зараждащия се Ренесанс. „Това са първите католици, заселили се в Чипровци. Те не си тръгват, а са претопени от местното население”, разказва уредникът. Саксонците са изграждали край реката специални съоражения за преработка на руда, наречени „самокови”, като местностите в които е имало подобни съоражения и до днес се наричат Самокови. Как работели тези машини?

„В канала се пуска вода, част от която започва да движи колелото на самокова. С помощта му се задвижвали два меха които трябвало да вкарат кислород в пеща. В нея били подредени ред дърва, ред рудни камъни гранит и пирит и пак ред дърва-ред руда. Всичко това горело с дни, като се поддържала висока температура, докато не се извлече метала от рудата, а шлаката се изхвърляла. Изчиствала се пещта, като на дъното оставал металът, който започвал да се кове и да се прави на кюлчета”, разказва Ценко.

Тук Ани добавя, че по време на своя разцвет през 16-17 век в Чипровци са работели 12 подобни самокова, от които 11 частни и един общински. Малко познат факт е, че заради своя развит рудодобив Чипровци е бил със статут на  „султански хас”, собственост на майката на султана.

Хасовете били част от османските служебни владения заедно с тимарите и зиаметите, които се предоставяли както пише проф. Елена Грозданова, на различни по ранг сановници за времето на службата им, без да могат да се унаследяват или продават . Те били владение на най-знатните султански сановници. Към т.нар. „султански хасове” принадлежали всички доходоносни пристанища, рудници и оризища. Към тях през 16 и 17 век се числели София, Видин, Никопол, Силистра, Самоков, Преспа и др. . Такъв бил и Чипровци. Като такъв градът имал право да плаща по-малки данъци и да се самоуправлява. Този статут Чипровци запазил до въстанието от 1688 г.

Освен думи свързани основно с рудодобива, саксонците оставили своята религия и имената на местности и фамилии. В Долна Ковачица (Ломско) например се заселила фамилия Алеманчовци. Интересно е че първото трудово законодателство, също е донесено от саксонците.

В музея можеха да се видят експонати от временна изложба-базар на филиграмни сребърни бижута с растителни и животински орнаменти, типични за Чипровската златарска школа, изработени от берковски майстори. Характерно за майсторите от тази школа било, че те работели основно сребро с позлата и емайл.

„Работели основно съдове за църковна утвар и по-малко бижута”, допълва Горанов. Съдовете им са доказателство за това, че Възраждането дошло в Чипровци с един век по-рано. Техни чаши и съдове били прекупувани от венециански търговци, а колонии на местните чипровски златари били изградени в Румъния и Унгария.

Петър Парчевич (1601-1674 г.),
Петър Парчевич (1601-1674 г.)

Силно развитото католическо движение през 16-ти и 17-ти век довело до формирането и на Чипровската книжовна школа. „Католическата общност държала много на образованието, и през 1624 година епископ Илия Маринов открил първото светско училище у нас”, продължава да разказва Ценко. Това се разбира по думите му от специални писма на местните прелати до Ватикана, с които те искали да им бъдат изпращани учители и книги. Най-будните деца били пращани да се образоват в Италия, а сред тях бил и Петър Парчевич (1601-1674 г.), доктор по католическо право достигнал до архиепископски сан. Многократно бил наказван във Ватикана, защото „вместо да разпространявал католическата вяра, обикалял западните дворове за да търси помощ за освобождаването на България. Видният българин умира през 1674 година без да доживее до Чипровското въстание. Негов съйдейник е Петър Богдан Башев (1601-1674 г.), завършил история в Италия и написал първата История на България.

През 1688 година след падането на Белград, превзет от войски на съюзените Австрия , Русия, Венеция и Полша, чипровчани решават, че е дошъл и техния миг да покажат, за какво са се стремели през всичките тези години на разцвет на града им- да постигнат възраждането на българската държава. И те вдигнали своето въстание под водачеството на Георги Пеячевич и Богдан Маринов. Въпреки някои успехи обаче, с унгарска подкрепа турците успели да сломят въстаниците. С това били отложени стремежите на българите да постигнат свободата си, и бил сложен край на разцвета на Чипровци като икономически и културен център.

„Градът е изгорен до основи. В пламъците гинат всички- и православни, и католици. Ферманът на султана бил безприкословен и забранявал в района на Чипровци да се заселват хора в продължение на петдесет години. От цветущия някога град останали само пепел и руини”, допълва Ани.

Спасило се само 1/3 от населението. 9 години след края на въстанието част от спасилите се достигнали до областта Банат, където получили право да се заселят от императрица Мария Терезия (1717-1780 г.),която в последните 4 десетилетия на управлението си е и кралица на Унгария.

„Съществува легенда според която императрицата се съгласила да даде на заселилите се в Банат и Трансилвания българи от Чипровци толкова територия, колкото могли да изминат на кон за 24 часа”, разказва Ани. Най-накрая били настанени в плодородните равнини на Банат. Нещо повече със специален указ императрица Мария Терезия им дала правото през 1744 година да търгуват безмитно на територията на цяла Австро-Унгария. Защо се стигнало до там?

Привилигерованото положение, което получили българите според легендата се дължало на Никола Качамак, селянин от съседното на Чипровци село- Копиловци. Той спечелил доверието на императрицата, и получил баронска титла. Следите от българите Банат днес се откриват най-вече в местните носии на банатчани, образци от които могат да се видят и в музея на Чипровци.

Ако решите да тръгнете на Северозапад, непременно включете в програмата си и Чипровци, защото възрожденския дух там все още може да се усети, може да се видят и научат още много неизвестни неща и факти за едно важно в миналото културно и икономическо средище, чиято драматична история не трябва да се забравя.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар