„Фриидланд”- един документален разказ за бежанските лагери от миналото и днес

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
„Когато днес виждам множеството от бежанци стичащо се към Германия, си спомням за моето собствено бягство като дете от Полша на Запад. Тогава беше важно да се намери място, на което човек не само да пристигне, но и да бъде приет.”

screen-shot-09-21-16-at-12-35-pm

Това са думите на Анели Кайл в началото на документалната лента „Фриидланд”, представяща историята на един бежански лагер, история свързана както с миналото, така и с настоящето. Тя дошла като бежанка от Полша преди 60 години на същото място, където днес се стичат бежанците от Сирия. „Идеята ми беше с този филм да разкажа историите на бежанците от този лагер, които се преплитат десетилетия наред, и да покажа, че историите от днес които са на чисто човешко ниво, почти по нищо не се различават от тези на немските деца например след края на Втората световна война,” казва за „Дойче Веле” режисьорката Фрауке Зандиг.

Осемгодишната Анели пристига някога в същия лагер болна и гладна. „Тогава винаги имах чувството, че това е едно място на човешкото страдание , но и място на надежда за всекиго, който е дошъл , без значение какво ще се случи с тази надежда”, споделя Анели.

Лентата беше показана на един необичаен фестивал наречен „Филм без граници” (Film ohne Grenze , и провеждащ се ежегодно в едно идилично място- Бад Зааров. Намиращото се на езерото Шармютцелзее курортно селище привлича туристи и не само с красивата си природа и с богатството си от минерални извори, но и с един фестивал отдалечен сякаш от прожекторите и червените килими, но не и от някои звезди на киното като Александра Мария Лара, позната от филма Der Untergang („Потъването”).

„Филм без граници” е основан от Сузане Сюрмод и Таня Берндцен. Според тях Бад Зааров привлича със своята магия, а филмите включени в програмата си заслужават, защото показват реалността, такава каквато е.

Основната тема в петото издание на фестивала между15 и 18 септември 2016 година беше родината. В импровизирания киносалон, преостроен за целта стар хамбар зрителите можеха да се насладят на една разнообразна и силно контрастна програма от филми. Филми насочени към най-различни проблеми на обществото, без жанрови ограничения- от игрални, документални, детски до късометражни . Като например 11-минутният Wellcome to Bavaria, който разглежда темата за убежището пречупена през типичния баварски хумор. Или  „Една история за любов и мрак”- режисьорския дебют на Натали Портман по автобиографичния роман на израелския писател Арнос Оц, публикуван през 2004 година, и превърнал се в бестселър. Родената в Израел Портман играе и главната роля във филма. През 2016 година „Дойче Веле” за пръв път бе медиен партньор на фестивала „Филм без граници”.

Мартин Иванов

по материали от „Дойче Веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар