Поезия родена от чувствата, и претворена в музика

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post

screen-shot-09-25-16-at-10-08-pmПовечето критици определят музиката му като театрална, историята му е като съвременна приказка, а гласът му- е впечатляващ. Това е Бенджамин Клемънтайн. Роден в многодетно семейство в лондонско работническо предградие. В миналото 26-годишният музикант не бил сред най-добрите ученици, решил да зареже Лондон и да се премести в Париж с пакетче спагети и почти без пари. Там преживява като уличен музикант. И щастието сякаш му се усмихнало, когато е открит от един музикален агент. Днес Бенджамин Клемънтайн е звезда. За неговия път от низините до висините ни разказва „Дойче Веле”.

В края на 2015 година първият му албум получил в Лондон реномираната награда Mercury, получавайки с това и признанието за най-добър дебютен албум на годината. „Не започнах с пеене, защото исках да стана музикант. Трябваше да преживея някак си, и имах нужда от пари за храна”, признава музикантът. И на 19 години след като се скарва с родителите си, решава да започне нов живот във френската столица Париж. Принуден е да живее като уличник на студено, но от тази страст се ражда неговата музика. Пее за решението си да каже сбогом на досегашния си живот, а първата публика, имала удоволствието да се наслади на грандиозния му гллас, са пътниците в парижкото метро. Там изпълнява песни на други творци като Боб Марли.

„Пеех тези песни за да правя хората щастливи, но когато започнах сам да си пиша песните, всичко идва от душата ми. За съжаление повечето ми песни са тъжни”, разказва певецът. Времето в Париж обаче го вдъхновява. Пише за всичко- от съществуването през страха и загубата. Чуства, от които след това създава поезия.

„Исках ако са се провалили в живота, хората да знаят какво съм преживял, и да разберат, че са попаднали в подобна ситуация. Забелязал съм че хората ми вярват, когато пея”, продължава Бенджамин.

За талантливия певец сега животът е само музика- джаз, соул,рок,опера, шансон, а по някога всичко в една песен. Признава че идвайки в Париж винаги е искал да се върне в Лондон, защото тук нямал семейство, и не познавал никой. „Трябваше да намеря своя път към живота”.

И с невероятния си глас уличният музикант става звезда. Самият той се определя като бохем, представя се като такъв и в песента си London. „Някои ме упрекват за това, но аз не мога да бъда такъв, какъвто не съм. Аз съм какъвто съм, и затова пея в песните си”, разкрива Бенджамин, и допълва че като музикант човек понякога трябва да бъде като актьор. „Ние всички сме актьори и понякога играем една или друга роля, но аз не се преструвам”, продължава творецът. И следващата му роля е да свири на пияно, пеейки тъжната си музика бос, наподобявайки на клошар, спомен за живота от неговото близко минало.

Мартин Иванов

по материали на „Дойче Веле”

Снимка:”Дойче веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар