Алисън Болсън: Понякога се разбираме добре, друг път го мразя, но тромпетът е моя живот

2 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 1 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 2 Flares ×
Rate this post

screen-shot-09-29-16-at-02-34-pmНякои казват, че звукъ на тромпета е най-близък до човешкия глас. Звукът на нейния класически тромпет обаче е виртуозен. Това е британската изпълнителка Алисън Болсън, която е една от малкото жени- тромпетистки, изпълняващи класическа музика, а с нея ни среща „Дойче Веле”.

„Винаги съм знаела, че ще свиря единствено и само на тромпет. Още като дете го заобичах, като видях как изглежда и как звучи”, казва Алисън. Тогава обаче едва ли е знаела, че ще се занимава професионално с тромпет. „Имах добър учител, и знаех обаче, че не искам да правя нищо друго, освен да свиря на тромпет”, признава музикантката. Алисън Болсън получава три пъти британската награда за класическа музика, както и германската „Ехо Класик”. Концертира на всички известни сцени, а екипът на „Дойче Веле” я намира в северногерманския град Любек. Сред повечето колеги е известна като музикантка, която свири със сърце и страст.

„Мисля че съм омъжена за тромпета си, след като свиря на него вече30 години. Понякога се разбираме добре, друг път го мразя, но въпреки това знам, че без него не мога да живея. Понякога е само вентил за това, което искам да кажа, или всичко се върти около него, друг път той просто е само един глас”, продължава Алисън.

Нейното свирене изглежда лесно, но непрекъснатото надуване и вкарване на въздух изискват точно определена сила, което струва време и упорити упражнения. И ако и се стори прекалено, Алисън Болсън събира сили, карайки сърф или ветроходна лодка.

„Това е подобно на дишането, и позволява да се напасне неизбежния ритъм на вълните и вятъра, нещо подобно се прави и при свиренето на духови инструменти”, казва Алисън. Още повече че според нея това представлява ярък контраст на класическото музициране, което натоварва главата, а спортът обратното- действа разтоварващо.

И ако си мислите, че работата на една майка на малко момченце е недостатъчна, тя се грижи и за бъдещите си наследници, преподавайки в Лондон, давайки майсторски класове по цял свят и ръководейки различни доброволчески проекти.

„Нямам притеснения за класическата музика, а за поколенията след нас, които почти нямат достъп до нея. Класическата музика движи младите хора и децата, така както нищо друго. Хората които могат да си го позволят, изпращат децата си в превъзходни училища, където те имат всякакви възможности, но аз мисля че всеки трябва да има достъп до нея, и тя е в основата на това въобще човек да се докосне до музиката”, казва в заключение Алисън, а с дейността си доказва правотата на думите си на практика.

Мартин Иванов

по материали на „Дойче Веле”

Снимка:”Дойче Веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар