Земеделска кооперация бори „човешката глупост” с продукти от лимец, в търсене на промяна на хранителните модели

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post

Устойчивостта на дивата пшеница я нарежда сред храните на бъдещето

limec3
С упоритост Даниел доказва, как с новите храни на бъдещето като лимеца може да се бори човешката глупост

Лимецът като култура и продуктите, които се произвеждат от него отдавна набират популярност сред потребителите, търсещи здравословни храни, и ориентирани към спазване на хранителен режим, съобразен с даровете на природата. В тази връзка изключение не направиха  и провелите се през ноември специализирани изложения за храни в „Интерекспо център”. Там намирам и Даниел Димитров от Земеделска кооперация „Розова зора- Тракия” от село Братя Даскалови.

„От две години разработваме малък цех, в който произвеждаме продукти на основата на лимец. Основната ни идея е да създаваме продукти без консерванти, които да дават алтернатива, и да заместват сегашните хранителни модели съществуващи в обществото”, разказва Даниел

В кооперацията сами си отглеждат лимеца  върху неголяма площ от 30 декара, като добивът в най-добрия случай може да стигне  до 250 килограма от декар. Добивите падат до 60%, тъй като след прибиране на реколтата, зърното трябва да се олющи, така че чистото зърно за една нива  без да се тори  или третира с пестициди е около 150-160 килограма от декар.

Според Даниел в момента повечето хора се бъркат, когато става дума за лимец, и например за него не може да има двузърнест лимец. „За мен двузърнест лимец не съществува, ако е такъв, то подобна култура може да е само някаква сродна на него, и се отличава от истинския лимец”, категоричен е Даниел, и  дава пример с латинското  име на лимеца – Triticum monococcum ,  което ясно показва, че той е еднозърнест. Към двузърнестите култури, които често се бъркат с лимеца спадат  дикела и спелтата (капладжа) , чиито ДНК структури обаче са различни от тази на лимеца.

Спецификата при отглеждане на лимеца по думите му е свързана с това, че той е дива пшеница, която е отглеждана основно за храна още от зората на човечеството. Впоследствие след появата на високодобивни пшеничени култури, които до определено време са били култивирани, а в момента  се изменят и генетично, той е бил отречен. „Той е непретенциозна култура, която изисква три- четири  прости дейности- засяване, прибиране на зърното, изораване и отново  засяване, и то при условие,  че не се изисква торене и третиране с препарати”, обяснява производителят. Условието е фермерите да разполагат с посадъчен материал от около 30 килограма на декар неолющен лимец.  Даниел препоръчва засяването му да се извършва по-нагъсто, за да може да задушава плевелите. Зърното е хубаво да се изчисти на специална машина от други зърна.

„Осигуряването на надежден посадъчен материал е гаранцията, че няма да се получи смесване на лимеца с други култури. Новите сортове пшеница са толкова далечни като ДНК структура от лимеца, че няма как да се получи кръстоска”, смята Даниел.

За разлика от него при тези сортове пшеница нагледно всеки може да види „прекаления излишък” от зърна върху житния клас.

„Дори и да има стопани, които в близост до полетата с лимец да отглеждат други житни култури с торене, в самия лимец има богато съдържание на силиции, който не позволява проникването на вредни съединения от почвата. Тази естествена бариера прави лимецаедна от храните на бъдещето”, убеден е той.

Признава, че точно устойчивостта на лимеца като култура. и опитите да се бори срещу „човешката глупост” са го накарали да се захване с отглеждането и преработката на лимец.  Именно човешката глупост и алчността водят до там  по думите му да се злоупотребява с даровете от природата., а лимецът макар и с малък според съвременните разбирания добив е напълно достатъчен за да нахрани човек. Според Даниел е мит, че ГМО е измислен  за да нахрани планетата. Тя си произвежда достатъчно храна за всички  живи същества, а „човешката глупост води до неправилно разпределение на блага.

Постоянно с отглеждането на лимеца и производството на храни от него се занимават само четири души, но в каузата са се включили още техни приятели и близки, които са убедени в предимствата и качествата му като храна.

когато сме заедно, средствата се връщат

 

limec1Опитвам се да разбера, дали чисто икономически си заслужава да се захване човек с отглеждането и преработването на лимец. По този въпрос Даниел е категоричен, че  „когато има коопериране, а в работата не е водеща прослолутата за нас българите индивидуалност, може да има възвращаемост  на вложените средства и при условие че съществува такъв работещ  модел”. „Целта ни е да докажем точно това, че съществува такъв модел на отглеждане и преработка на лимец, който е успешен за условията у нас”, допълва той. Когато не се произвежда нищо според него, хората стават зависими от парите. Производството на храна ни прави по думите му независими,  нещо което повечето хора не го разбират заради поведението си на консуматори.

Основното в работата на член-кооператорите на „Розова зора” е качеството и доверието между хората, и това че всеки се стреми да е обединяващ, а не разединяващ фактор. В преработвателното цехче работят двама души, като произвеждат 19 вида продукти от лимец сред които сладки и солени, меденки, крекери от лимец, и сурови без термична обработка на основата на лимецова флейка. . Седмичния капацитет може да достига до около 2 000 артикула.  Реализацията на храните основно е в малки магазинчета за здравословни продукти, фреш барове и биомагазини. „Основният проблем  пред тях е наличието на пазари, за да има оборот и да постъпват приходи. „Целта ни е продуктите които предлагаме да са качествени, но не елитарни”, казва Даниел.

флейковането- забравената технология за обработка на лимеца

Зърна от лимец могат да се консумират и в сурово състояние, след като са преминали през специална машина за да се олющи горната люспа.

Може би ще се запитате какво  представлява флейковането. Даниел ми разкрива, че всъщност това не е нищо  ново, а добре забравена стара технология за обработване на зърното. Техният сподвижник от село Първенец Наско Янакиев работи по връщането и , и нейното популяризиране в практиката.

„Състои се в това, че вече олющеното зърно преминава през валцова преса, която го смачква. Така се постига физическа денатурация на зърното т.е. намаляване на химичните връзки между веществата вследствие на прилагане на физически натиск”, обяснява ми Даниел.

Така протеините се намаляват до аминокиселини, които пък съответно  се намаляват до по-ниско верижни вещества. На тялото според Даниел за да разгради химичните вещества  като въглехедрати или мазнини в храната му трябва определено количество енергия. Чрез технологията на флейковането се получава точно това, разграждане на веществата съдържащи се в лимецовите зърна. Тук Даниел прави уговорката, че това става обаче без да се губят хранителните качества на зърното, правейки го по-лесно за усвояване от организма. При термична обработка също се получава денатурация и разграждане на веригите на веществата, но при тях се губят част от полезните за организма ни  вещества.

Повечето индустриални мелници например мелят пшеницата при висока температура, което обаче води до загуба на полезните вещества в зърното, и в брашното като продукт на преработката остава единствено нишесте. Даниел сравнява флейковането като метод с това, как навремето хората са счуквали зърното в хаванчета. Денатурация може да се направи практически на всяко зърно. Така според него се запазва живителната енергия на растенията.

В кооперация „Розова зора” изграждат постепенно своя цех за производството на продукти от лимец. Не са участвали в проекти за финансиране със средства от ЕС заради налаганите ограничения, а влагат в развитието на цеха това, което получават от реализацията на готовите продукти.

За всички които искат да се занимават с отглеждането на лимец, Даниел препоръчва  да спазват  практиките характерни за неговото отглеждане, да имат място за съхраняване на зърното и да знаят какво ще правят с него. Производителите трябва да са наясно дали ще правят краен продукт от лимеца, или ще продават брашно, зърно или флейка като проучат пазара.

За сега от „Розова зора” успяват да намерят  пазар за своите храни от лимец, но напредъка без помощ от държавата е много бавен. И Даниел пита например защо като се кандидатства по европейски програми за подпомагане, лимецът отсъства като земеделска култура.

Плюс при лимеца според него е , че подобна устойчива култура не подлежи на генна модификация. Структурата му е такава, че не позволява да се манипулира, и ако се направи, ще се получи растение различно от лимеца. Според Даниел никой у нас не знае, какъв процент от храната на масата ни е ГМО, но дава пример със САЩ, където до 80% от храната стигаща до крайния потребител е с ГМО.

Фермерските пазари-„синдром за малките производители”

Въпреки че приема съществуването на феномена фермерски пазари у нас, които добиват голяма популярност напоследък, Даниел ги определя като „синдром на малките производители”.

„Те са много хубаво нещо, но мисля че не може да се работи на дребно, защото това  води до затваряне на дребните производители в себе си”, смята той. Според него потенциалът ни е такъв, че стига да знаем как да си продаваме продуктите, можем да имаме успехи дори на големи пазари по света.  И лимецът е само една от културите, които могат да допринесат за това. Като успешен модел посочва  производството на етерични масла и плодови и зеленчукови консерви.

„Тези модели съществуват и сега, но при повечето производители водещото са парите, а не качеството на произведената продукция. Когато парите обаче са на водещо място, се стига до пренебрегване на качество и морал”, казва Даниел.

Към продуктите от лимец има и интерес от чужбина, но за да има развитие, трябва да се създават контакти, защото пазарът е не по-малко важен от продуктите и тяхното качество. Не скрива, че се допитват и до представителите на агронауката, които са оценили лимеца като култура. Освен това при лимецовата флейка, която е с много богати хранителни качества, проблем е малката трайност. Именно посредством постиженията на аграрната наука чрез обработването и със студена плазма трайността и може да се увеличи до 2-3 месеца.

„Технологията на обработка на продуктите със студена плазма е нещо, за което хората тепърва ще научават, защото тя може да позволи да се решат проблемите с изхранването на човечеството в близките сто години, без да се влагат консерванти в храната”, казва в заключение Даниел.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар