Жозе Родригеш душ Сантуш: „По-добре да познаваме неудобната истина, отколкото да живеем в симпатична лъжа”

3 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 1 LinkedIn 2 Email -- Filament.io 3 Flares ×
Rate this post

”Ние писателите работим за вас- нашите читатели”, казва известният португалски писател

Кой е Жозе Родригеш душ Сантуш Журналист? и един от най-известните и превеждани у нас писатели. Като военен репортер получава редица награди. Започва да пише случайно по молба на свой познат да напише един разказ. Захваща се за работа и на втората седмица с изненада установява, че разказът вече е над 200 страници. Така се ражда първият му роман – „A Ilha das Trevas“, който е издаден през 2002 г. Той става известен като писател с романа „Кодекс 632“, който се превръща в литературна сензация и бестселър № 1 на 2005 г. във Португалия. Многобройните му почитатели често изтъкват като най-силна страна в книгите му обективния анализ на интересни теми, които засягат съвременното общество.

Ето че поне за българските почитатели на португалския писател, сред които се нарежда от не  толкова отдавна и пишещия тези редове настъпи време за нова дългоочаквана и интересна среща с автора, дошъл за пореден път у нас да представи най-новата си книга на български език- „Човекът от Константинопол“, издание на „Хермес”.

„Вярвам че тази книга ще спечели още нови почитатели на автора, защото тя е много по-различна от  това, с което сте свикнали. Тя е повече като роман, по-историческа,и вие ще видите Жозе като един писател, който развива техниките си на писане”, каза по време на премиерата на книгата „Човекът от Константинопол” нейният редактор Даниела Атанасова.

„Най-вече искам да благодаря на вас-нашите читатели, защото ние писателите работим с вас, и с вас контактуваме”, заяви пред многобройната аудитория Жозе Родригеш душ Сантуш. В предходните му романи това което се случва са енигмите и мистериите- едни истински тайни, докато този роман е малко по-различен. „Например в „Божията формула” се съдържа информация за истински открития за произхода на Бога, които  чрез книгата разпространих до по-широк кръг читатели., но аз имам и други романи, в които се разказва за различни периоди от португалската история, които са специфично португалски и много популярни у нас”, продължи писателят.

В „Човекът от Константинопол” според него се разказва историята на една  реална личност-  арменецът Калуст Гулбенкян, живял в Лисабон и станал най-богатия  човек на света. „Това е човекът организирал разпределението на петрола в Османската империя, като благодарение на сделките си се е превърнал в най-състоятелния  човек на света, създавайки  най-голямата колекция от произведения на изкуството. Тази книга е един художествен разказ за Гулбинкян, възпитаник на „Роберт Колидж”, разкрива авторът. В своето проучване той е открил, че много от българите, които са допринесли за възраждането на следосвобожденска България са възпитаници на това престижно училище.  От книгата читателят ще разбере, че героят му е участвал в създаването на една от най-известните вериги хотели „Риц” и е направил най-голямата сделка в изкуството, убеждавайки болшевиките да продадат най-големите ценности от „Ермитажа”.

„Идеята на тази книга е естетическата философия, какво е културата и красотата, тъй като този човек е бил един голям естет, Идеята ми е разказвайки историята на този човек да разсъждавам и анализирам върху естетическите въпроси, които ме вълнуват като писател, които вълнуват и ценителите на литературата”, споделя душ Сантуш. И тъй като четенето на книги освен да е удоволствие, трябва да ни кара да разсъждаваме.

***

Как организирате деня си за да пишете книги?

  • Това е въпрос, който често ми задават, и отговорът е, че когато обичате да вършите нещо, винаги намирате време. Истината е, че аз съм човек, който умее да работи бързо. Освен това е много важен моментът с удоволствието, доставяно от четенето. А за да може читателят да е изпитал удоволствие при четенето, писателят трябва да е изпитал удоволствие при писането. Например докато пътувах насам в самолета работех върху новия си роман.

Кога разбирате че сте събрал достатъчно фактология, и как успявате да се опазите от изказване на субективно мнение?

  • Предварителното проучване е много важен етап от моето творчество, и всеки който е чел книгите ми, разбира, че съм се подготвил много сериозно. Според мен една история не може да е основната самоцел на даден роман, а крайната цел е да достигнем до истината за нещата. Мисля че чрез художествения  текст успяваме да достигнем до много по-големи истини от нехудожествения, и като пример мога да посоча художествения текст на „Процесът срещу Кафка” или „1984” на Джордж Оруел, в който се казват много истини за тоталитарната система. Затова не мога да напиша роман за Мария, която е срещнала Жозе и са се влюбили. Ако  разказвам история е за да достигна до нещо по-дълбоко от самата история. Има много чувствителни теми като ислямизма, християнството или причините за икономическата криза, до които се докосвам в книгите си, а в момента подготвям новия си роман, в който правя анализ на марксизма. Всички тези книги предизвикаха полемика в Португалия. Аз отговарям на всички провокативни въпроси винаги по един и същи начин;”Може да ви харесва или не, но има ли някаква лъжа в това,  което съм написал?”, и след него спират всякакви полемики.  Дори и да съм казал истината по политически неодобен начин, моите романи са обсебени от истината. По добре да познаваме една неудобна истина, отколкото да живеем в една неудобна лъжа. Който не иска да знае неудобната истина, може да не чете романите ми, и да продължи да живее спокойно.

Приемате ли сравнения  с други автори като Дан Браун, и ако вие трябва да определите разликите по между ви, кои са най-съществените?

  • Авторите с които съм сравняван най-много са Дан Браун и Умберто Еко, но който е чел всеки един от тези автори разбира, че те са много различни. В случая на Дан Браун той променя реалността, за да я адаптира към романите си, а аз променям романите си за да ги адаптирам към реалността. Никога не изменям  фактите. Предпочитам да изменя историята която съм измислил, но не и фактите.

В голяма част от романите ви проличава увлечението ви към Изтока, това ли беше причината да изберете за главен герой историк?

  • Имам интерес към Изтока, защото съм живял в бившата португалска колония Макао в Китай, въпреки че Португалия е най-западната страна в Европа, благодарение на плаванията на Вашку да Гама първа е направила връзката  между Стария континент и Далечния Изток. Страната ми е единствената в Европа, където основно ястие е оризът, и очевидно  това е било под влияние  на Изтока. Що се отнася до главния  ми герои  Томаш Нороня, той се появи само за първия ми роман, но когато реших да напиша „Божията формула” си дадох сметка, че имам нужда от нов герой-академичен преподавател. Тогава си казах защо да създавам нов герой, като аз вече имам такъв. И така ми дойде идеята да го възродя, и той стана постоянен образ в романите. За мен е по-важно не че е историк, а че е университетски кадър, защото приключенията които преживява са истински с мистерии и загадки, но в същото време са приключения и на познанието.

Въпросите са на читатели от аудиторията.

Жозе Родригеш душ Сантуш е у нас по покана на Посолството на Португалия и ИК „Хермес” и с подкрепата на Институт  „Камоеш”.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар