Явор Гечев: В българското земеделие няма място за опити

3 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 1 LinkedIn 2 Email -- Filament.io 3 Flares ×
Rate this post

От 25 години държавата работи  срещу кооперирането на земеделските стопани

Едно интервю за сп. „Агроном”

 Явор Гечев е третият председател на Национален съюз на земеделските кооперации в България. Роден е на 10 юни 1978 година в град Пловдив. През 2001г. завършва висшето си образование в Аграрен университет Пловдив и се дипломира като инженер-агроном, магистър по Растителна защита. След висшето си образование специализира Финансов мениджмънт, Публични политики и Политически мениджмънт в Нов Български университет, Българско училище за политика и Съвета на Европа /Страсбург/.
Явор Гечев притежава богат професионален опит в ДФ „Земеделие“, като заема последователно позициите от младши експерт до ръководител на Регионална разплащателна агенция – Пловдив. През 2013г. е избран за Народен представител в 42-то Народно събрание. По-късно през същата година приема позицията на заместник министър на земеделието и храните и управлява Програмата за развитие на селските райони, ДФ „Земеделие“, Българската агенция за безопасност на храните, както и ресорите Земеделие, Животновъдство, Растителна защита, работата с Браншовите организации и международната дейност на министерството.

Господин Гечев помага ли държавата на земеделските кооперации у нас, и създава ли условия за насърчаване  кооперирането  на земеделските производители?

– Накратко казано пречи, а ако трябва да отговоря по-задълбочено -не помага и пречи. Като се погледне равносметката през последните 25 г., държавната политика е силно негативна към кооперирането, като се мине и през закона за земята и за кооперациите, всичко работи срещу кооперирането. Ние сме единствената страна, която не върви по пътя на кооперирането. Която и друга държава от ЕС да се вземе за пример, дори и бившите страни от СИВ кооперациите основно се занимават с производството на селскостопанска продукция и стопанисването на земята под една или друга форма. Земеделските кооперации не са отживелица на тоталитаризма. Силен бум на кооперациите е имало още по времето на Александър Стамболийски, така че ТКЗС не са остарели, а са достатъчно добри производствени структури, които в голямата си част са икономически укрепнали. От 9 000 кооперации преди 25 години, които са обработвали около 95% от земята, сега са останали към 900, които обработват 18% от земята. Това според мен се направи умишлено, за да може обработката на земята да премине в други ръце. Факторите за това са безброй много, и държавата трябва да си направи равносметката, че в земеделието няма място за опити. Земеделието е сектор, в който, когато разбереш че си объркал нещата, вече е прекалено късно. Всички знаем резултата от експериментите в българското земеделие, и той не е никак лицеприятен. Една от грешките бе свързана с игнориране на кооперативното движение. Въпреки това кооперациите продължават да се справят изключително добре.

Повечето фермери се отнасят с недоверие, щом чуят за коопериране. Какво трябва да се направи, за да се промени това?

– Така е, и първото нещо за да се промени тази представа, се крие в политиката на държавата, която трябва да спре да гледа на кооперациите като на врагове. Един земеделски производител  трябва да осъзнава нуждата от коопериране през различните похвати и приоритети, включително финансирането и държавните гаранц ии например при сключването на договори на зелено и производството на земеделска продукция. Някой дребен земеделски производител ще го разбере например от малките. Човек, който обработва 20, 30 или 50 декара може ли да си позволи собствен трактор, друга селскостопанска техника или да ползва услугите на специалисти? Какво пречи щом един трактор обработва  ефективно до 500 декара, 10 подобни малки собственици да се обединят в кооперация? Ние сме съгласни да има и друг вид кооперации, освен традиционните, и дори сме готови да им помагаме, но държавата трябва да допусне този процес. Иначе всичките малки стопанства трябва да се оставят на произвола. Да, те са с полупазарен характер, но освен друго осигуряват и работа на много хора. Ако се продължава с тази политика в земеделието, всички те ще фалират. Единственият начин да се избегне това да станат по-големи, или да се обединят. За това обаче липсва държавна политика. Ако вземете за пример някоя от най-развитите земеделски страни като Австрия, Франция или Германия, там в основата както на производството, така и на търговията със земеделска продукция лежат точно кооперативите По данни на БАН земеделието у нас има потенц иал да отвори 500 хилл. работни места, стига държавата да има една прагматична политика. И едно от разумните неща според мен в нея е развитието на кооперативното земеделие във всичките му насоки. Малките земеделски  производители ще го разберат, когато усетят ползата от кооперирането. В момента за да се кооперират срещат повече трудности, например при кандидатстване по различните мерки на ПРСР. По подмярка 4.1 например са предвидени колективни инвестиции, които така и не тръгват, а малките стопани могат да се кооперират, и да ползват обща земеделска техника. Защо например сдруженията за напояване, които трябва да се създадат съгласно новия закон за напояване да са добри кооперативни структури, а кооперативите да не са? Защо въобще беше нужно приемането му, а всичко не беше включено в закона за кооперациите? По какво се различават сдруженията за напояване от кооперациите? 50% от собствениците и ползвателите на земи използват съораженията за напояване. И за да се възползват от благините на новия закон, кооперациите ще трябва  да правят нови сдружения със същите член- кооператори.

Наскоро заявихте пред депутатите от земеделската комисия, че земеделските кооперации не получават нужното приоритетно място в мерките от ПРСР. На какво се дължи това?

– Това не се отнася само до ПРСР, но и до законодателството. Правим се че кооперациите ги няма. Има закон за кооперациите, но той е доста тромав и не работещ. Дори ги ощетява, защото няма нищо общо между финансовите и земеделските кооперации. Освен това или имаш държавна политика към кооперациите, или не. Няколко начина има да се влияе на структурата на земеделието на макроикономическо ниво, и на резултатите, които искаш да постигнеш като държава. Едното са законите, другото поземлената реформа и преференциите по отношение стопанисването на земя и кредитирането на производителите. Не може това да се прави от частни фондове, а държавата да стои и да гледа от страни,защото това е въпрос на национална сигурност. Трето  е прилагането  на финансови инструменти. Държавата не прилага нито едно от тези три неща. Сега структурата е такава, че парите отиват там, където най-малко имат нужда, но където е най лесно, което води до икономически дисонанси на макроикономическо ниво. Влизат десетки милиарди като се почне от САПАРД и се стигне до втория програмен период на ПРСР, включително национални доплащания, директни плащания и пари от акцизи. Това обаче не доведе до повишаване на БНП в сектора на земеделието. И тази макроикономическа политика е резултат на направените грешки в сектора. В земеделието всичко върви бавно, и ако се направи грешка, за нея може да се разбере след 10 години. Да не говорим за  процеса на намесата на  държавата в ОСП, дебатите за който течат, и нас пак ни няма, въпреки че сме пълноправен член на ЕС.

Говори се за опростяване на общата селскостопанска политика…

– В нея няма нищо просто. Всяка страна ще натиска за собствените си интереси, но за жалост не и ние. Не е ясно дали ще имаме предложения за бъдещата ОСП , които да устройват България. Германия и франция обаче ще имат много изисквания. Ясно е, че европейската обща селскостопанска политика е пред тотално преразглеждане, и най-вероятно с 99% сигурност инструмента на директните плащания няма  да съществува след 2020 година, и че около 40% от бюджета в сектор земеделие ще се запази, но ние пак ли ще чакаме някой да ни каже какво да правим? Програмата с приоритетите си я пишем ние, и сами определяме как да се използват различните инструменти.Ние обаче не ги прилагаме тия неща, и даваме парите по възможно най-лесния начин- на глава животно  или на декар площ. Не казвам нищо лошо за хората, които използват тези пари, и съветвам всички сдружения и производители да се възползват максимално, но стават аномалии като например с тиквите, сеитбооборота, патки и др. .Този който имал информация предварително ще се възползва, иначе както и в момента с напояването, наредбата идва в 12 без пет. Защо например в напояването се отваря мярката с целия остатъчен бюджет за седем години? Няма ли да се развива плавна политика? Ясно е че в най-приоритетните сектори парите ще  свършат веднага, и после пак ли ще прехвърляме пари от по-неапетитните мерки, вместо да се положат усилия и по тях да се развие нещо?

По време на тази среща обсъдихте и еднодневните договори. Къде е проблемът при тях?

– Това също е поредната недомислица. Подходът като цяло не е лош, но мярката обхваща само някои отделни сектори. Друго- работната ръка..която се използва е основно от малцинствата, и по-голяма част от хората са на социални помощи. При условие че подпишат еднодневни договори, им спират социалните помощи. Не би ли трябвало в условията на временна заетост в селското стопанство в рамките на три месеца  те да работят, без да им спират помощите? Как една кооперация може да им плаща, когато те не искатда сключват такива.договори? Ако при частника е ясно как, тъй като той вади парите от собственияси джоб, при кооперацията не е така. Тя е публична структура с председател, управителнии и контролни органи, която подлежи на ревизия от Националниясъюз на земеделските кооперации, и освен това тя се следи  от данъчните. Дори ако видите проверките на кооперациите са  повече от тези на частниците, тъй като те са публични структури. Как една подобна структура да поддържа черна каса, за да плаща на работниците? Ако тази недомислица не се оправи, и малкото възможности  за заетост в селското стопанство няма да проработят. Как  произвеждат плодове и зеленчуци, при които се изисква висока натовареност на персонала ког ато законът  ти казва, че трябва да лъжеш, а ти не искаш? .

Могат ли кооперациите да изпълняват ролята на групите или сдруженията на производителите, лансирани като форми на организирано представяне на земеделските производители на по-високо ниво, и при създаване на устойчиви къси вериги между производители и потребители?

– Ние се опитваме да го правим, като сме в процес на създаване на търговско предприятие, което да се занимава с търговията на земеделска продукция. И тук трябва да се каже, че фермерските пазари, които се лансират в момента, не вършат работа. Какво от това, че си изкарал няколко маси пред НДК за три дни? Въпросът опира и до търговията със земеделска продукция, защото почти няма земеделски производител, който да осигури един ТИР домати или краставици на големите магазини, освен зърнопроизводителите, но както знаем търговията с ъс зърно е глобална. Освен това късите вериги се създават на друг принцип, те не са само фермерските пазари, тъй като става дума за предлагането на преработени продукти. Ако се види сега съществуващата нормативна уредба, за да продаваш домашно направени млечни продукти, така както са ги правили родителите ни някога, се налагат правила, които водят до това, че имаме свръхрегулация, и сме с най-много изисквания в цяла Европа. Тоест за да преработваш и продаваш млечни продукти от 200-300 литра мляко дневно,  които да продаваш директно, трябва да имаш свръхмодерно предприятие.Това си е чист лобизъм. Ако в страни като Италия и Германия всеки може да си купи домашно произведени продукти като наденички например, у нас е невъзможно, и не може да се замести с фермерските пазари.

Какви са най-належащите промени в закона за кооперациите, които трябва да се направят, за да се стимулира процеса на коопериране?

– Те са много. Първо трябва да се включат формулировки, разрешаващи създаването и на други видове кооперации, като например на фермери с цел ползване на обща земеделска земя и техника, в което няма нищо лошо. Друго- според сега съществуващия закон кооперациите трябва да сключват арендни договори със собстввените си член-кооператори, което е едно безумие. Каква е разликата тогава между едноличната и публичната структура? Ние предложихме промяна в закона за промяна в правилото, някой с 10% съсобственост да не  може да подписва договори за аренда за цялата земя. Предложихме това да става от съсобственици, притежаващи минимум 50% от земеделската земя, защото представете си случай при който например някой има съсобственост в колата ви, равна на една автомобилна гума, да може да я отдаде под наем цялата без да ви пита.

Поземлената реформа също не може да мине без коопериране, особено в райони като Пловдивско, където средната големина на парцелите е между 1 и 5 декара. Затруднения има и заради непризнаването на кооперациите за сдружения при колективните инвестиции. Така не се стимулира сдружаването на земеделските производители и имаме разбирания, които противоречат на общоприетия вцял свят модел на коопериране.

Това че според съществуващите норми, кооперациите могат да използват  само 10% от дяловия си капитал за инвестиции представлява ли пречка за тяхното развитие?

При всички положения ги затруднява, например при теглене на кредити, но тук влизаме в един друг дебат. по отношение промените в  остарелия закон за кооперациите. Според някои те трябва да се превърнат в акционерни дружества, и до някъде това е така, но до някъде не. Една мярка сама по себе си не върши работа, и целия закон се нуждае да бъде огледан, защото какво ще стане, ако един от акционерите извземе целия финансов ресурс с имуществото на кооперацията? Това също може да се окаже, че не е най-доброто решение. Освен това защо не се направи така, че член- кооператорите да не отдават  всяка година земята си под наем на кооперациите,ине да печелят от рентите, а от дивидентите, които получават от производството и реализацията на готовата земеделска продукция.

Стигна се до модернизация в земеделието, и доста голямо окрупняване на земите в Северна.България,, като получаването на субсидии в първите няколко години след влизането ни в ЕС изигра добра роля, но в момента тези механизми действат по друг начин. Получава се свръхокрупняване на земеделските земи и едностранчиво производство базирано само на производство на суровини, но не и на преработката  им което дава висока добавена стойност, създава работни места и носи по-големи печалби. Ако например производството на плодове и зеленчуци е приоритет, защо не се дават пари за напояване?  Прави се така. че и малкото пари които ги има за напояване да  не стигат до производителите. Ние сме за това,решенията за промяна в законодателството да се вземат с участието на браншовите организации като партньор на държавата , но те да не са политически, а да се вземат базирани на експертността. Ние сме готови да спорим с институциите, и да дадем нашите предложения за промени, но те не трябва просто да са записани на  лист хартия, а да са осъзнати, а решенията да се взимат на база, кое е най-доброто, а не база кой какво е предложил.

В закона се предвижда създаването на кооперативни и междукооперативни предприятия. Възползват ли се земеделските кооперации от нея, за да разширяват  и насочват дейността си не само към производство, но и към
преработка на селскостопанска продукция?

– Рядко се възползват от тази възможност. Това търговско предприятие, което се опитваме да направим е точно от такъв тип, но създаването на едно междукооперативно предприятие е изключително трудна задача, защото е необходим финансов ресурс, който да е правилно разпределян, и са нужни инвестиции. Добре можем да направим,  някаква организация по отношение на търговията със зърно, но в повечето случаи създадената конюктура у нас по-скоро пречи отколкото помага за развитието на подобни предприятия. Вижте как е например в една Франция,където държавата помага не само финансово, но като поддържа и политиката  на кооперациите. Бъдете сигурен, че ако фермерите не харесат речта на френския президент на най- голямото изложение в Клермон Феран, той няма да бъде преизбран за нов мандат.

Като говорихте за проблема с арендуването на земя от миноритарни собственици, запознат ли сте с един друг проблем, за това,  че арендатори замразяват нивата на рентите за срок например от пет години?

– Да, всичко е въпрос на договорни отношения. Виждал съм договор сключен дори за 100 години. Затова казвам, че решението да се подписват арендни договори  само  от собственици на най-малко 50% от земята е временно, и трябва да се седне на масата,  за да се види каква поземлена реф орма ще се прави. Каква е ролята на държавата? Как ще се обезпечават производителите при теглене на кредити и ползването на други банкови продукти? Но решенията трябва да са дългосрочни, защото в сега съществуващите поземлени отношения цари пълен хаос. Ние от НСЗКБ твърдим, че това може да се промени, стига да има политическа воля.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар