Произходът на храната днес е не по-малко важна от това,, дали тя е здравословна или екологично чиста

3 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 3 Email -- Filament.io 3 Flares ×
Rate this post

Изправени сме пред  предизвикателството как да продължим да произвеждаме големи количества храни с понижени разходи и загуба на време, задоволявайки различни вкусовер, казва в интервю за сп. „Агроном”  Норберт Райхл.

Норбет Райхл е шеф на Food Procesing Iniziative, свързваща  предприятия и научни звена от сферата на хранителната индустрия. Задачата им е да се създаде една мрежа в която с помощта на научния потенциал да се откриват и внедряват интелигентни системи, които да им позволят да са успешни на пазарите.

 

Господин Райхл  какви интелигентни решения за бизнеса в хранителната индустрия предлагате? Може ли да посочите някои примери?

  • Ние се концентрираме основно върху процеса и различните етапи на преработка на храните и върху необходимите технологии, които да направят производството на храни по-сигурно. Нашите три основни задачи са да произвеждаме сигурни храни, които да са здравословни и в процеса на производството им да се използват минимални ресурси. Що се отнася до областта на пазарите, дейността ни е частично свързана с тях и то тогава, когато става дума за защитаване на географския произход на продуктите и то по-скоро за най-малките предприятия, които произвеждат по занаятчийски начин своите храни. Това е много интересен модел, при който можем да кажем че защитавайки своя произход, те могат да са защитени от конкуренцията на масовите стоки. Така можем да видим, къде се намира нишата за нашите продукти, и как да защитим нашите висококачествени ръчно произведени продукти така че да запазят съответната висока цена. Дори в Германия се наблюдава тенденцията на пазара заедно с екологичните или здравословни или вегетариански продукти да се налагат и тези с регионален произход. Произходът на продукцията, в случая на храната се оказва че има не по-малко важно значение за потребителя от това дали тя е здравословна или екологично чиста. Повечето големи търговци в Германия, защото знаете, че там търговията е концентрирана в техни ръце, вече започнаха да създават специални отдели във веригите си, и да предлагат на отделни щандове тъкмо храни с регионален произход. Например те получават конвенционално произведени испански краставици, краставици произведени по биологичен начин и такива, чиято цена се определя от региона, в който са произведени, при които пътят за доставка е много по-кратък и все повече хора днес решават да се спрат точно на тях при избора си. Причината да изберат точно регионалните продукти  е доверието, тъй като при продуктите доверието в сигурния им произход  и краткото време за доставка са много важни. И това е тенденция, която все повече се налага.

Споменахте че за производството на храни днес са важни добро качество, да са здравословни и да изискват ниски разходи на производство. Какво е важно да притежават още германските храни, за да носят подобно на другите продукти марката Made in Germany?

  • Ако говорим специално за храните и то в светлината на вътрешните и международните пазари, виждаме на какви високи нива се намират те. Това означава, че всеки производител който желае да доставя хранителни продукти без значение дали на германския или европейски пазар, трябва да спазва еднакво високо качество и да направи така, че това да стане при възможно най-ниски разходи. Тук вече говорим за разходи на единица продукция, като само тогава може да се реализира икономическа печалба. И ако тогава видим какво точно е необходимо, за да се произвежда при по-ниски разходи за единица продукция, е важно както споменах и при представянето на доклада си да се приложи едно високотехнологично ниво в производството. Силната автоматизация на процесите на производство и опаковането на храни, и естествено данните, които се получават при производството да се получават и оценяват по интелигентен път, защото само тогава може да се реагира на изискванията на пазара. А той днес залага все повече не на масовите храни, а на индивидуалните и оригинални храни с регионален произход, които са ориентирани не към отделен потребител разбира се, а към определени малки групи от потребители. Предизвикателството пред нас днес  е как да продължим да произвеждаме големи количества храни с понижени разходи и загуба на време, задоволявайки различни вкусове, и предлагайки различни  форми на опаковки. И това е нашата задача. Освен това с наши партньори, предимно малки предприятия работим за използване възможностите на Data Managment (управление на данните), с цел подобряване  контрола на качеството не само на отделни образци от храните, но така да се организира той, че да е постоянен и да обхваща в най-добрия случай всяка гама от даден продукт. Ако това се постигне, ще стане възможно да се контролира целия процес на производство, и да се гарантира сигурността  на цялата линия на производство и при проблеми с качеството много бързо да могат да се връщат обратно определени партиди с храни. Става дума не за дневното или седмично производство на даден продукт, а за много по-малки партиди, произведени в рамките на минути, при които са забелязани проблеми с качеството. Това би било голямо предимство  освен за самите предприятия, що се касае до разходите, но и за екологичната среда, защото не трябва да забравяме, че дори преработени, храните все още си оставаt  храни, които не трябва да се изхвърлят, и с това да се произвеждат тонове боклук, а да се минимизират количествата отпадъци. Ние имаме една планета, и тя скоро няма да е населявана от 7 млрд. а от 9 или 10 млрд. души, които трябва да бъдат изхранвани. Можем да направим това само ако производството на храна е високоефективно и в същото време намалим до минимум отпадъците. Имаме достатъчно протеини, за да изхраним света. Изхвърляме много повече протеини, отколкото потребяваме, и това е проблемът пред обществото днес.

Какво е важното за предприятията от хранителната индустрия за провеждане на така наречената дигитална революция?

  • За да разберем това, направихме специално проучване сред производителите на храни, за да намерим отговор на въпроса, кое е важно за тях в тази така наречена дигитална революция. Установихме, че в повечето предприятия има висока компетентност по отношение на модерните технологии, които се използват в процесите на преработка на храните. Повечето производители на хляб например знаят как да го изпекат, или пивоварите знаят технологията на производство на бира, но им липсва достатъчна компетентност относно използването  на интелигентни технологии или IT Solutions. Не се знае например какво представлява Big Data Managment или киберфизични системи, и защо са необходими, и как могат да се използват. Ние трябва да внимаваме защото всяка крачка от развитието е важна не само за технологиите, но и за квалификацията на работниците. Така че заедно с този технологичен прелом в хардуера и машините, осъществяван в тясна връзка с IT, е важно да се повишава нивото на квалификация на хората чрез развитието на различни образователни модули. Например тези, които учат технология на производството на месо, трябва да знаят какво могат да направят с помощта и на IT за да направят продукцията си по-сигурна. Какви технологии от тази област са необходими, за да може дадена компания да вземе правилните решения. И ние се развиваме доста сериозно в тази посока.

Имат ли интерес големите вериги за хранителни продукти в Германия да предлагат все повече регионални храни?

  • При нас в Германия ситуацията в търговията на храни е такава, че има разделение между отделните концерни на специализирани и на дискаунтъри. Що се отнася до специализираните пазари интересът за инвестиране в регионални марки продукти , е свързан с това да се направи възможно и при добър разчет на разходите, да се продават и да достигат  до широки кръгове от потребители. Това е важно за големите вериги, защото както виждаме в глобалния пазар на храни се намесват нови и нови играчи като Amazon например, които въпреки че предлагат огромно количество нехранителни продукти, правят и първи опити в доставката и на храни, въпреки че поради проблеми с запазване свежестта на продукцията, те все още не са навлезли толкова на пазара. Благодарение използването на съвременни технологии обаче подобни компании непрекъснато разширяват дела си. Има много различни концепции като доставка на храни до последния километър. Търговията с храни в Германия непрекъснато расте, и участниците на пазара трябва постоянно  да реагират на промените. Това означава като потребител да мога детайлно да анализирам какви продукти и на какви цени се предлагат, и да мога много точно да избирам. За разлика от големите вериги, компании като Amazon знаят например, какво съм си купил последната седмица, и съобразно портфолиото на покупките ми, могат да ми предлагат специфични продукти. Големите търговци не разполагат с подобна информация, ето защо те са изправени пред предизвикателството да разберат какви са желанията на  потребителите още при влизането в магазина. И търговията се развива в тази насока, предлагайки  определена реклама за хората търсещи конкретно  регионални продукти. Върху това днес работи търговията и освен това успешното развитие в подобна посока е свързано и с ролята на доставчиците, които  също оказват  влияние върху производителите на храни, тъй като става дума за доставянето на точно определени количества за точно определено място. Никой днес не иска да съхранява огромни количества храни на склад, тъй като това води до увеличаване на разходите. Ето защо доставките на храни трябва да са специфични.

На колко се оценяват към днешна дата инвестициите в развитието на сегмента „регионални продукти” в Германия?

  • Има различни цифри, и не може да се каже с пълна точност какъв е размерът на инвестициите. Какво означава инвестиции? Ако става дума за големите доставчици има изследвания, според които разходите се оценяват на 100 милиона евро. Въпросът е доколко подобни инвестиции могат да се разширяват. Ясно е че от гледна точка на компаниите, тези инвестиции са необходими, но размерът им зависи силно от това в какви регионални продукти се инвестира, какви количества се произвеждат, и какви технологични стандарти се покриват. Това значи, че предприятията при които процеса на производство на храни не е толкова силно автоматизиран, необходимостта от инвестиции за извършване на подобна технологична промяна е много по-висока, отколкото в сравнение с останалите предприятия, използващи вече най-съвременни технологии. Ето защо не може да се каже с пълна точност какъв трябва да е размерът на инвестициите. Знам че нашето правителство е доста заангажирано с инвестициите в тази посока, и политиците са запознати, че относно въвеждането на нови технологии в производството има голяма необходимост от инвестиции. Става дума за създаване на така наречената индустрия 4.0 (индустрия от четвърто поколение с почти пълна степен на автоматизация на производствените процеси бел. ред.), като за целта съществуват редица програми за подпомагане на бизнеса на местно и национално ниво. Голяма част от програмите са така структурирани, че всички предприятия да могат да се включват, но малките и средни производители получават например до 50% покритие на инвестициите, докато за по-големите подпомагането е между 20 и 30%. Тук става дума не за даване на приоритет на малките пред  големите, а за уеднаквяване на скоростта на навлизане на модерните технологии в производството при едните и другите. И в повечето случаи дори малките предприятия в преработвателния бранш изпреварват в този процес големите, а в германската индустрия като бройка дребните и средни преработватели преобладават. За нас типични малки предприятия са например такива с между 50 и 120 работници, като  тяхното преимущество се състои във високото ноу хау което притежават и сравнително краткия път при вземане на решения. Това е така защото често собствениците им са убедени, че за да са конкурентноспособни и да вървят напред, те трябва да инвестират в нови технологични решения. Успехът на подобни проекти за инвестиции в хранителната индустрия се крие в сътрудничеството с научните среди, с което се повишава способността на предприятията в бъдеще.

Споменахте за намаляване на рисковете за попадане на вредни храни на пазара. Спомням си за случая с диоксина в Германия. Какво трябва да се направи за да се предотвратят подобни случаи?

  • Първо трябва да се прави разлика между случаите, които касаят различни вещества. Когато говорим за храни, говорим за живеещи организми, т.е. ние не искаме „мъртви храни”. И тъй като искаме „живи” храни, винаги съществуват рискове. Но ако човек иска да инвестира в производството на биохрани, и в квалификацията на служителите, които да са преминали през специално образование, то тези рискове значително ще се намалят. Когато се контролират доставките по пътя от производител през преработвател до търговеца, това също ще доведе до намаляване на рисковете, но те не могат да бъдат напълно изключени.  Другият случай  е скандала с диоксина, при който има криминална нотка. Става въпрос в случая за използването на стари масла които са били смесени нерегламентирано с храната за животните, с което се е създало нещо, което не може да се отстрани. Можем да кажем че в днешното производство, където се използват съвременни сензори за измерване с което се създава непрекъснат контрол на качеството могат да доведат за ранно откриване на подобни случаи и то още преди дадена продукция да е достигнала до пазара. С това се намаляват и рисковете за самите потребители.Но и тук стои въпросът, че намаляването на рисковете за потребителите е свързано с инвестиции във внедряването на сензорни технологии и в повишаване контрола на качеството. И когато става дума за инвестиции, винаги се задава въпроса, кой трябва да  плати. В Германия в момента това е доста широко обсъждано. Преработвателите прехвърлят отговорността върху фермерите с мотива, че те като производители на суровината трябва да инвестират повече средства за повишаване на контрола, Фермерите пък прехвърлят тази отговорност за необходимите инвестиции към трети лица, от които пък например получават фуража за животните.

Може ли да дадете малко повече информация относно германския експорт на храни, който частично засегнахте по време на вашата презентация?

  • Да, но първо трябва да направя уточнението, че когато се говори за износ в хранителния бранш, то той трябва да се раздели на две части. Едната е свързана с износа на храни, който достига до 130 млрд. евро. Другата е за износа на машини и оборудване за хранителната индустрия, при който става дума за експорт от порядъка на 2,4 млрд. евро. Това са числа, които ни карат да се гордеем, защото в последните години износът на храни и технологии за хранителната индустрия бележи един постоянен растеж. И това е обяснимо с оглед на непрекъснатото увеличение на населението на планетата, а оттам и на търсенето и потреблението на качествени храни. Това което правим добре в Германия, е да създаваме храни, които да са качествени, да отговарят на цената си и да са сигурни. Нашата продукция не е най-евтината, но при нас има една добра сплав от разходи и качество, която прави храните ни атрактивни. Високият процент при износа на машини за хранителната индустрия пък се дължи на това, че имаме компании, при които 98% от производството е насочено към външните пазари, а Германия е мястото, където тези машини  са се развили като концепции и инженеринг, и са били произведени. Има много малко германски компании, които все още произвеждат зад граница, и повечето се връщат у дома. Притежаваме необходимото ноу хау, което ни позволява да търсим и предлагаме решения при  експорта на машини според нуждите на всеки пазар. Нашите производители знаят, че продукцията им е по-скъпа от тази на конкуренцията, което логично означава, че трябва да е по-добра. Освен това има значение за кои страни е насочен износът- дали е за Китай, Африка  или държавите от арабския свят. 1/3 от целия експорт на германски машини обаче е за европейската хранителна индустрия.

 

Мисля че и Африка е доста интересен пазар…

  • Да аз бях през последната година в Замбия и Танзания, където също видях доста възможности. Проблемът е, че за африкански страни като тези германските технологии са прекалено напреднали. Там има нужда за внедряване на по-опростени технологии за преработка на храните, тъй като в Африка се наблюдава много голяма дупка между изискванията на пазарите и възможностите за производство на храни. Там има голяма разлика при производителите на храни. В Танзания и Замбия има големи компании които спазват високи стандарти при производството на храни, но няма средни такива, а повечето са много малки производители със силно ограничено производство, при които всичко се прави ръчно. Те трябва да направят технологичен скок напред, което обаче струва пари, но това е предизвикателство, тъй като за тези пазари са необходими по-стари технологии, може би решения в хранителния бранш които сме предлагали преди около 20 години. И ако тези технологии преди 20 години са били добри за германския пазар, сега са добри за страните от Субсахарска Африка, иначе технологичния скок би бил много висок за тях. Но тук идва въпроса, дали има хора, които могат да работят с тези машини, защото не е само производството на машини. Те трябва да се използват правилно освен това. Това е втория проблем в Африка, където на местна почва липсва достатъчно квалифициран персонал. В африканските страни  се предлагат много малко програми за обучение на специалисти в хранителните технологии, а на мен поне не ми е известно да се предлага обучение в сферата на технологиите за създаване на опаковки за храни. И ако това липсва, тогава няма нужда от най-добре развитите технологии в производството на храни.И най-добрата машина няма да може да произведе нищо, ако тя не е използвана по правилния начин. Ето защо трябва да се види, какво е необходимо да се направи в интерес на тези страни, тъй като в тях се наблюдава един много висок потенциал в сферата на селскостопанската продукция, която остава неизползвана, която е засята и отгледана, но се губи по пътя и към пазара поради липса на хладилни помещения или лоши условия за съхранение. Това е гигантска задача , с чието решаване трябва да се справим,защото африканските страни могат да се изхранват, но в същото време 80% от храните на Черния континент са вносни. За решаването на този въпрос са ни необходими може би концепции които да обединяват икономически и политически решения, тъй като политиката трябва да съдейства за развитието на тези страни чрез финанси, създаване на съответните училища или университетски програми. Без създаването на квалифицирани кадри няма как да стане, и мисля че проблема се крие в желанието на местните правителства да направят това. Трябва обаче  да се прави разлика между това какво казват, и какво правят политиците.

Може ли да се каже например, че след 10 или 20 години Африка ще се развива по-добре, ако се създадат условия, при които отделните страни решат да инвестират в производството на храни?

  • Нямам пред себе си стъклено кълбо, че да погледна какво ще е бъдещето, и по принцип е трудно да се даде някаква прогноза, но ще се опитам да съм конкретен. Ще се опитам да погледна оптимистично на нещата. Има две неща, които ме карат да съм оптимист за по-доброто бъдеще на Африка. От една страна е ембаргото което от две години и половина беше наложено от Русия за вноса на европейски стоки. Освен това се забелязват ясни процеси на забавяне на китайския пазар. Бразилия пък е съпътствана не само от логистични, но и политически проблеми. Това кара производителите на хранителни технологии и машини в Германия да търсят алтернативни пазари, и това, което дълги години е било забравяно е точно Африка, за която почти никой не е говорил. Сега в последните две години за Африка се говори значително повече поради затрудненията на другите пазари, и всеки започва да търси пазари, които не са сред най-предпочитаните. Другата е наблюдаваната в момента бежанска вълна в Европа, и мисля че трябва да се разбере, че не всички бежанци идват само заради военните конфликти в страните им, но и заради влошеното икономическо положение в тях. И единственото решение на последното, с което може да се намали интензитета на бежанската вълна, е в тези страни да се изградят проспериращи икономически системи. А храните във всички тези страни са основна част от икономиките им, и ако чрез производството на храни там можем да повишим благосъстоянието на хората, те доста биха се замислили, например дали  искат да емигрират от чудесните страни в Африка  към студена Германия.

Мартин Иванов

 

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар