Млечното био говедовъдство- мисията възможна

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post

В стопанство Кемена лекуват кравите с хомеопатия

Хари Кемена представи стопанството си на специална презентация

Усета да се храниш здравословно у германците сякаш е нещо вродено, и по време на изложението „Зелена седмица” в Берлин в частта му отредена специално за биопродукти можеха да се видят десетки групи от деца, които било под формата на дегустации или презентации се запознаваха с предимствата на екологично чистата храна. Можеха да се разгледат  щандовете на безброй производители на всякакви биохрани- от местни и млечни, през напитки – до различни мармалади.

В германското селско стопанство няма непостижими неща, а това важи и за млечното био говедовъдство. Доказват го от едно стопанство в Бремен, специализирало се в производството на био мляко.

По време на една  презентация срещам Хари Кемена, който отглежда 60 крави, повечето от порода „Холщайн” върху пасища от 70 хектара. През лятото животните се отглеждат пасищно, а през зимата в обор, разделен на отделни боксове. Стопанството си произвежда само силаж и сено за храна на животните.

В Германия учат децата от рано на здравословно хранене

„Занимаваме се с екологично отглеждане на млекодайни крави, като произвеждаме био мляко, което доставяме в една мандра за по-нататъчна преработка”, казва Хари. От важно значение за него като млекопроизводител е регионалното реализиране на млякото и млечните продукти, защото според последните тенденции за повечето потребители местният произход на храната е не по-малко важен от това, дали тя е био или не. „Мисля че най-доброто което може да се направи е, когато екологичния характер на продуктите се свърже с местния им произход”, добавя той.  С част от произведеното мляко  произвеждат био сладолед, който се продава в региона на Бремен. В двора  на фермата  са изградили  кафе, в което всеки посетител може да опита от био млякото и сладоледа. „Доставяме в търговската мрежа и на различни заведения и ресторанти  мляко в опаковки от по 0,6 и 1 литър”, добавя Кемена.

Според него биопродуктите все още не могат да се сравняват с конвенционалните по масово производство, но има все повече хора, които се замислят за произхода на храните, и как с потребителското си поведение  да допринесат за създаване на устойчива икономика. Въпреки че подобно на други стопанства, и това на Хари Кемена е семейно, те използват и чужда работна ръка, като всяка година предлагат на младежи да карат учебни практики в стопанството. „В активния сезон между март и октомври ползваме между 30 и 35 души персонал, които работят при нас в стопанския двор”, разказва агрономът.

Освен кравите в стопанството отглеждат кокошки и свине за собствени нужди. Регулярно с помощта на местните браншови организации във фермата на Хари Кемена се организират посещения на потребители и колеги фермери. „Създали сме необходимите условия, като предлагаме дори възможности за храна и нощувки на желаещите, така че да покажем, че животновъдите не трябва да се страхуват да отварят стопанствата си”, споделя Хари. Той е убеден, че само с отворени врати фермерите могат да спечелят още по-голямо доверие сред потребителите, които да се убедят на място как се произвежда био мляко.

Кризата   в производството на био мляко заради ниските цени  по думите му за разлика от конвенционалното не се усеща толкова силно. „За разлика от производителите на конвенционално мляко, ние все още не сме паднали под нивото, под което да работим на загуба”, смята той. Причината е, че пазарът на биопродукция не е подложен на чак толкова сериозни колебания  в сравнение с пазара на конвенционално мляко, който е много по-променлив с оглед на предлагането и търсенето. На пазара на био продукти като цяло всичко е ясно за потребителите. Те знаят че купувайки био мляко, подкрепят директно производителите в определен регион, и „от това живеем”.

„Днес био продуктите освен всичко друго, трябва да имат и добър вкус. Според мен не е важно кой продукт е по-вкусен- конвенционалният или екологично чистият, а кой допринася повече за повишаване устойчивостта на земеделието”,казва Хари Кемена.

За производството на биосладолед стопанството му не разчита на средства   от Европа, макар че като цяло заради това, че средните цени на био млякото не позволяват то да се издържа самостоятелно, все пак се разчита и на субсидии.

По думите му за да могат фермерите да печелят достатъчно от селско стопанство, потребителските цени трябва да са значително по-високи, а хората трябва да свикват с това, че в бъдеще ще трябва да дават много повече за храна. „Ако някой производител не получава държавна подкрепа, значи сам трябва да бърка в своето портмоне”, добавя той.

Отглежданите в неговото стопанство  крави са изцяло млечни, и то е ориентирано единствено към производството на био мляко. Подобно и на България преработката на произведеното от фермерите мляко е свързана с големи разходи. Те  работят заедно  с много институции за да изградят собствени преработвателни мощности като се започне от планирането на самите помещения  и се свърши с работата и контрола от страна на ветеринарните власти. „Ние трябва да свикваме с това, че ако искаме да предлагаме нещо качествено на потребителите, то трябва да спазваме съответните мерки за сигурност”. продължава разказа си Хари. Например при производството на сладолед да са осигурили отточни канали със шлюзове за отпадъците, и всякакви други неща свързани с осигуряване сигурността  на произведената продукция. Инвестициите в преработката на суровина според него трябва да са пресметнати и от икономическа гледна точка, защото при прекалено високи задължения, за даден  фермер е трудно да повиши  разнообразието на произвежданите продукти. „Мисля че трябва да се направи нещо по посока не към намаляване стандартите за сигурност, а към повишаване подкрепата за земеделските производители, за да могат да се отварят още повече . Всеки фермер, който си прави сметката при продажбата на своята селскостопанска продукция , се нуждае от малко подкрепа от институциите, които освен да регулират дейността в стопанствата, трябва и да оказват нужната помощ”, счита Хари.

Според него пазар на биопродукти и вчастност на био мляко в Германия има накъде да се разширява, но всичко изисква време, най-вече свързано с нагласите на отделния потребител, който все по-често трябва да се пита, откъде идва храната на масата му. Пазарът на биопродукция според него едва ли ще надмине този на конвенционалните продукти, защото все пак потребителите сами трябва да решават, дали са готови да похарчат повече пари за храна. „Не мисля че ще стигнем пазарен дял от 50% например, но се забелязва в нашия случай силно увеличение на търсенето на био мляко и сладолед, които произвеждаме”, добавя той. В стопанството му до 2005 година е произвеждало конвенционално мляко, като преди да се ориентират към биопроизводство са провели съответните тестове, за да се установи как ще реагира земята в района на стопанството, ако не се третира с химикали. Освен това животните също са били тествани как ще реагират, ако не се лекуват с традиционните лекарствени средства, като в момента за лечението им се използват само хомеопатични средства. „Темата е доста спорна, защото има хора които не вярват в хомеопатията, но ние изпробвахме това лечение, и при нас върви добре”, разказва агрономът. Решението му е било подкрепено от ветеринарния лекар в стопанството, защото всички са стигнали до заключението, че за едно екологично земеделие от първостепенно значение е здравето на животните, за което отговорност носят фермерите, които да гарантират правото на животните да не изпитват болка при лечение. Разбира се когато хомеопатията не действа, се преминава и към традиционни медикаменти за лечение на животните, защото е важно да се знае какво е било здравословното  им състояние  при реализацията на всеки един продукт на пазара.

Мартин Иванов

специално за сп. „Агроном”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар