Сусамът-забравената култура

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Стремежът за здравословно хранене увеличава интереса към сусама у нас

Сусамът е познато и ценено от древността растение заради богатото съдържание на ценни вещества. Според вярванията на древните асирийци, боговете им пиели напитка от сусам, преди да създадат света. Китайците пък изгаряли сусамово олио за да приготвят от получените сажди висококачествен туш. В египетските гробници са запазени и до днес изображения на пекар, поставящ сусамови зърна върху тесто. От Близкия Изток сусамът преминава в Древна Гърция и Рим.

То е едногодишно растение, чиято родина е Африка. Съществуват 12 вида сусам, като той се отглежда най-много в Индия, Китай и Пакистан. Сферата на приложението му е от кулинарията през козметиката и фармацефтиката, като се отличава с богатото си съдържание на хранителни вещества включително и фолиева киселина. Заради мощната си коренова система растението е силно сухоустойчиво. Семената се съхраняват в своеобразни кутийки. За постигането на по-високи добиви от важно значение е наличието на достатъчно влага в почвата. Най-високи добиви  се получават от плодородни почви с неутрално php.  Основно сусамът бива бял и черен, като по-светлите зърна се считат за по-висококачествени. Около 65% от добивите в света се използват за производството на сусамово масло, а останалите 35% отиват за нуждите на хранителната индустрия.

Световно производство

През 2014 година по данни на ФАО световното производство на сусам е възлизало на почти 6,23 млн. тона, което е с 0,7 млн. тона повече в сравнение с предходната година. Около 90% от производството  на сусам е съсредоточено в Африка и Азия, като най-голям дял  от 59,5% се пада на Африка, следвана от Азия с 37,1%. В Европа се произвежда едва 0,1% от сусама.

Топ 5 на най-големите производители в света през 2014г.

страна хил. тона
Индия 811 000
Судан 721 000
Китай 629 900
Мианмар 519 400
Нигерия 434 990
Общо 3,11 млн.тона

Изт: FAO

Търговия

През последните две десетилетия се наблюдава постоянно нарастване на обема на търговията със сусам на международните пазари, като през 2010 година оборотът от продажбите му е бил над 1 млрд. долара. Цената на тон варира между 800 и 1 000 долара, като най-големият вносител на сусам е Япония, тъй като той се явява основна съставка в повечето ястия от местната кухня. Сред най-големите износители в Света са Индия, Етиопия и Мианмар, като едно от основните изисквания, които определят цената му е съдържанието на мазнини, което не трябва да е под 40%.

Забравената култура

У нас производството на сусам е с дълги традиции, като културата навлиза през Османската империя и Гърция като намира благоприятни условия и се приспособява и видоизменя. „До средата на 70-те години е била основната маслодайна култура, но след навлизането на високоолеиновите сортове слънчоглед постепенно е изместена”, казва доц. Станислав Стаматов от института по растителни генетични ресурсив Садово. Това е и единственото място у нас, където се разработват нови сортове сусам. След като отстъпва място на слънчогледа като основна маслодайна култура най-вече заради това, че не позволява механизирано прибиране, сусамът се превръща в традиционен поминък основно в района на Хасково, Свиленград и Ивайловград. „Там хората не са спирали да го произвеждат, и да правят основно тахан, докато за останалите части на страната сусамът остава една забравена култура”, продължава той.

Заради новите тенденции за здравословно хранене обаче според него сусамът и неговите продукти през последните години възраждат своята популярност в цялата страна, и стават все по-търсени.

Специфики и проблеми при отглеждане на сусама

Основният проблем не само у нас, но и в света е, че сусамът по принцип не подлежи на механизирано прибиране. Тъй като при узряване кутийките съдържащи сусаменото семе се разпукват, прибирането му става най-вече при настъпване на технологична зрялост като се оставя да изсъхнат преди да са готови за употреба.

„В научната си работа съм установил, че ръчното прибиране на реколтата от сусам само от 1 декар отнема три дни работа, което води до оскъпяване на продукцията със 70%”, споделя доц. Стаматов. Учените  у нас се занимават с разрешаване на проблема с ръчното прибиране на сусама вече няколко десетилетия. Така през 1987 година проф. Георгиев е внесъл от Краснодар сорт сусам  с неразпукващи се кутийки, но много нискодобивен и чувствителен на болести, след което в продължение на години е кръстосвал този сорт с български сортове сусам.

„Когато аз започнах да се занимавам с проблема, у нас вече бяха създадени 34 линии сусам  с нормален добив и неразпукващи се кутийки”, продължава той. В процеса на работата си доц. Стаматов установил, че сусамът от тези сортове се вършее много трудно и заради бавното му изсъхване, загубата при най-добрата линия- това е първият български сорт неразпукващ се сусам „Виктория” е около 20%. С напредване на селекционната работа той се убедил, че сортовете с напълно затворени кутийки не могат да бъдат подобрени повече. Ето защо при кръстоска между разпукващи се и неразпукващи се сортове, започнал да търси такива, при които кутийките се разпукват леко от горната част, и позволяват по-лесно обработване.

Благодарение на селекционната работа още през 2011 година е открита специална прикачена плацента. При отчитане на загубите в една от линиите установихме, че зърната се държат към нея. Така се получи сорт „Невена””, разказва доц. Стаматов. По-късно са открити още две линии, признати като следващи сортове- „Ида” и „Валя”. Предимството им според него се състои в това, че освен че изсъхват без приложение на допълнителни препарати, че и добивите им се равняват на тези на най-добрите български сортове разпукващ се сусам. В опитни условия добивите достига до 200 кг/дка, а в полеви са между 120 и 150 кг/дка.

Заради високата цена на сусама интересът е огромен, освен това препаратите за третиране са добри, и позволяват постигане на много високи добиви.

Според досега приетото мнение в науката сусам у нас може да се отглежда само в Южна България, но благодарение на усилията на учените, в послените години се доказва, че тази догма е на път да падне.

„Преди две години се получиха много добри добиви във Варненско, а тази година има около 1 000 декара със сусам в Добричко”, признава той. Нещо повече фермери от Видинско също вече успешно отглеждат сусам. Най-добри обаче остават условията за отглеждането му в Хасковско и Благоевградско заради по високите температури и липсата на възвратни студове.

„Най-лошото при отглеждането на сусама са възвратните студове. Когато растението цъфти, температурите не трябва да падат под 14 градуса. Освен това не понася преовлажняване на почвата”, разкрива експертът. Един силен дъжд също може да доведе до компрометиране на реколтата.

Сусамът се оценява като лека култура и позволява отглеждане по две технологии- слята повърхност и като окопна култура. Тъй като втората технология е интензивна, позволява внасяне на торове по време на вегетацията и –по-лесно поливане. Средствата които се влагат по време на вегетацията се равняват на тези при отглеждане на пшеницата. Предимството му е че не страда от болести и не се напада от неприятели. Освен това дори да не се торят посевите, растението успява да усвои дори недостъпните за повечето други растения хранителни вещества. Той е и най-студеноустойчивата култура  в света. От тази година Института в Садово успява да задоволи все по-нарастващия интерес от семена. Посевната норма зависи от избраната технология и на декар варира между 0,5 и 1 кг . Цените на сусама у нас следват тези на международните пазари, като към момента се изкупува при 6 лева за килограм.

Мартин Иванов

за сп. „Агроном”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар