Край планината на вещиците

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
5 (100%) 1 vote

Хора и природа живеят в разбирателство в свят застинал във времената на Братя Грим

С Петър в центъра на Бад Гандерсхайм

Идилия, красота и спокойствие, смущавано тук таме от „пришълци” от друга епоха. Има ги навсякъде, и „плъзват” точно по Великден. Това са вещиците насядали  навред по пейките , и появата им  в градчетата на Горен Херц като Бад Гандерсхайм, Гослар, Айнбек или  Хилдесхайм, никак не е случайна, защото те се намират край планината на вещиците.

С Велина на вело разходка из Бад Гандерсхайм

Имат си и емигранти- новодомци, но тях вече къде ли ги няма, нали трябва и подобни забравени кътчета, да са част от глобалните процеси, и съпътстващата ги миграция на хора. Те са другите „пришълци”, които смущават от време на време иначе спокойния живот на местните, които не престават да обикалят региона, изобилстващ от старинна архитектура, църкви и тайнствени замъци, един от които Мариенбург е сред най-посещаваните в Германия. Жителите край планината на вещиците не пазят само наследството си, но и своята природа. Освен традиционния поминък тук, от който неразделна част са кравите и конете, край Бад Гандерсхайм свободно се отглеждат елени и сърни, които при късмет човек може да нахрани, стига да привлече любопитството им с едно две подсвирквания. Най-лакомите от тях не пропускат да похаппнат тревичка, без да проявяват претенции за храната. Отглеждат се най вече за да послужат на месопреработвателната индустрия. Тук месото от дивеч е особено на почит и неразделна част от местните традиции.

Освен дивите животни под защита в региона са енотите,белките,златките и всякакъв род жаби, чиито трафик е в състояние да задръсти пътищата в региона, а във времето на активното им преселение от горите към реките и езерата специални знаци указват на шофьорите да намалят скоростта и да пропуснат с предимство жабешкия концерт. Като полупланински район тук освен животновъдството място има и земеделието, и това може да се усети най-много през пролетта, когато навсякъде се тори, няма „бели петна”, пасищата и мерите са точно разграфени, а кравите си знаят къде да пасат. Основните култури които се отглеждат в региона на Горен Хартс са рапица и цвекло, използвани за фураж и суровина за биоенергия за някои от десетките мини централи за производство на ток от алтернативни енергоизточници. Освен това в региона работят няколко предприятия от леката индустрия и технологиите, дървообработката и високотехнологичното производство на биосемена на различни сортове зърнени и маслодайни култури и цвекло. В миналото пък някои градове в планинската част са били средища на рудодобива, а и до сега на места все още се добива сол от недрата на земята.

Туризъм

Не е случайно, че по-голяма част от градчетата и селцата тук съдържат в името си думата „бад” . Минералните извори тук макар и не толкова много като количество и разнообразие са като мана небесна за местните,знак за привличане на туристи и пример за максимално оползотворяване на водата чрез развитието на плувни спортове, балнолечението и спа туризма. Въобще тук туризмът е равномерно развит, като се предлагат многообразни възможности и форми както за зимен, така и за летен туризъм, Въпреки че Хартс съвсем не е от най-високите планини, в сърцето и са разположени цели три курорта, които предлагат отлична възможност за любителите на ски, катеренето или пързалянето с шейни. През лятото пък планината е рай за любителите на пешеходния туризъм и велосипедите. Освен това всички градчета и селца са опасани с мрежа от велоалеи, преминаващи край живописни местности и по високи мостове, наподобяващи римски акведукти, които предлагат истинска наслада за окото и душата.

Замъци и легенди

Замъкът Вернигероде

Отглеждането на коне в по-малки или по-големи ферми и днес също си има своето обяснение и следите му водят към миналото. В региона на Хартс и днес могат да се видят запазени старинни и излъчващи тайнственост замъци и дворци. Покрай благородниците обитавали някога тези замъци винаги са се навъртали освен красиви дами, и безброй рицари, които са имали нужда от коне, а и да не забравяме, че  те са били основно средство за предвижване през средновековието. Днес облечени в бляскави брони рицари, фанфари призоваващи ги за участие в поредния турнир, и средновековна музика са в състояние да събудят фантазиите на всеки от нас по една далечна и отминала епоха.

Два от най-красивите и посещавани замъци са Вернигероде и Мариенбург. В замъка Вернигероде могат да се видят прекрасната зала, и запазените в оригинал помещения на благородническата фамилия, обитавала мястото до към началото на Първата световна война. За децата се предлага възможност да се потопят в света на приказките и легендите с една фея, или с помощта на кубчета да пресъздават истории или да откриват скрити съкровища. През Средновековието замъкът е служил като отправна точка за ловните походи на императорите. Преустроен е през 19-ти век под ръководството на архитекта Карл Фрюлинг. Градините и терасите също носят типично немския дух. Направени са по поръчка на граф Ото цу Щолберг-Вернигероде (1837-1896 г.), чийто връх в политическата кариера е вицеканцлерския пост по време на управлението на Ото фон Бисмарк.

Дворецът Мариенбург

Като говорим за замъка  Мариенбург, трябва да уточним, че в Германия има цели четири с това име, два от които се намират в Долна Саксония. Единият е късносредновековен замък от т. нар „водни замъци”, такива заобикаляни от естествени водни препятствия и езера. Нас обаче ни интересува дворецът Мариенбург, построен от крал Георг V фон Хановер (1858-1869 г.) като лятна резиденция и ловен дворец. Изграден е по повод 39-тия рожден ден на неговата съпруга кралица Мари, която живее тук със своята дъщеря между 1866 и 1869 година. И днес впечатлява с огромния си ров, часовниковата кула и вградената в крепостната стена църква. По планове дворецът  е трябвало да наподобява късноготически замък в романтичен стил с изглед към Лайнетал. Като всеки замък и Мариенбург е място обвързано с легенди и предания, като се вярва че околността му  е била населявана от джуджета. На входа му и днес могат да се видят две малки статуи на джуджета-пазители, поставени по идея на кралицата.

Градове, писатели и поети

Дивно красивите местности в и около планината Хартс са били притегателно място за писатели,творци и поети още от Средновековието. Тук е творила първата германска поетеса Розвита фон Гандерсхайм (ок.935-след 973 г.) , авторка на историческа поезия и на първите драми след края на античността. Тя описва историята и политическите дела на император Ото I Велики (962-973 г.) в произведението „Делото на Ото”, прекланяйки се по този начин пред делото на великия владетел.  Остава в историята и с благотворителната си дейност. От  962 година Отон Велики както още е известен е император на Свещената Римска империя, и по време на управлението си се опитва да укрепи реномето на централната власт и  да постави църквата в служба на държавата. Град Бад Гандерсхайм е основан някъде към 852 година от граф Лиудолф. Периодът на неговия разцвет се свързва най-вече  с владетелите от Отоновата династия и салическите императори и крале. Тук ражда дъщеря си императрица Теофана (960-991г.), съпруга на император Отон II (967-983 г.). Вторият период на издигане на града е по времето на княгиня абатиса Елизабет Ернестине Антония фон Заксен Маинигерн (1681-1768 г.), която е била определена за абатиса на Гандерсхайм през 1713 г. Увличала се по музиката и литературата, участвала в театрални постановки, ангажирала се с развитието на науката и като меценат е събрала в колекция десетки произведения на културата. Принцеса Елизабет останала в историята като най-значимата абатеса в периода след Реформацията. По нейно време в Брунсхаузен е построена лятна резиденция, а сградата на абатството е превърната в резиденция в бароков стил.

С Велина, Гослар

Друг важен град в региона е Гослар, чиито следи водят далеч назад към римската епоха. Разцветът му започва през 1099 година със свикания първи религиозен събор. Над 150 години Гослар е любимо място за германските императори  между които и Хайнрих IV (1050-1106 г.) роден тук, и се превръща в един от най-значимите средновековни средища, който с архитектурата си е своеобразен шедьовър на романтизма. Императорския двор се е намирал тук по време на управлението на владетели като Фридрих Барбароса (1122-1190 г.) и Вилхелм Холандски (1227-1256 г.).  Днес старата част на града се намира в списъка на ЮНЕСКО с паметниците на културно-историческото наследство. Императорската къща и катедралата образуват един неповторим архитектурен ансамбъл. И до днес са запазени предверието на  катедралата както и декоративните статуи, които  са част от безценното наследство. До нас са достигнали впечатляващи експонати като императорските тронове, а от 19-ти век насам залата на императорската къща е превърната в изложбена галерия, благодарение на което са съхранени картини показващи сцени от живота на тогавашната епоха. В катедралата е погребан император Хенрих III (1017-1056 г.), а сърцето му се пази в пфалцкапелата Св, Улрих.

Тъй като района около планината Хартс се свързва с най-различни митични обитатели на земния и подземен свят като планинци, магьосници, вещици,дяволи и джуджета, тя е място вдъхновило редица германски писатели и поети като Гьоте, Хайне и братя Грим. С една от областите-Седемте хълма е тясно свързано творчеството на двамата братя, а числото седем присъства неизменно в много от приказките им, като най-известните са „Снежанка и седемте джуджета”, „Вълкът и седемте козлета”, „Седемте гарвана” и др. .

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар