Италианците се борят срещу изчезването на малките градове

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post
В малкото градче Чивита се борят успешно както с обезлюдяването, така и с природата

2017-ма е обявена за „Година на малките градове” в Италия в опит властите на Ботуша да привлекат в малките провинциални места тези, които все още не знаят колко е хубав животът там.  Gazeta.ru  разказва как на Апенините се борят срещу „градовете-призраци”. Едва ли има някой на света, който да не обикне Италия, който не е бил веднъж и не иска да отиде отново. Може би да се върне във Венеция, избирайки най-подходящото време, когато по Сан Марко се разхождат възможно по-малко туристи , или отново да посети Флоренция за да усети духа на миналото край Понте Векио. Да отиде до Вечния град за да изследва кварталите му оттатък Тибър и поне малко да се почувства като у дома си. Или може би Генуа, Торино, Болоня, Неапол, крайбрежията на Пулия и Лигурия. Условието да обиколите Италия, е да живеете по-дълго там, особено ако знаете че днешните съкровища далеч не се намират само в Сикстинската капела или в Миланската галерия „Виктор Емануил II”, а сред хълмовете на Тоскана, Умбрия , Лацио и другите региони на страната.

В тях животът далеч не тече толкова забързано, както река Арно- сред църкви, къщи в пясъчен цвят, улични кафенета, домашни  пицарии и цветовете на кестени и чинари. Гости тук идват рядко. Туристите предпочитат да остават основно във Флоренция и Венеция, или да похапват моцарела и пекорино в някоя ферма, с което да почетат местните гастрономически традиции и агро туризма. Дори до Падуа отскачат за няколко часа с автобус за да разгледат базиликата на Св. Антоний и да се поклонят пред мощите на светеца. Туристите не знаят от какво се лишават, а в същото време Италия губи своите градове. Към момента в страната има 5 627 населени места с под 5 000 жители, а по данни на агенция Legambiente през 2016 година 2 430 от тези градове бавно умират, губейки жителите си. През последните 25 години един от седем италианци, живеещи в провинцията е предпочел да се премести. В бъдеще жителите на тези населени места ще намаляват по много тъжни, но и логични причини, най-малкото защото италианците вече отдавна не живеят само на Ботуша. Миграцията към по-големите градове в страната започнала още след края на войната. В страна, обхваната от икономическа криза, работа можело да се намери само там, където живеят много хора. Със заминаването на младите хора и падането на раждаемостта, улиците на малките градове бавно започнали да обезлюдяват. И въпреки че ситуацията в Италия в сравнение с 50-те години на миналия век не е толкова лоша, процесът на обезлюдяване на малките градове е необратим.

Красиви градчета като Селия са на път да изчезнат

Причините за това младите да търсят по-добро бъдеще в големите градове  са типични не само за Италия, защото стремежът за учене и работа в големите метрополии е повсеместен. Но докато някои клатят тъжно глави, на Апенините се борят да запазят живота в малките градове. За да не се превърнат в „градове-призраци”, населени места от времената на етруските, станали свидетели на нашествията на остготите, управите им предприемат мерки да задържат жителите им и да привличат туристи. Подобни мерки не винаги са толкова  ефективни, колкото атрактивни. Например през 2015 година кметът на малкото калабрийско градче Селия Давиде Запинела  издал заповед, с която забранявал на 573-те жители, от които всеки шести от десет е над 65 години да се разболяват и умират. За да не останат мерките му само на хартия,  , кметът построил здравен център, и обещал да освободи от плащане на местни данъци тези, които редовно ходят на лекар.

В град Чивита в Лацио са избрали друг път. Това живописно място в продължение на години се бори не само с обезлюдяването, но и с природата. Работата е там, че градчето, което според местните е вдъхновило японския режисьор Хаяо Миядзаки да направи „Лапгута-замъкът в небето” се намира върху хълмове с глинена основа. С течение на времето глинените основи се размиват, и водят до бавно разрушаване на платото от вулканична маса  повличайки къщите на хората.

През  Средновековието тук е имало равен път, днес висящ мост над пропастите, който за да не рухне, кметът и геолозите трябва да обединят усилията си. И те правят точно това, укрепвайки града, който вече е загубил дома на родения тук Св. Бонавентура. Туристите  могат да научат подробности за неравната битка с природата в местния  геологически музей. Желаещите стават все повече, а градчето се превръща в основна туристическа атракция на област Лацио именно защото се руши пред очите на хората. Туристите идват и плащат вход по половин евро за да преминат по моста към центъра на града, където се намират църквата и музеят по геология, вървейки сякаш наистина из някакъв небесен замък. С две думи туризмът тук процъфтява. Ако през 2015 година Чивита  е бил посетен от 300 хил. души, то година по-късно  броят им е бил вече 642 хил. . През тази година само за Великден в градчето е имало 30 хил. туристи. Как са се поместили в този „небесен замък” остава неясно. Местните власти се надяват, че в бъдеще туристите ще идват в Чивита и за по-дълго време.

Едно е само за ден да се полюбувате на вулканичните останки, друго е няколко дни поред да се събуждаш в зори да се любуваш на долината,  и да тръгваш на лов за трюфели. Да похапвате панцанела, да пиете капучино типично по италиански до 11, да гледате от прозореца как зреят смокините. Към момента в Чивита се отдават под наем 12 квартири. Даже през тази година на страницатана Aibnb  се появи още една къща, като за хазяин е посочен самия кмет. Разбира се той в момента не е неин собственик. Къщата е принадлежала на семейство Греко, дълго време е стояла необитаема  и след едно земетресение от 80-те години започнала  бавно да се руши, докато през тази година с нейното  възстановяване и реставрация не се заели дизайнери  които заедно с художника Франческо Симети създали един необичаен интериор в средновековен стил.

Докато в Чивита не остане никой. Към момента градчето се населява постоянно от 921 души, но има и места, в които вече никой не живее. Подобно място е градчето Санто Стефано ди Сесанио, закупен още през 2004 година от италианския милионер Даниеле Килгрен, превръщайки го в огромен хотел. Там където не живее никой, днес бродят туристи, даващи нов живот на градчето.

Превод: Мартин Иванов

по материали на Gazeta.ru

Снимкi: Интернет

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар