Увеселителните паркове като обект на фотографското изкуство

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post
Стефано Черио търси обектите на своето изкуство сред тишина и спокойствие, когато другите спят

За повечето хора увеселителните паркове са място на разпускане сред тълпите от посетители. За италианския фотограф Стефано Черио обаче те са любимо място за създаване на изкуство, и то нощем, тогава, когато са пусти и празни и господства тишина и спокойствие. Точно обратното е през деня- викове,глъч и  невероятни кулиси. За да създава своите снимки Стефано Черио посещава увеселителни паркове като Cinechita World Park край Рим само когато са пусти и тихи.

„Това което особено ми харесва в този парк е голямата разлика когато е пълен, и когато няма никой. Отсъствието на хора  го прави да изглежда сюреалистичен. Архитектурата  която е само декор  за забавленията на хората също изглежда така и става безсмислена”, казва творецът.

Работата му  в търсене на мотиви за неговите обекти започва на здрачаване. Когато се стъмни съвсем, може да се ориентира само с джобна лампа. Особено силна светкавица допринася за осветляване на неговите мотиви за да се появят върху напълно черния фон.

„Харесва ми да работя нощно време, защото нощта означава и отсъствие на светлина. И тогава мога сам да добавя светлина. Тя конструира снимката, тъй като тя  се състои от светлина. Но в този момент аз съм единственият, който създава светлината по изкуствен път”, продължава Стефано.

Освен парковете  подобни места  мотивиращи го в търсеме  на обекти  са  ски пистите или басейните и водните паркове, особено през зимата. За Стефано Черио последните са достъпни преди всичко тогава, когато вече никой не ги ползва активно, както в разгара на лятото. Подобна серия от снимки Черио прави през 2010 година.

„За някои хора подобни снимки са тъжни, защото в тях липсват хората. Други ги възприемат като вид фото реализъм, или усещат някаква ирония, която излъчват”, продължава фотографът. Според него изкуството не трябва да се показва само  по един начин, следвайки мотото това ми харесва или не. То трябва да изпраща представи в различни посоки.

Една от любимите снимки на фотографа

Последната му актуална серия от снимки се казва Night Games и може да се види в рамките на една изложба в италианската столица. Той подготвя и избира снимките в своето студио. Една от тях му харесва особено много. „Човек си мисли че на нея е изобразен някакъв модел, но ако се вгледа, ще види елементи, които показват, че това е една реална сграда като решетъчните врати и камерите за наблюдение”, разяснява творецът. Това което го впечатлява е трудността да се определи наистина колко голям е заснетия обект. В специален албум са поместени снимки от Италия, Франция и САЩ. И въпреки че със снимките си Стефано Черио не иска да се изразява като своеобразен критик на обществото, някои от тях се натрапват точно като такава критика.

Падналата глава на Статуята на свободата създава тревожни представи за тъмно бъдеще

„Тази снимка избрах за корицата на албума. На нея се вижда падналата глава на нюйоркската статуя на свободата. Това създава едно много заплашително впечатление. Разбирането  за Ню Йорк в едно тъмно бъдеще много ми харесва, но всичко това не е направено в Америка, а в един увеселителен парк край Равена”, споделя фотографът. И въпреки че обикновените тълпи не са обект на изкуството му, снимките му в края на крайщата не страдат от липса на интерес от страна на хората.

Мартин Иванов

по материали на „Дойче веле”

Снимки: „Дойче Веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар