#re:publica 2017 Силата на езика

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post
Елизабет Велин говори за силата на езика в комуникацията между хората в обществото

Елизабет Велинг, изследовател в областта на когнитивната психология от университета в Бъркли  говори за това, какво е влиянието на езика в съвременната комуникация между политици и общественост, как политиците с помощта на различни факти могат  да постигат различни цели. С нея разговаря  Филип Банзе от dcpt.tv.

ФБ: Какъв е предметът на когнитивните изследвания?

„В широкия смисъл ние се занимаваме с изследване на това, какво мислят хората, и като следваща крачка какво прави езикът с нашето мислене. Разглеждаме езика като една своеобразна шпионка на мислите ни и как чрез него можем да придобием опит и да дадем примери за това какво мисли човек. Постигаме това с помощта на различни методи- от една страна чрез изследване на човешкия мозък, изследвайки с помощта на скенер как реагира на определени послания например по време на някакви политически дебати. Така наблюдаваме какво се случва в мозъка, и кои области се активират.

Втората област е свързана основно с изследване на поведението на хората като правим редица експерименти в лабораторни условия или с помощта на тестове, за да установим в подобни дебати кой клони на дясно и кой на ляво. Третият аспект е класически дискурсивен анализ, това означава че се вглеждаме в текстовете на обществените дебати и виждаме много точно кой какви метафори, фреймове (рамки бел.ред.)  и скрити идеологически послания е отправил.”

ФБ: Един феномен който се наблюдава при политическите дебати е,че  всеки може да разшири фактите и чрез определени аргументи да достигне до някакво  възможно заключение.  Вие аргументирате това, което е важно за другите така ли?

„Да,  по-конкретно казано има доста голяма липса на информация за представата на хората за това, как  могат да боравят и обработват дадена информация. И  не е нужно те да разбират от политика за да знаят как да възприемат дадена информация. това може да става и на едно много по-просто ниво. Да речем „половин чаша” дали означава празна или пълна до половина чаша. Без значение как комумикираме в този пример откриваме един фрейм. Ако кажем „половин чаша” в най-добрия случай мислим, че тя е счупена наполовина. Но фактът че водното огледало в нея е или до половината или под половината на чашата е един видфрейм за който трябва да мислим и обсъждаме. И в политиката не е по различно. Фактически информацията която получаваме от политиците трябва сами да я оценяваме, а това се случва чрез фреймове.”

ФБ: Разяснете какво представлява тази концепция на фреймове в рамката на която са предложени определени факти?

„ Значението на думата фрейм идва от английски език, и може да се преведе като обяснителна рамка. Фреймингът в политическите и обществени дебати означава когато някои групи или политически партии и журналисти вземат дадено фактическо положение на нещата и общувайки с хората целят да активират у тях  точно определен фрейм. Подобно нещо беше например кризата с бежанците, когато се говореше за „бежанска вълна”, ”„прилив на бежанци“ и  „бежанска буря“ и с това се внушаваше на хората да се мисли за водни  потоци  или пък  говорим за хора които бягат от нещо. Така се отключва целенасочено точно определен фрейм за това колко хора са дошли реално, какви са следващите стъпки. Става дума за фактите, дискутирани обаче в определена перспектива.”

ФБ: Означава ли това, че фреймът може да се обясни като перспектива, от която някой разглежда дадени факти и тяхното значение. Дали някакви факти се представят с розови очила или в черно -бели краски наполовина мрачно, наполовина не , което създава големи различия по отношение на възприемането на тези факти?Може ли да дадете няколко примера за това за да изясните въпроса?

„ Драстичен пример за това са дебатите в Германия за състоянието на околната среда. Говорим за „възобновяеми източници”. Това което се има в предвид е използването на чисти енергии, които да не замърсяват въздуха, водата и почвите, но когато използваме понятието „възобновяема енергия”, го  идентифицираме с нещо което се преобразува и възобновява. И по-важното е, че думата „възобновяем” се използва като фрейм, който се разбира в отрицателен смисъл  от някои като нещо което води до вреди. Лозунг с  който се внушава, че  използването на слънцето,водата, вятъра и почвите като възобновяеми източници на енергия води до тяхното изхабяване, и е необходимо време да се възстановят.”

ФБ: Какво бихте предложили ако целта на политиците е например да направят възобновяемата енергия по-популярна с цел да се получи по-голяма обществена подкрепа? Как бихте говорили вие на тяхно място за тези енергоизточници?

„ Бих ги определила като „чисти” и  „крайно налични” източници на енергия. И наскоро беше поставен проблемът, че чрез фрейминг политиците се опитват да продават  точно определени идеи, но най-напред при фрейминга става дума за това, да си автентичен и да се изразяваш езиково по почтено. Това означава да направиш по-сигурни за съгражданите ти  моралните предпоставки на действията си. Ако аз като човек съм дълбоко убедена  в използването на чиста енергия, защото искам по-добро опазване на хората и природата, и в продължение на години говоря за „възобновяема енергия”, ще дам възможност на моите съграждани да оценят моралните предпоставки на работата ми.”

ФБ:  Но това може да стане преднамерено..

„Да, и аз мисля така, но се надявам в условията на едно демократично общество в повечето случаи да  може да става дума за честно и ефективно обсъждане и представяне на нещата по между ни, изхождайки от това, че отделните партии  могат да определят правилно своите морални стойности.”

ФБ: Винаги си задавам въпроса какво можем ние като реципиенти да научим от подобни послания на така наречената фрейминг концепция, ако искаме да се информираме или да разберем дали отделните политически актьори не употребяват някои послания с умишлена цел?

„Първо човек трябва да е достатъчно критичен. Винаги мислим че чрез фрейминг се цели например едно по-ярко описание на дадена  тема като в случая с бежанската криза чрез използване на понятия като „бежанско цунами ”  но дори в най-дребните думи в нашите политически дебати откриваме фрейминг,  дали говорим  за приноса на някакъв данък или за плащането му. Когато говорим за плащане на данък, употребяваме един служебен фрейм т.е. една икономическа транзакция на средства за данъци  между държавата и нейните граждани, за разлика от съвместното колективно финансиране с цел запазване на способността на всички нас, за което допринася даден данък.

Ето за такива фреймове става дума, и ние като граждани на едно демократично общество трябва непрекъснато да се  вглеждаме и вглеждаме,  и да осъзнаваме какво се крие зад смисъла на тези думи без значение  дали те се използват в официални дебати или в кръчмата, защото всички ние произвеждаме фреймове, за което не е необходимо да сме в политиката.”

ФБ: В последните седмици ми направиха впечатление дебатите за принципите на културата у нас, и това, което написа вътрешния министър Томас де Мезиер. Основното което достигна до обществото бяха термините „водеща култура” и „ние не сме бурка”. Къде виждате тук фрейма?

„Точно в тези два лозунга- „водеща култура” и  „ние не сме бурка”, даващи една определена перспектива на целия дебат, отнасящи се до въпроса за религиозната толерантност по между ни,  и емпатията. От друга страна причината  за доброто функциониране на думата   „бурка” е така нареченият sailing exemplar effect. Какво означава това?  Това е в смисъла на един наистина комплексен въпрос, в който се включва една много ясна и емоционална картина, нещо което фактически функционира добре в образния език. И когато се повтаря  отново и отново с успех или като резултат  и се разместват  теориите на вероятностите сред хората, техните съграждани, и те започват да възприемат даден факт като по-вероятен отколкото е. И при повтарянето на думата „бурка’, всеки започва да мисли, че сме заобиколени отвсякъде от жени носещи бурки.  Нещо подобно направи Буш след  9/11 повтаряйки непрекъснато за падащите кули  и постигайки по този начин sailing exemplar effect. И това е е измеримо от гледна точка на когнитивната психология , подобно на тези дебати в Германия, които   постигат необходимия ефект в главите на хората.”

ФБ: Не зная, но ако в Германия има 1000 или 2000 жени носещи бурки, тогава  бурката в същия контекст я свързваме  тясно  с водещата култура и исляма.

„Точно така.”

ФБ: Това което ме интересува е, че е разпространено схващането, че чрез езика може да се измери неврологичния ефект върху  мозъка ни. Така ли е наистина? Повтаряте непрекъснато 9/11, показвате отново и отново кулите, говорите винаги за бурките, когато имате предвид водещата култура, което води до ежедневно полудяване така да се каже.  Дали това е единнишов феномен и как този ефект се показва в мозъка?

„Точно така. В мозъка ни това може да се пренесе физически. Процесът се казва Hebbian  learning. На немски е известно като „правилата на Хеб, по името на английския психолог Доналд Хеб (бащата на невропсихологията бел.ред.), който пръв е наблюдавал това. Това означава, че в човешкия мозък винаги се активират определени клъстери от неврони, когато някои групи от неврони са симултантно активни и се засилва синаптичната връзка между тези групи. По този начин настъпват промени в мозъка, а това се нарича „пластичност на мозъка”.  И тези промени могат да се проследят физически чрез скенер при хора на които им се прилага терапия чрез разговори. Така без прилагане на каквито и да са лекарства в продължение на две години може да се проследяват структурните промени в мозъка, когато се говори в по-широк смисъл  заради изказаните мисли  за неща преживени от тях през този период. И всичко което някога е създадено през Hebbian llearning , всичко което е установено не може да изчезне. Но създаването на алтернативни фреймове, които да се носят дългосрочно например чрез повтаряне на различни думи, представлява е един истински акт на напрежение, и когато тези алтернативни фреймове са също толкова силни и дори още по-силни, но винаги има опасност за обръщане към старите фреймове например при преодоляване на  заболявания като зависимост от наркотици или подобни, защото старите примери не  . Новите примери обаче може да са по-силни,  и чудесно средство за това е използването на езика.”

ФБ: Но има ли такова нещо като неутрален  или обективен фрейминг, или това винаги е една точно определена перспектива за света при която нещо се определя като правилно или не?

„Така е. Има разбира се фрейминг в когнитивните изследвания, но звучи според   конструктивизма, това че всеки има своята собствена истина не е точно така. Философски погледнато изхождаме от това ние сме попаднали в една олицетворена реалност. Изхождаме от това, че съществува един реален свят, например тази маса, тази зала или хората тук, но ние можем да възприемем този свят на основата на това, на базата на физическата дейност на мозъка ни, и върху него се отпечатва това което добиваме като жизнен опит, или такъв придобит чрез културата ни. Сега ще стане дума за опитът който всички ние придобиваме. тогава успяваме да разпределим различни вероятности. Например всички имаме една метафора за чистота към която принадлежат и позитивните емоции. Наричаме я морална чистота. Затова и говорим за „мръсни данъчни афери” или „измивам си ръцете”. Тези метафори притежаваме всички ние, защото преди да сме се научили да говорим ни е било повтаряно, че чистотата е свързана с позитивни емоции, а мръсотията с нещо лошо, например ако си трием очите с мръсни ръце. Притежаваме всички тези метафори защото човек е свързан със света. Тогава имаме и неутрални  вероятности, които са еднакви при всички , Всичко научено идва на основата на майчиния език, на културата, на една политическа идеология, която господства в семейството и страната. Всичко това има връзка с позитивното или неутрално изказване.”

ФБ: Не съм сигурен, но Нобеловия лауреат Даниел Канеман  работи  върху  това когато става въпрос за т.нар. бихейвиористична икономика хората да вземат не просто рационални решения за това кое е скъпо или евтино, а решенията  им да са в един по-цялостен душевен контекст. Той експериментирал например с 12 съдии, които трябвали да хвърлят определени числа от 1 до 12, и което число хвърлели, давали толкова години затвор на осъдения. Дали това също е фрейминг?

„Да, и почти всички изследвания на фрейминга  в психологията на поведението днес се основават на работата на Канеман и Фърс. Двамата развиват това важно научно направление в края на 70-те, началото на 80-те години на миналия век.”

ФБ: Какво означава за нас като граждани това,  ако всеки от нас ежедневно обслужва  този фрейминг понякога несъзнателно чрез рекламите, понякога осъзнато в политиката? Вие казахте че трябва да се отнасяме критично към езика, който ние употребяваме, но и към този на политиците.  Дали това е един вид неврологична устна форма или лингвистична такава, в смисъл че трябва да се учим в каква светлина трябва да представяме определени факти?

„Ако човек не мисли рационално и обективно, това е пътят към възможна голяма свобода на мисълта а и с това на действията, естествено и чрез езика, този който човек сам произвежда и консумира. Това означава, че колкото повече виждаме как функционира мозъка или мислите функционират и ако те са свързани с политиката, каква е вашата идеология, тогава не мога да кажа. Чувството за това не винаги може точно да се назове. Ако всички тези факти оказват влияние върху  действията на пълнолетните хора в едно демократично общество, тогава можем  да говорим за свобода в техните действия, мислене и език. Тоест ако аз се опирам на фактите и ми е все едно дали някой говори за бягство на хора или „бежанска буря”, тогава това функционира.“

ФБ: Още един аспект на разговора ни искам да изясним. Едното което е важно е, в каква светлина ми се представят фактите. Но и другото е важно към коя идеология принадлежа. Как се формира тази идеология, и как да открия към коя идеология принадлежа?

“Ще се опитам да отговоря накратко. Първо на бързо да  обясня откъде идва идеологията, частично тя е генетично обвързана, тоест генетично някои хора може да са предразположени към по-голяма емпатия или агресия. Това се забелязва при личностните белези, дали човек е прогресивно или консервативно ориентиран. Второто е това, което сме придобили като опит от света в нашето поведение и мисли, и което ни свързва с него. Това е споменатата пластичност на мозъка за която вече стана дума. Така се формира идеологията, някои от нейните форми се проявяват в семейството, докато други се проявяват в процеса ни  на растеж като младежи ли възрастни хора, тъй като до смъртта ни нашият мозък постоянно се променя. И това е основата на идеологията. И как може да се схване това? Открихме че трябва да се направи една крачка назад. Трябва да мислим по най-разумния начин за света, ако искаме да свържем директните силови опити- това наричаме basic clever cognishing. Това са нещата които можем да виждаме, да докосваме, вкусваме, чуваме или помирисваме.  Политиката и управлението на дадена нация обаче са абстрактни неща. Никой от нас не може да види нацията или да докосне политиката. Мозъкът ни намира пътя към това да направи политиката осезаема, чрез така  наречените метафори и най-любимата и проста  картина на езика, която си оформяме когато става въпрос за политика, е семейството. Затова и говорим за мама  Меркел, а Тръмп днес е Големият татко. И днес въпросът е дали говорим за семейството в строгия смисъл или в някакъв по-свободен смисъл. Тоест ясни кантове или емпатия и доброжелателност . Това са различни  начини за позитивно или негативно общуване със семейството. И колкото повече мислим за семейството, мислим заедно за политиката, като последна инстанция и от политическа позиция.  Някой който има строга семейна картина, е политически ограничен т.е. е консервативно настроен, а този който си представя едно голямо семейство, е политически свободен и прогресивен. Тези два лагера не могат да се докоснат с помощта на фрейминг, но в средата се намират около  30% от хората както в Германия така и в САЩ според наше изследване, които невероятно силно може да се движат към единия или другия лагер според  това дали те предлагат една по-строга или по-свободна представа за света, защото тази среда не е свободна от идеологии а е просто идеологически гъвкава- хората в нея са малко строги и малко свободни. И тогава идва това, какви ценностни картини получават чрез езика, така че съгражданите ни да кажат  разбира се не инстинктивно или съзнателно, каква е основата например на моите политически мисли и действия.”

Превод: Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар