#re:publica 2017 Бъдещето на подводните изследвания

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
5 (100%) 1 vote
Анте Буециус

В стремежа си да създададат съвършени машини наподобяващи  на нас по много от действията, специалистите по роботика вече създават все по-модерни и многофункционални роботи, с чиято помощ да се извършват редица изследвания на места недостъпни за нас. Подобни места, криещи още десетки неоткрити тайни са океаните и подводния им свят. За възможностите които дават съвременните роботи за извършване на подводни изследвания Филип Банзе разговаря с изследователката на дълбините Анте Буециус от института Алфред Вегнер в рамките на re:publica 2017.

ФБ: На каква дълбочина се гмуркате?

„Ако имаме точните роботи на борда на подводницата до 4 километра, а може и по-надълбоко.:

ФБ: Не може ли да стигнете до дъното?

„Не, за сега в Германия нямаме такава подводница, която да се потапя до дъното. Доколкото зная японците и американците работят с подобни подводници, които се потапят до 6 000 метра дълбочина, но за сега за да достигнем най-голямата дълбочина от 11 км., са ни необходими още инструменти. (има се предвид Марианската падина, която е най-дълбокото място в световния океан брл.ред.).

ФБ: Вие сте биолог по професия, търсещ следите от миналото в дълбините на океана нали?

„Да, точно така, само че по-рядко издирвам артефакти за миналото ни. Задачите ни се сменят постоянно. В последно време се занимавахме в търсене на отговори на въпроси като този, как отливите в съчетание с глобалното затопляне оказват влияние на морските организми.  Намирането на отговорите на подобни въпроси е предизвикателство пред всеки учен, тъй като ние все още много малко знаем за тези процеси.”

ФБ: Кое е най-впечатляващото ви откритие до момента, което сте направила в дълбините на океаните.

„На практика с всяко едно гмуркане откривам по нещо ново, тъй като разнообразието на форми на живот  в дълбините на океаните и моретата ни е огромно.”

ФБ: Нови открития в смисъла на непознати животни, растения ли?

„Да, и нови форми на живот. Например през октомври миналата година достигнаххме  до най-голямата до момента дълбочина, и откриме подводни планини, които до момента не са били картографирани. Това си остава все още едно от малкото неизследвани места на Земята, и затова изследователската работа ни прави удоволствие, защото винаги се натъкваме на нещо ново.

ФБ: Значи не работите под мотото:”Всичко е открито в света”?

„Това не е точно така, защото ние като хора дори все още не знаем какво означава раждането и смъртта. Знаем например твърде малко за нашия мозък, не сме решили как да се справяме с някои от най-големите болести, които си остават нелечими. Така че науката все още не е достигнала до края.”

ФБ: Как ви помагат машините в научната работа? Как могат да променят вашите изследвания?

„За разлика от астронавтите, които могат да стъпят на Луната, ние не можем да стъпим на дъното на океана заради огромното налягане и отдалечеността от земната повърхност. Ето защо откакто има роботи, ние им преотстъпваме възможността да се гмуркат на изключително сериозни дълбочини. Те могат да са свързани с кабел за кораба и да предават информация в реално време, включително и данните които ни интересуват. Всичко това са предимства, които без помощта на роботите са немислими. Темата е също толкова обширна, колкото и покоряването на Космоса.”

ФБ: Какви роботи използвате-автономни или програмируеми?

„И двата варианта. Използваме и автономни роботи, които събират определени данни за това каква е температурата в океана или за недостига на кислород. Има и такива, които са свързани с кабел за кораба, както и роботи със специално предназначени кабели за големи дълбочини, които се закотвят за дъното без да е необходимо управление от страна на човек. Имаме голямо разнообразие от роботи.”

ФБ: А когато се намирате под леда как изглеждат нещата? Какво живее под ледената покривка?

“Изглежда  впечатляващо. Днес ледът на някои места се е стопил до един метър, докато преди е бил с дебелина между 3 и 4 метра. Разбира се това става директно с помощта на роботи, без да се използват кораби, защото те ще разрушат ледената покривка, и когато се надникне под нея се вижда изключително голямо разнообразие от най-различни  форми на живот, като малки рачета, медузи  и рибки, които са се нагодили на условията на живот под леда, и се хранят с растенията под  леда. И това което виждаме, ни показва, че тези видове са много по-жизнени отколкото смятахме. Тази среда  под ледовете е важен  хабитат  и дом  за тези видове и ни кара да  се замислим, какво би се случило, ако се разтопят ледовете.  Голяма част  от този свят до сега е бил непознат за нас заради дебелата ледена покривка, така че там винаги има нови видове организми. Да, наистина средата е бедна на кислород и хранителни вещества, но те са привикнали.

ФБ: Това имах предвид  че е доста студено, почти няма светлина на стотина метра под леда. Как живеят тези животни , какви механизми са открили за да преживеят без наличие на каквато и да е енергия?

„Да тъмно е като в рог. Хранят се много оскъдно, и обикновено става въпрос за много стари организми и се размножават много късно.”

ФБ: Кое е общото между храната и възрастта? Защо се хранят толкова оскъдно?

„Когато се касае за животни, които живеят в подобни условия, те  не са подготвени за подобно постоянно  смилане на храна, при което се губи енергия. Ние не знаем още много по тези въпроси, но теоретично познаваме някои форми на живот под водата, които са на стотици години в това число и бактерии  или спорите, които в последните години открихме на голяма дълбочина, в голяма степен учените предполагат, че са на възраст от хиляда години. Те растат много бавно. Друг пример са водораслите обичащи студените води, корали , Ако тропичните корали образуват един риф за 10-20 години, то дълбоководните корали се нуждаят за това от десет хиляди години.”

ФБ:Звучи като да разглеждаш живота под лупа. Всичко се развива много бавно и продължително, от обмяната на веществата, до деленето на клетките.

„Така е, на големи дълбочини е ледено студено, температурите са под нулата. И както казах малкото храна предполага, че популациите от организми са много  редки. Повечето животни се срещат само веднъж. Всичко това означава, че ние не знаем как биха реагирали подобни организми на повишаването на температурите в океаните. Предполага се, че реакцията на популациите от риби ще е негативна, и това ще повлияе на риболова.”

ФБ: Какво представлява морското дъно?

„Представлява от една страна много начупена система, там където се създават новите земни брегове, където се нагъват плочите, следват големи повърхности с кал, и подобно на земята има планини, и различни други форми на ландшафта като коралови рифове, и напълно различни общности от живи същества. Често имаме усещането, че морското дъно много наподобява това, което срещаме на Земята като степи и планини.”

ФБ: В момента се опитвате да популяризирате науката сред масовата общественост, как го правите точно?

„Основно чрез това да съобщаваме  възможно по-бързо на хората  за нови открития, които сме направили  или за събрани от нас данни, тъй като да представиш научната работа в нейната обичайна форма изисква години  работа на събиране на данни, с цел написването на публикации, които са  предназначени за тесен кръг специалисти, и не всеки  би ги разбрал. След което науката се появява на конференции, влиза в учебниците и вестниците, и ако нещата могат да вървят по-бързо, имаш усещането, че не винаги е необходимо  да се извърви целия този път, а данните да се предоставят директно. И в това според мен се крие основната роля на комуникацията в науката, колкото може по-рано да се обсъжда с гражданите  и политиците , икономистите и други учени от различни сфери всички новооткрити данни. И подобни конференции като re:publica  са най-доброто място за това.”

ФБ:’ В разговора ми с Елизабет Вилинг от университета в Бъркли стана дума за това, че хората не просто неутрално оценяват дадени факти, а го правят на основата на собствената си идеология и и на основата на това, в какви рамки им се представят. При вас в биологията става дума как да убедите повечето скептично мислещи хора. Как вашата наука комуникира с подобни хора?

„Аз работя повече с последиците от промените в климата и показваме как  тези промени  включително и чрез дейността на човека оказват влияние върху природата. По-голяма част  отхората  са впечатлени повече от това, когато им показваме снимки  с негативното влияние върху  различни форми на живот, отколкото на кривата на CO2. Но двете неща  вървят винаги заедно, и ние трябва последователно да обясняваме какво правим. Трудно е за разбиране, защо  някои не знаят, че ако се вземе определено количество петрол и газ, който при изгаряне  отделя CO2 в атмосферата , и това води до повишаване на температурите. Подобно нещо  трябва да го знаем от опит, но на някой форум ми се е случвало да се сблъсквам с мнения като това, че  ние нямаме нужда от това. Учените имат необходимост от средства, и затова ни разказват това, и че всичко идва от слънцето. Това ни кара не само да показваме, но и точно да определим ролята на слънцето в процеса на затопляне  на планетата, и какъв точно е ефектът от въглеродния двуокис.  Задачата да се обясняват  знанията, хипотезите, методите на изследване е една от големите задачи на науката.”

ФБ: През тази година попаднах на романа на Франк Шетцлинг „Ятото” (2004 г.), който доста сериозно се занимава с областта на научните изследвания. и мисля че е трудно смилаем от литературна гледна точка, но мисля че за него да изгради подобна връзка е било много важно или?

„Абсолютно, този  бестселър предизвика истински прелом защото разказваше как с помощта на изследванията човек намира отговорите на най-различни въпроси. Малко след излизането му имах лекция пред чешки ученици в Прага, където разказвах точно това, и  се получи страхотно. Затова си мисля че науката трябва да си сътрудничи с така наречените мултипликатори, защото когато нещо ново се представи посредством дадена книга, филм или в театъра, то достига много по-бързо до хората, отколкото ако се чака да премине през целия дълъг път на научните изследвания. Ние като учени винаги трябва да работим с фактите, да ги подлагаме на преоценка и проверка, защото науката не е неспособна, а често променя  из основи  представите ни за това което ни заобикаля.

ФБ: Тоест ако правилно разбирам, хората нямат потребност да им се показват само някакви криви на това, какво количество въглеводород се изхвърля в атмосферата, а да им се разказват истории, да се развива емпатията им за да възприемат това, което се случва с планетата ни, така ли е?

„Да, но преди всичко ние имаме нужда от някаква цел, разместване на стойностите. Ние искаме просто да живеем, и имаме нужда от правила за опазване на околната среда. И ние ги имаме тези правила, които са международно признати не само в Германия, които казват, че имаме нужда от това, да запазим в едно добро състояние нашата земя и океаните ни. Това обаче е само едно добро състояние според представите на хората, и ние трябва да разберем, какво мисли всеки от нас под  „добро състояние” на нашите океани например или природата. Добре е да се каже, че то се определя от нас хората. Понеже работя с много деца от училища и детски градини, по време на един разговор, те ме попитаха, защо хората смятат, че те  могат  да определят  жизненото пространство на рибите. Това беше един чудесен въпрос, защото ако се замислим , ще си зададем точно подобен въпрос. Дали нашата представа за „добро състояние” на природата и заобикалящата ни среда е правилна и адекватна, или грешим основно, като си мислим, че всичко се определя от нас-хората, като например се пренебрегва ролята на рибите. И си мисля, че науката трябва така да комуникира с обществото, че фактите да се подреждат  последователно, и да се казва какво би се случило вследствие на повишаването на температурите на планетата, и какво да се направи след това. Така можем да създадем една по-добра организация на света около нас, и това е важното лично за мен.”

Превод: Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар