#re:publica 2017 Радикализмът в интернет

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post
Питър Нойман говори за това, как да се предпазим от радикалните идеи

За радикализма  няма граници и той вече отдавна присъства трайно както в реалното, така и във виртуалното пространство. Филип Банзе от dcpt.tv разговаря с политолога от „Кингстън Колидж” Питър Нойман за пътя на радикалните идеи през мрежата и как може да се предпази от тях.

ФБ: Ако трябва да започнем отначало как функционира привличането най-вече на млади хора към радикалните идеи и изпращането им в Сирия впоследствие?

„Наблюдавам този процес вече от няколко години. Още от 2013 година имаме подобни случаи. Интернет има важно място в това да се привличат млади хора  към радикализма, но не играе основна роля. Ако погледнем хората тук, които се отправят към Сирия, ще видим че бройката им е смешно малка. Те идват по-скоро от места, които не са толкова известни за селафистките активисти. В Германия такива места са Бон, Мьонхенгладбах, Волфсбург, във Великобритания градове като Портсмут , Кардиф или Брайтън. От Белгия например почти 50%  от всички бойци  идваха в началото  от малкото градче Вилворде, в което живеят едва 30 хил. души.  И това показва, че роля за привличане на хората към тези идеи играе не само интернет, но по-често това са малки кръгове от приятели, които играят заедно футбол или ходят на училище. Ако беше само интернет, тогава нямаше да се очакват подобни струпвания на хора, тъй като интернет е навсякъде. Те се случват, защото както и преди голяма роля играят тесните контакти между хората.”

ФБ: Какво представляват хората около които кристализират подобни радикални идеи?Как се свързват с толкова чувствителни да поддадат общности?

„Ако като учен трябва да опиша това  на хартия, сигурно ще кажа че не изглежда толкова просто. Има един прост отговор. Това са млади хора, които са в търсене на общности които да привличат към радикалните идеи, и освен това имат усещането, че не принадлежат към обществото. Трябва да се наблегне на това, че тези активисти са най-вече второ или трето поколение емигранти в Германия, Франция или Великобритания. Те имат усещането например, че не се чувстват французи, въпреки че са родени в тази страна, учили са там, и говорят френски език, но не принадлежат към френското общество. Те не знаят към кого принадлежат. Ако отидат в Турция например подобни хора ще бъдат обиждани като германци, но в Германия ще ги считат за турци. И това поражда множество въпроси, и ако човек е на 17-18 години, се опитва да дефинира, кой е. И ако има лош късмет да попадне на ислямисти, те му казват, че не е никакъв французин. Че причината да не го вземат на работа е, че се казва например Мохамед и е мюсюлманин. Ето защо като такъв се намира във война с Франция и трябва да се присъедини към тях. Обещават му власт и сила, ако се присъедини към Халифата. Няма да е час от общество, в което е губещ, а в такова, където ще го считат за герой. Ще притежава всичко, пари и оръжие. И това е нещо което за човек в подобна ситуация може да е  много атрактивно. Разбира се  става дума за много малки малцинства, но такава е историята за привличане на хора към радикалните идеи като цяло, които по-късно отиват в Сирия.”

ФБ: Казахте че не е толкова просто, ако трябва да се опише с научни средства. Къде са тези сиви зони, които вие толкова ясно описахте?

„Подобни сиви зони имаме в цяла Европа. Между 20 и 25% от отиващите в Сирия са хора сменили религията си. Те не са второ трето поколение емигранти, а са родени християни и не се намират в този социален трафик. Имаме огромен брой жени сред тях, което е голяма загадка за нас. Какво намира една жена в подобен вид общества , специално за една жена, израснала в западното общество с всички права? Въобще има много групи, които са изключение от правилата, ето защо не е толкова просто. Има много различни посоки. Например в Стокхолм и Лондон  става  дума за хора които не са на по 17-18 години, а на 38-39 години, които се предполага че вече трябва да са извън тази фаза на идентичност..”

ФБ: За какви цифри говорим?

„В Западна Европа имаме около 5 000 души, които в последните години са отишли като бойци в Сирия, от които около 1/3 са се върнали обратно, 15-20% са загинали там и в Ирак. Останалите са там, като от Германия има някъде към 800 бойци, от които около половината   са още по бойните полета на тези страни.”

ФБ:Дали войната в Сирия е централна цел за набирането на новобранци за бойци?

„Повече не. Дълго време беше тя. Считаше се , че ако си мюсюлманин, си длъжен да отидеш там, и да се биеш защото активистите уверяваха, че там е построено перфектното общество. От 2015 година този така наречен Халифат е в период на дефанзива. Изгубил е 60% от териториите си откъм иракска страна, и 30% от сирийска. Историята вече не е толкова успешна. Междувременно от  Ислямска държава казват  на активистите си да стоят там където са, и да нападат хората в страните в които са. И мисля, че като последица от това са зачестилите в последната година атентати, защото акцентът вече е поставен не върху това, да се отправят на бойните полета, а да стоят у дома си, и с най-прости средства да извършват атентати.”

ФБ: Описахте в общи линии тези групи, които са най-уязвими към опити да бъдат вербувани за целите на различни радикални групировки. По какъв начин се домогват до тях?

„В повечето случаи чрез разговори на четири очи, там където  са активни в Европа или Германия се наблюдава активност на селафистите. Разчита се на първичния контакт, и затова в Германия например напоследък текат дебати около тази кампания да се чете Корана в пешеходните зони, защото това също е един вид първичен контакт. чрез който се привличат някои хора. Има частично и опити за вербуване на хора и през интернет, например такива, които се интересуват от определени Фейсбук групи чрез които се предлагат срещи на живо. Подобни опити обаче са рядкост,  защото дори  тогава се предлагат локации за срещи като Солинген  или Мьонхенгладбах, където е възможна радикализация.”

ФБ: Откъде идват тези опити за вербуване на хора за целите на радикализма?

„В цяла Европа има различни салафистки групи. В Германия например още през ноември миналата година се разчу за формирането на цяла мрежа около Абу Бала. Той беше една наистина централна фигура, обикалящ из провинциите Долна Саксония и Северен Райн Вестфалия, който сам се оприличава на посланик на Халифата и организира цяла мрежа, създавайки групи в различните градове. Те от своя страна набират хора, които да приобщават към радикалните идеи, и впоследствие да изпращат към Сирия.”

ФБ: Казахте че ролята на интернет не е централна, но каква е все пак тя?

„Неговата роля  е важна дотолкова, доколкото той създава една запазена марка на ислямистите. Ислямска държава обаче не е единствения пример за успешна радикална групировка, но тя дължи успеха си на това, че още от самото начало  масирано присъства в мрежата и то много професионално, като цялата им пропаганда е достъпна на повечето европейски езици.  Чрез видиата си пък внушават точно това, че са създали място, където всички са считани за герои. Сред темите в техните видео обръщения не е единствено насилието, а в тях се разглеждат и утопичните идеи за този Халифат. Какво чудесно място представлява той, и как всеки отишъл в него автоматично се превръща в герой. И това те правят по-добре в сравнение с всички останали радикални групи, а за тази цел интернет е от много важно значение.”

ФБ: Как да се разпознае например от родители или учители, кой от младежите е склонен да се поддаде на радикализиране?

„По принцип това е доста трудно, защото не всеки мюсюлманин автоматично е поставен под знаменателя рисков фактор, и не означава, че той ще замине директно за Сирия, но може да има някакви признаци, че той вече се развива като начин  на мислене в тази посока.  Такива са например демонстрацията на нетолерантност  не само към  християни, но и към хора от неговата вяра, капсулирането от семейството. Разбира се трябва да се обръща внимание и върху това, как се държат, какво говорят и как се представят в обществото подобни младежи. Може да изглеждат наивни, но всеки който говори непрекъснато за тези конфликти и се гордее, че може да се включи в тях и разполага с пропагандни материали е потенциално такъв. Това все още не е доказателство, но е знак че трябва да се потърси някаква помощ. „

ФБ: И как може да изглежда  тя?

„Това е нещо, за което говоря от дълго време. В Германия за разлика от други страни положението е по-добре, защото във всяка провинция съществува специална мрежа за превенция, например гореща телефонна линия на която може да се подават сигнали. И това е важно, защото човек може не винаги да говори с полицай. Повечето родители не искат да пращат децата си в Сирия, но и не искат да комуникират с полицията. За да се предотврати това трябва да има точно такива горещи линии, на които да отговарят хора, които да са готови фактически да помогнат при поява на първите сигнали за радикализация. Там често работят различни социални работници или психолози, които са готови да оказват съдействие и професионална подкрепа на родителите. „

ФБ: Какво се прави на политическо ниво? Споменахте за различни групи от хора, податливи на радикализация?

„Важно е да се намери верния баланс между превенцията и репресията. Превенцията е важна, защото до преди две години нямаше подобна в Германия. Междувременно се случиха много неща и на ниво Бундестаг, което е важно. Другото-репресията не винаги е нещо лошо, но лошата репресия е нещо негативно.”

ФБ: Като например?

„Не мисля че има някакъв патент. Например ако се говори за забрана на бурките, това може да има своите антиобществени причини, но това не е средство за борба с тероризма. Не може да се смята, че подобна мярка ще доведе до намаляване на тероризма. Да, може да се каже, че носенето на бурки не е съвместимо с разбиранията на обществото ни, но това в никакъв случай не  е средство за борба с тероризма.  Това което не разбирам е, защо такива хора като Абу Бала продължават да набират хора в Германия ли някои салафистки общности които се занимават с набиране на хора не са забранени. Смятам че те трябва да бъдат забранени, а хората в тях изселени. Мисля че това е дно средство, което трябва да се използва  интензивно, но не зная защо се чакаше толкова дълго време.”

ФБ:  Дали причината за това е погрешната представа или страха да не се създават анти мюсюлмански настроения?

„Трудно е да се каже с точност, защото в Германия имаме две свещенни теми- първо това е религиозната свобода, и второ- свободата на сдружаване. Създаването на сдружения тук не е лесно, а на религиозно такова е още по-трудно, и процедурата е направена да е сложна точно от политиците и юристите. Това не означава да се променят правилата, а да стане ясно, че това са религиозни сдружения, които служат за прокарване на тероризма и радикалните идеи. И те трябва да се забранят. Те са витрината, в която се оглеждат хората и възможност за създаване на контакти с цел прокарване на подобни идеи, не всички разбира се. „

ФБ: Да се върнем към превенцията. Ако говорим за младежи, които се чувстват отделени от обществото, и в същото време имаме един вътрешен министър, който казва, че ние не можем да се отъждествяваме с бурките. Дали това допринася за подобно разделение?

„Не, защото медалът според мен има две страни. Имаме примери и за леви и за десни организации, които работят за това. Едната страна на медала е, че у нас имаме закони, които трябва да важат за всички. Има и норми, които дори да не са записани в закон, но сме решили, че искаме да живеем по този начин, следвайки точно тях. Някои хора определят това като водеща култура. От друга страна са десните, които казват, че ако човек иска да е част от тази култура, той трябва да е съгласен  с нейните принципи. Те трябва да се чувстват че принадлежат към нея, без значение дали се казват  Мохамед или родителите  им са с турски корени. И такива са очакванията, щом си съпричастен с тази култура, значи си германец като всеки от нас.”

ФБ: Какво трябва да направят различните институции  за да се вмени точно това?

„ Това е най-трудно да се разбере от повечето германци, защото за това няма просто закон, който трябва да се приеме. Смея се на нашия закон за интеграцията. Приемаме един акт и считаме, че с него тръгва интеграцията. Това обаче е процес, който се задава от обществото. Разбира се политиците трябва да зададат тона, но ние трябва да променим нашите нагласи, и това ще продължи още най-малко едно поколение. Германия не е най-зле, ако погледнете предградията на Париж и белгия, там има места, в които полицията не е стъпвала със десетилетия. Властта там казва, че не я интересуват, защото не е представена повече на тези места. Отказва да изпраща силите на реда, и заявява че ще изгражда младежки центрове. Това все още не е масово разпространено тук, макар че вече има подобни проблемни места. И причината са правата които имаме тук, и те не позволяват на хората да си мислят, че те са утайката на обществото.

ФБ: Как да се случи това, всички да бъда представени в обществото?

„На първо място държавата трябва да е представена. Тук също има две страни на медала. От една страна  левите искат по-интензивна работа със социални организации, което е добре, от друга десните са за работа с полицията, което същое добре. Трябва да се създават перспективи за младите хора, но също така трябва и полицията  да присъства като носител на усещането за наличие на правова държава.”

ФБ: Добре от една страна е държавата, а от другата обществото. Но какво може да направи всеки от нас в ежедневието си за да не се допуска навлизането на радикални идеологии?

„Това е най-често задаваният въпрос. Разбира се най-лошият пример е на всеки ъгъл да стои полицай, на който да се обаждаш при нужда. Това което може да се направи е всеки човек да не страни от тези проблеми и да не прави това което ислямистите искат. А те искат една поляризация на обществото, привличайки мюсюлманите на своя страна, набивайки им в главата мантрата, че в западното общество те нямат шансове. Най-нормалното за всеки гражданин, което може да направи е да продължи да се държи така както преди, въпреки всякакви удари и атентати. Най-доброто средство за борба срещу тероризма е животът да продължава така както преди.”

Превод: Мартин Иванов  

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар