По следите на забравените ктитори

2 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 1 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 2 Flares ×
5 (100%) 1 vote
Така изглежда българската църква в Банат днес

В румънският град Браила се намира една истинска българска светиня, в която и днес цари живот, макар в нея единствено следите от миналото да ни напомнят за нейния изконно български характер. Църквата ”Вознесение Господне”, за която дори местните вече са забравили. Посетихме града в рамките на едно журналистическо пътуване, и първата цел, която пожелах да видя от пребогатия ансамбъл от великолепни архитектурни сгради в града бе точно тя. Намирането и се оказа трудна задача особено за ранно сутринта, и никой от хората, преминаващи по центъра не успя да ми обясни, къде се намира тя. Упъти ни възрастна жена, незаличила спомена си за „Бисерика Булгаряска”. Когато я видях надмина очакванията ми за храм, строен във времената когато градът е бил един от центровете, свързани тясно с освободителното ни движение. Вместо малка и схлупена, тя се оказа висока и величествена, а позлатения и кръст се извисява и вижда от далеч. Над входа и се намира паметен натпис, от който се разбира, че строителството и е започнато през 1872 година, а е осветена десет години по-късно- през 1882 година.

Освен това могат да се прочетат имената на ктиторите- Варвара Х. Василева, Цани Христов, Иван Балкански, Ангел Иванов и Георги Хаджи Гаю. Веднага се запитах, кои са забравените ктитори на тази светиня. Имената им сигурно  ще си останат записани само там, забравени, и малко известни. Знае се само, че са дарили за богоугодното дело близо 110 хил. френски франка. В храма са запазени три български икони- на Светите Кирил и Методи, на Свети Трифон и на Света Марина.

Надписъ с имената на ктиторите

В китното и зелено дворче на храма, приютявало някога не само бойни глави и изстрадали хъшове, но и „бащите” на Българското книжовно дружество Марин Дринов, Васил Друмев и Васил Стоянов, а за стореното от тях  дело напомня паметна плоча. На нея е написано на български и румънски език: „На това място се е намирала къщата, където през 1869 година български емигранти поставиха основите на Българската академия на науките”. Знаем приблизително и точното време-между 8 и 12 октомври, а къщата е била на Варвара Велева.

Надписът свидетелстващ, че тук са положени основите на българската наука

Рано сутринта храмът беше доста оживен, за съжаление с колегите Диана Ванчева и Катя Стоилова бяхме единствените българи на започващата служба, водена от румънски свещеник. Както по-късно разбрах от игумена на Троянския манастир отец Сионии, заедно с останалите български църкви и тази в Браила отдавна вече не е  част от БПЦ, а е присвоена от румънската църква. Когато му казах, че току що се връщам от Браила, където видях българската църква, отец Сионий ми отвърна: „Румънската църква ни отне всички църкви. Дойдоха и ни взеха всичко”.

Българската църква отвътре

По данни към 2002 година българите в Румъния са наброявали 8 025 души. Компактно българско население към момента има в област Банат, Тимишоара, Арад  и селата около двата града, Калараш,Търговище и Букурещ. В югоизточна Румъния където премина по-голяма част от пътуването ни, български общности има в Браила, Тулча, Констанца и Мангалия. Сънародниците ни пазят културата и традициите си в над 15 организации, като специално „Дружеството на българите в Браила” се ръководи от Мария Ганчева, а в града имаме и български ансамбъл „Павликянка”. Освен православни български църкви на територията на Румъния има и католически- в селата Дудещи век /Стар Бешенов/ и Винга в Банат, които спомагат за запазване на духа на българските католици в областта.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар