Самотните спасители на Балкана

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post

Проблеми с работната ръка и липсата на достатъчно финансиране пречат и на малкото ентусиасти, захванали се да отглеждат и запазват местни породи животни

Отглеждането  на  животни от местни породи овце и и кози в планинските и полупланински райони на Западна Стара планина, не е за всеки. Захваналите се с тази мисия ентусиасти спокойно могат да се определят като „спасители на Балкана, защото са се заели с нелеката мисия, да запазят неповторимия ландшафт, да облагородяват планинските и полупланински пасища, и да съхранят някои специфични автохтонни породи  като „Западностаропланинска овца”, „Старопланински цигай”и  „Тетевенска овца”. В рамките на проекта  „За Балкана и хората“  за да разберем как се опазват местните породи животни у нас, посетихме няколко ферми от Западна Стара планина, за които ще разкажем накратко. Балканджиите заели се с нелеката задача да опазят биоразнообразието и традиционните породи животни са се захванали със задача, далеч не по-силите на всеки, принудени да се справят с липсата на достатъчно работна ръка и на финансова подкрепа от държавата, като помощ получават само от експертите на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ). Историите са различни, но героите им ги обединява едно , любовта към животните, без значение дали ги отглеждат по призвание, или за удоволствие

Агроном по дух и зоотехник по призвание

Маргарита Тодорова е агроном по душа и зоотехник поизвание Сн: Л. Мирчева

Първата спирка е фермата в село Рашково, където Маргарита Тодорова отглежда с много хъс и упоритост овце от  породите „Западностаропланинска овца”, „Романовска” и синтетична популация, както  и кози основно от порода „Българска млечна”. Фермата започнала дейността си през 2004 година с близо 150 овце, а към момента близо  70% от животните се намират под селекционен контрол.  Селекционната политика се извършва в сътрудничество със специалистите от ИАСРЖ. „Отглеждаме около 500 овце-майки, 300 кози-майки и около 30 разплодника”, казва Маргарита, и признава не без гордост, че е най-добрата зоотехничка сред агрономите.  Занимава се с животновъдство от 12 години насам. Овцете от породата „Западностаропланинска овца” се характеризират основно с добрите си месодайни качества, и дават по-малко мляко, а синтетичната популация е  с между 80 и 90 литра  млеконадой. Овцете  от „Романовската порода се отглеждат заради плодовитостта им, като 80% от животните раждат по две агнета.

Козите от порода „Българска млечна”  се отглеждат от две години. По думите и са се спрели на точно тази порода, защото  се смята за много адаптивна  към не толкова благоприятните условия за тези животни на надморска височина от 600 метра. Маргарита Тодорова работи в животновъдството от 12 години насам, и до болка познава проблемите с намирането на работна ръка. С тревога признава, че само преди дни е успяла да набави минималния брой от специалисти, които да се грижат за стадата.

Липсва интерес у младите, и особено у децата, които да се занимават със земеделие. „То е е труден отрасъл, изискващ заетостта  да е 24 часа 365 дни в годината. Хората не искат да се занимават със земеделие”, продължава тя. Безрезултатни са останали опитите и да намери кадри от специализираното училище в град Мездра.

Друг проблем пред фермерите в региона е липсата на достатъчно финансиране. Както е известно за животни под селекционен контрол у нас субсидии се получават единствено в случая за овце и кози-майки, докато липсва подпомагане  за разплодниците и шилетата за разлика от Румъния, където се подпомагат например дори и агнетата под една година. Маргарита отглежда животните оборно-пасищно, като се стреми да ги изкара навън още при стопяване на първите снегове. Пасищата се поддържат и подобряват постоянно. За подпомагане се заявяват около 2 000 декара  наети и собствени пасища. Производството е биологично сертифицирано. Млякото се продава на мандра, а след приключване на договора се преработва в собствена минимандричка, докато животните се реализират основно на вътрешния пазар. Произвеждат за собствени нужди овес,тритикале,царевица и ечемик.

От любов към овцете

Красимир и Ален

Край Тетевен попадаме на малката семейна ферма на Красимир Удренов,който отглежда овце от породата „Тетевенска овца”, в нелеката му задача получава подкрепа само от семейството – съпругата Диляна и децата Миглена и Ален. Потомствен овчар Красимир признава, че овцете не са като хората, да чакат на готово на масата, и се нуждаят от ежедневна паша. Заради нас е принуден да ги пасе само два часа, и признава, че ако една овца не се наяде като хората, после трудно влиза в ритъм. Всекидневно изминава по минимум 20 километра из пасищата на Тетевенския Балкан. Млеконадоят при тази порода зависи от климатичните условия, но средният е между 70 и 80 литра на овца. Започнал да се занимава с овцевъдство след разбиването на ТКЗС-та.

Овцете не са като хората, не чакат на готово, а си искат своето

Стопанството му било само от 5 овце,а днес бройката им достига до 250. „Гледам овцете не заради субсидии, а защото ги обичам”, казва фермерът, и признава, че понякога те се възпитават по-лесно от децата. Първоначално фермеръ дори не искал да влиза в развъдната организация, а през миналата година получил субсидии едва за 60 от 160 овце, защото не са били регистрирани. На въпроса дали има проблеми с пасищата подобно на много свои колеги фермерът отвръща, че положението с пасищата в региона на Тетевен е трагично. Основната трудност пред него е да се справи с натирените животни в пасищата, които ползва под аренда. Отглежда млякото в екологично чист район, но не го е сертифицирал като биологично . „Опъвам си краката според чергата, и така успявам да оцелея”, продължава да описва нелекия си живот Красимир, и разчита на безценната помощ на експертите от ИАСРЖ. Надява се в бъдеще животновъди като него да получат подкрепа за набавяне на техника за добив на сено, защото  преди години му се е налагало да коси по 100 декара ливади годишно за да набавя храна за животните.

Животновъдството като хоби…

Александър Петров Сн. Л.Мирчева

Земеделският производител Александър Петров от село Добродан, отглеждащ 60 овце от породата „Старопланински цигой” е пример за това, как успехите в предприемачеството могат да се пренесат и във фермата. „Не сме кандидатствали по проекти, и стопанството е реализирано само с лични средства”, казва Александър.  От две години е в земеделието, и със собствен капитал е закупил бавно и постепенно необходимите му машини и 400 декара земя. В селото има още един стопанин, отглеждащ към 100 овце, така че пасища има достатъчно. През тази година животните са заявени за пръв път за подпомагане. „Породата е с много добри месодайни качества,а през тази година сме започнали и да ги доим, като се получава уникално сирене”, продължава фермерът. Средният млеконадой на стадото през годината е до 300 литра дневно.  Сиренето произвежда в мобилна мандра, взета от института по планинско животновъдство в Троян. Скоро предстои да отвори кланичен пункт за нуждите на стопанстввото, където да се колят до 400 телета и около 1 000 агнета годишно. Кръгът ще затвори със собствен магазин.

„Тази порода овце се води тънкорунна с дебелина на влакната между 27 и 31 микрона”, разяснява и доц. Цочев, председател на организацията за развъждане на цигайски и местни породи овце.  . Създадена е основно за вълна и месо, като при овцете се добива между 3-4 кг. вълна при овцете и 6-7 гк вълна при кочовете.

В момента генофондът на „Старопланинския цигай” бавно се възстановява, след като през 2005 година у нас е имало едва 240 овце от породата в института в Троян. Към момента у нас броя на животните от породата „Староплланински цигай” е около 9500. Като един от родоначалниците на селекционната дейност на цигайските овце проф. Цочев не спестява и тъжния факт, че животните от другата порода „Родопски цигай” в страната са намалели до 1 800 при условие, че преди 1989-та година са били над 1 млн.

Животновъди и експерти по селекционна политика са категорични, че в държавната политика трябва да се отделя повече внимание и подкрепа на онези, решили да отглеждат традиционни за страната ни породи животни, включително и законови мерки за подобряване не само на селекционната политика, но и за предприемане на мерки за устойчиво развитие на автохтонните породи дори след като излязат извън определените граници на застрашеност. За целта е имало и законови инициативи, по които е работено от специална група, но потънали някъде при смените по върховете на административната машина в последно време. И докато не се приеме ясна програма за развитие на селекционната политика при животните у нас включваща различни механизми на подпомагане  на дейността им, ентусиасти от Балкана като Маргарита, Красимир и Александър  ще си останат едни самотни спасители не само на редки породи овце и кози, но и на изчезващата природа в планината…

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар