Черни осъм, там където господари са конете

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Стойчо Илиев  комбинира в едно любовта си към конете и към гората

Стойчо Илиев отглежда коне с много любов в село Черни осъм

Село Черни осъм се намира в непосредствена близост до Троянската света обител, и току пред  подстъпите към парк Централен Балкан. Да си призная, имах идея да го посетя още преди няколко години, но това се случи наскоро благодарение на проекта „За Балкана и хората”. Селцето е заобиколено от надничащите хълмове на Балкана. Тук е мястото, където господстват конете от порода „Български тежковоз”. Конете от тази порода са селекционирани на основата на руски и унгарски тежковози, като нашите са най-близки по качества до руските.

Един от тези които ги отглежда с много любов е и Стойчо Илиев. „Започнах да отглеждам тежковози от 4-5 години, а каракачани гледам от над две десетилетия”, казва Стойчо. Тези коне са единствената възможност за извършване на работа по пренасяне на дървени трупи в силно пресечени местности, с каквито са изпълнени хълмовете наоколо. Тъй като конете са от автохтонни породи, Стойчо получава подпомагане по агроекологичната мярка от Програмата за развитие на селските райони – по 145 евро на животно от порода „Български тежковозен кон” и по около 200 евро за животно от порода „Български каракачански кон”. Последните могат да се видят само в планината, тъй като са свободно пасящи, а тежковозите отглежда във фермата. Конете изискват постоянни ежедневни грижи. От ранна пролет до късна есен тежковозите са из планинските пасища, докато каракачанските коне са дотолкова приспособили се в природата, че сами си намират прехрана дори през зимата. „Не можеш да ги оставиш в природата, някои си мислят, че просто си ги натирил в планината, но не е така”, продължава фермерът. Всеки ден ходи да храни каракачанските коне в планината, и те го познават. От тази година в стопанството се опитват да кръстосат двете породи, за да се получат коне, още по-подходящи за работа в суровите планински условия, комбинирайки ценните качества на двете породи-сила, мощ и масивно телосложение.

Край Черни осъм господари са конете

Трябва да поясним, че тежковозите влачат дървените трупи, докато каракачаните ги носят на гръб. Три коня от каракачанската порода могат да свалят до 1 кубик дърва  или по около 200-250 кг дърва на животно. Тежковозите пък може да влачат по повече от един тон дърва. В бъдеще Стойчо планира да използва  тежковозите  и за туризъм. Каракачанските коне през лятото пасат на надморска височина от около 1 700 метра, докато през зимата ги сваля на 1 000 метра надморска височина.

Дърводобивът в района около Черни осъм  също е строго регламентиран. Горите са разделени на отделни квадрати, и на всеки 10 години се прави лесоустройствен проект. Лесовъди обикалят горите, оценяват и маркират колко и каква дървесина може да се сече съобразно годишния план. След това желаещите да извършват горска сеч участват на търг за така определените парцели, заплащат си на горското и тогава могад да извършват сеч на количествата дървесина, за които са спечелили търга. В частните гори процедурата е същата, само че се плаща на собственика, а контрола се извършва от частни лесовъди. Освен строгия режим силно пресечените терени около село Черни осъм са допълнителна бариера срещу извършване на незаконна сеч. „Тук без пари да я дадеш гората, няма кой да е сече. Терените са много стръмни, и още няма измислена техника”, споделя фермерът. Това е и причината да не могат да намерят хора, които да работят като дървосекачи. Отглеждането на коне също не е типично за района на Троянския балкан, който е известен по-скоро със своите занаятчийски работилници и грънчарското изкуство. Стойчо е от малцината, които отглеждат и поддържат автохтонни породи коне.

Тежковозите впечатляват освен с мощ и сила, и с грация

„Обичам всичко което правя-  и дърводобива и гледането на животни. Къщата за гости я направих за  да има къде да настаня моите приятели. Не може да се разчита само на коне, едното покрива другото”, категоричен е Стойчо.

В стопанството му работят общо трима човека. Признава, че се занимава с коне поради липса на друга алтернатива. Дава пример с Германия, където определени части от горите са разрешени за обработка само с коне, с което се стимулира отглеждането на подобни животни. „Ако държавата не измисли как да ни подпомага, след 5-6 години когато продам конете, няма да има алтернатива”, казва фермерът. Стойчо няма и кого да научи на любов към конете, тъй като  местните деца не проявяват интерес към отглеждането на коне.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар